Водни цветя Апоногетон / Aponogeton

Отнася се към групата растения с плаващи листа и цветове, пускащи коренища в почвения субстрат на водоема.
Названието на рода и на едноименното семейство идва от келтското име на водата - ароп и от geiton -съседен. Родът обхваща около 45 вида, които растат в Африка, Южна Азия и Северна Австралия. Във всички тропически страни, където се срещат тези видове, местните жители употребяват за храна, печени или варени, богатите на скорбяла клубеноподобни коренища.
Освен това много видове се култивират като аквари-умни растения. Между тях особено популярен е южноафриканският двукласен апоногетон - Aponogeton distachyon, който е въведен
в култура още в 1780 г. и натурализиран в много водоеми на Западна Европа, Австралия и Южна Америка. Растенията са плаващи, с месесто кафяво коренище. От него израстват голям брой листа с дълга дръжка и елиптична петура, която почти се допира до повърхността на водата. Цвето-носното стъбло е дълго, издуто в горния си край и разклонено вилообразно, като образува две дъговидни разклонения с дължина 5-12 см. По тях са наредени цветовете в съцветие клас. Цветът е без венче и е образуван от издут бял приц-ветник, пълен с въздушни мехури, подобно на оста на класа. В основата на цвета има 6-12 пурпурнока-фяви тичинки и 2-5 плодни-кови близълца. Цветовете издават силен аромат, който заедно с особеното устройство на растенията ги прави още по-интересни.
Цъфтят от май до октомври. Предполага се тъй като край Париж е зимоустой-чив/, че видът може да се отглежда в по-топлите райони на страната в открити водоеми. За по-голяма сигурност се препоръчва през зимата водоемите да се изпразват и дъното им, където са коренищата, да се покрива с едра слама.

КАК СЕ ХРАНЯТ ЦВЕТЯТА?

Цветята, както всички растения, усвояват от въздуха и от почвата неорганични вещества, преработват ги в органични и ги използват за изграждане на листа, стъбла, корени, цветове и плодове, а част от тях отлагат като резервни. За да си подсигурят повече хранителни вещества, те развиват по-голяма поглъщателна повърхност - силно разклонена коренова система, по-голяма листна маса и пр. Хранят се чрез корените и чрез листата си. Когато се хранят чрез корените, говори се за кореново хранене, което бива почвено (когато усвояват хранителните вещества от почвата) и безпочвено, или хидропонно (когато усвояват хранителните вещества от хранителни разтвори). Когато се хранят чрез листата си, говори се за извънкореново (листно) хранене.

Видове кактуси - Gymnocalycium andreae

Този новооткрит кактус, опи­сан от проф. Кислинг, се среща в колекциите като Gymno­calycium andreae var. doppianum. Аржентинският колек­ционер на кактуси Хелмут фексер открива миниатюр­ния вид в провинцията Кордоба, в Сиера Гранде близо до Лос Гигантес. Възрастните кактуси с реповиден корен достигат диаметър само 3 до 4 см. При продължителна суша тези дребни, тъмно синкаво-зелени кактуси се приби­рат в земята почти до нивото на повърхността. С издънките си образуват красиви групи. Екземплярите с големина 12 до 15 мм при добро гледане цъфтят със сернистожъл-ти цветове, широки 3 до 4,5 см. Отлично растение за начинаещи.

Да изсушим подправки за зимата

Различните растения се сушат по различен начин.
Основното е те да се държат на сухо и проветриво място, окачени да висят надолу или пък разстлани на недиректна слънчева светлина. Някои от тях можете да изсушите в микровълновата печка закратко, на много ниска степен.
Трябва доста да експериментирате, докато успеете да изсушите вашите подправки, запазвайки в максимална степен техния цвят и вкус. Така те могат да бъдат съхранени за повече от половин година, стига да са в плътно затварящи се бурканчета. Ако искате да изсушите кимион, копър или кориандър, изчакайте, докато торбичките със семената изсъхнат и потъмнеят и после ги изтръскайте в хартиен плик. Запазете семената в плътно затворени буркани, независимо от това дали ще ги ползвате за сеене, или за кулинарни цели.

Цветя в стаята.

Прозорецът е идеалното място за цветята. Препоръчва се первазите да се правят широки или ако са тесни, да се разширят с помощта на дъсчици или други приспособления. За мраморните и каменните первази са нужни дървени подставки - в противен случай корените на растенията върху тях ще страдат от прегряване, а през зимата - от преохлаждане.

Не бива да се разполагат плътно до стъклото на прозореца, тъй като през лятото може да се стигне до изгаряне, а през есента и зимата - до загниване. Цветята на перваза не бива да се допират едно в друго. За равномерното им развитие от време на време трябва да се обръщат към светлината с различните си страни. Най-малко от това се нуждаят палмите, драцените, фикусите. В никакъв случай не се препоръчва да се въртят камелиите - това ще доведе до разваляне на красивата форма на цветовете им.

Видове кактуси - Lobivia huascha

Тя е украшение за всяка сбирка от кактуси. Този вид я един от най-ярките представители на семейство Лобивия / Lobivia . Расте в почти съ щата област, както L. grandiflora. Различните автори го причисляват към Trichocereus, Echinopsis или Helianthocereus. На местонаходището се срещат разновидности с червени, жълти, оранжеви, розови и виолетови цветове. Валтер Рауш, един от най-добрите познавачи на Lobivia, в своите публикации подчер тава различни тенденции на унищожаване на тези прелестни кактуси, чиито издънки с ширина 5-6 см може да достигнат дължина повече от 1 м, изправени или пълзящи нагоре. При целогодишно силно слънчево изложение през лятото цъфтят с дълги до 10 см, фуниевидни цвето ве с тъмнокафяви вълни отвън.

Размножаване на Цинерария, чрез семена

По принцип размножаването Цинерария / Senecio със семена е възможно. Те се засяват през юни-юли на дълбочина 3 мм и се поставят при температура 13 градуса С.
Поникват за 6-7 дни, след което се пикират и се засаждат в саксия с големина № 9.
Засаждането по този начин обаче е трудно, особено за любители цветари, затова се препоръчва закупуване на готови растения от специализираните цветарски магазини.

РОЗМАРИН / Rosmarinus officinalis

Розмаринът е красив вечнозелен храст. Има листенца като иглички на бор. Растението достига височина 60 см и диаметър 1,5 - 2,5 метра. Цъфти с множество светлосини цветове в края на пролетта и много рядко през есента. Среща се най-много по Черноморието като подивяло, но се отглежда и в градините.
Той притежава силен сладникав аромат на камфор, напомнящ до голяма степен мириса на бор. Като подправка има пикантен, леко остър вкус. Спомага за подобряване на храносмилането. Ето и съвети как да отглеждате розмарин в домашни условия.

Видове кактуси / Echinocereus subinermis

(лат. subinermis = почти невъоръжен)
Видът е широко разпространен в мексиканските щати Дуранго, Сонора, Чихуахуа и Синалоа. По-големи находи ща се срещат предимно по планините над Абамос в пустинята на Сонора. Отначало растенията растат като сплеснати топчета, но с възрастта се източват леко нагоре, като понякога заедно с издънките си образуват атрактивни групи. По ареолите са разположени отначало 3 до 8 крайни и един централен шип с дължина 5 мм, но впоследствие остават само 3-4 бодилчета с дължина 1 мм. Жълтеникави те бодилчета може да липсват напълно. Сигналножълтите, дълги до 10 см, фуниевидни цветове са леко оцветени в кафеникаво от външната страна. Периодът на основен цъфтеж е през началните летни месеци.

Видове кактуси / Encephalocarpus strobiliformis

Този монотипен род от Мексико е почти изчезнал на ти повото местонаходище при Яумаве в щата Тамаулипас. Кактусът е приспособен от лично към заобикалящата го среда и се отличава ясно в нея само по време на цъфтежа. Сферичното сивозелено тяло достига 4-6 см височина и 3-5 см диаметър. Подредените като листа твърди мамили са разположени в 12 до 16 нак­лонени реда. Малобройните бодли по върха на младите мамили скоро опадват. Близо до бялосивия мъхнат връх в началото на лятото се по казват виолетовочервени цветове с ширина 2,5 до 3 см. Подходящ е само за оранже рийна култура. Не е растение за начинаещи.

Спатифилумът обича малките саксии

Това е растение за безгрижни цветари. Ако го имате в дома си, верятно сте забелязали, че не изисква някакви по-специални грижи.

Спатифилумът вирее добре в малка саксия. Колкото и да е голяма, той винаги ще я запълни, тъй като образува множество издънки. Разбира се, може да се поддържа едно-единствено растение, като младите редовно се отстраняват още
докато са съвсем малки. В такъв случай възрастният спатифилум също ще може да обземе саксията, но вероятно по-бавно. Ще цъфти само с един цвят (принципно един корен не може да цъфти с повече от един по едно и също време), но въпреки това ще се чувства и развива по-добре.
Спатифилумът се полива редовно, като не се допуска пълно изсъхване на почвата. Добре е листата редовно да се пулвелизират с вода, тъй като високата въздушна влажност също оказва влияние. Ако е прекалено ниска и въздухът е много сух, листата може да пожълтеят по периферията. С няколко думи, най-важно за спатифилума е засенчено и влажно.
Колкото до температурата, растението е доста издръжливо, но въпреки това се чувства добре на топли места с еднаква температура през цялата година. По отношение на почвата, в която вирее, също няма особени претенции. Може да расте във всякакъв субстрат. Добре е като компонент да има градинска почва. Пресажда се един път на 2-3 години.

Видове цветя - Червен божур / Paeonia peregrina

Червения божур е многогодишно тревисто растение. Той има късо коренище и грудковидни корени. Стъблото на цветето са с височина от около 50-90 см. Листата му са последователни. Цветовете са както сами се сещате червени, в някои слуачаи розови. Чашката с цветовете е петлистна. Цъфти от май до юни.

Можете да го срещнете в природата из храстите и в някой по редки случаи в гора и тревисти и каменисти местности.Има го по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Средна Стара планина, Източните Родопи, Дунавската равнина.

Като билка се използват използват корените, венчелистчетата семената. Има болкоуспокояващ ефект.

Лавандула / Lavandula angustifolia

Тъмносините до виолетови цветчета на лавандулата (Lavandula angustifolia) заливат като море крайградските поляни и привличат множество туристи със своя уникален аромат. Ако искате и вие да се насладите на това неповторимо ухание, можете да отглеждате растението във вашата градина. Изберете възможно най-слънчевото място с водопропусклива и варовикова почва. Лавандулата расте също толкова добре и в саксия. Най-добрият сорт за целта е цъфтящата в синьо Hidcote Blue Устойчива дори и през зимата, тя достига до около 50 см височина. Сортът Munstead' е с 10 см по-висок и цъфти в светлосиньо. Не по-малко атрактивна със своите бели и розови цветчета е Lavandula angustifolia.
Другите сортове на растението не могат да се отглеждат зимно време на открито. Ето защо е добре да им изберете подходящи съдове, които можете да приберете на светло и защитено от мраз място през студените зимни месеци. Една от най-красивите е лавандулата бонсай (Lavandula stoechas), която достига до 60 см височина. Цъфти в синьо-виоле-тово. Растението е изклю-ч и т е л н о непретенциозно. Достатъчно е да е подрязвате веднъж годишно и да я наторявате с оборски тор.

Видове кактуси - Столетник - Agave americana

Интересен факт за кактуса столетник е че до появата на съцветието с големина 8-метра минават между 30 и 40 години. В последствие растението умира, като си е осигурило потомство. Най разпространените видове са в зелено но има и видове жълти дори кремаво-бели ивици, В доляма саксия дебелите месести листа, понякога достигнат дължина един метър. Основните видове са Agave bovicornuta и Agave parryi. Първото е с родина Мексико и е два пъти по-малко.

Най добре се развива в глинеста градинска пръст която е омешана с пясък. В домашни условия се нужда е се от голяма саксия, която да е поставена на слънчево място. То се пресажда на всеки четири години, като това трябва да става през пролетта. Честото подхранване води до прекалено израстване, което не е препоръчително, ако го гледате с саксия. Полива се умерено.

ГНАФАЛИУМ - GNAPHALIUM / БЯЛ СМИЛ

СЕМ. ASTERACEA Килимно
Наименованието на растението произхожда от думата gnaphalon - гъба, тъй като гнафалиумът има сиво-бяла мъхеста покривка. Родът е сборен и включва над 300 вида едногодишни и многогодишни треви и рядко храсти. Разпространени са по цялото земно кълбо, особено широко в Южна и Централна Америка (над 150), а също така и в Африка (около 40). Цветните кошнички са дребни и са събрани в съцветия с жълта или белезникава окраска. Обвивката е звънчеста, съставена от сухи, керемидообразно подредени листенца. Периферните цветчета са нишковидни, разположени в два или повече реда. Вътрешните са тръбести. Листата са последователни, целокрайни и приседнали. Растението като цяло е невзискателно. Има способността да се самозасява. Гнафалиумът, и по-специално сорта GNAPHALIUM lanatum, е особено подходящ за килимни зацветявания, бордюри и като фонова растителност. Растението е влачещо се и понася резитби.

Екзотични хавайски цветя

Националните тропически ботанически градини на Хаваите са едно истинско чудо. Невероятното богатство на растителни видове удивлява дори учените. Известно е, че около 20% от всички растения на Земята са с местообитание тропическите области. Извесетн факт е също, че поради променливия климат, именно в тропическите зони най-бързо изчезват невъзвратимо ценни растителни видове. Затова Националният тръст, управляващ Ботаническите градини на Хавайските острови, е съсредоточил големи човешки и материални ресури за опазване на застрашените и ценните представители на тропическата флора.

Градината Allerton, която се намир между Тихия океан и южния бряг на Хавайските осторови е част от общия ботанически комплекс по тези географски ширини. Това е една истинска градина - рай, която крие невероятни изненади.
На първо място впечатляват изумителните "дъждовни гори", съставени от популярни за тихоокеанското крайбрежие тропически дървета. С мощните си, лакътуше-щи корени на повърхността на почвата те наистина са един прекрасен фон за снимките на знаменият филм за Джурасик парк, който се превърна в световен хит.
Горички от златен бамбук се сменят с цъфтящи храсти и тропически плодни дървета. Сред важните ботанически насаждения са различни видове тропически палми и невероятни представители от семейството на джинджифила. Звукът на водата е навсякъде - изобилие от басейни, миниатюрни фонтани и водопади в градините Allerton са един от белезите, които сродяват този шедьовър с посестримите си от Европа.

Тънкости при засаждане на тагетис

За предпочитане е да засаждате тагетис от разсад, защото така растенията цъфтят максимално дълго. Разсадът е силен, здрав и не се бои от пресаждане. Дори ако е отгледан не в отделни чашки, а в сандъче, корените му не страдат при разделянето.
Нерядко след засаждането на тагетесите в почвата листата му стават тъмночервени, бордо или с лилав оттенък. Това е заради ярката слънчева светлина. След като се приспособят към новото си местообитание, листата на тагетесите отново ще по-зеленеят.

Видове цветя - Лиатриси от Канзас

Лиатрис от Канзас / Liatris pycnostachya е особено забележителен с по-големия си ръст. Неговите цветове са отначало лилави, но могат и да по белеят, ако сезонът продължи по-дълго, Цветовете и стъблата му придават много грациозен външен вид. За да предпазите красивите цветове от силните летни дъждове, е препоръчител¬но да сложите на цветята колчета.
Височина: 150 до 180 см.
Цветове: лилави, които могат да се променят до бели.
Изложение: напълно огрято от слънцето.

Бодлив Каперсник / Capparis spinosa

Напоследък в кулинарните магазини у нас се продават бурканчета с мариновани каперси и това събужда определен интерес,
Каперсите представляват недоразвитите цветни пъпки на полухрастовидното, многогодишно растение, наречено бодлив каперсник /Coppohs spinosa/. Произхожда от сухите зони на Западна и Централна Азия, но се среща като диворастящ вид по цялото Средиземноморие. Култивира се главно във Франция, Испания, Италия, Алжир и Гърция.
Като подправка и лечебно растение каперсите са използвани още от древните гърци и римляни, а днес са неделима част от средиземноморската и западноевропейската кухня.
Пъпките се употребяват пресни или консервирани. Те имат кисело-солен, леко лютив и трапчив вкус с мирис, подобен на синапения. Като подправка се употребяват също младите леторасти и зелените плодове. Каперсите се използват за приготвяне на сосове, маринати, майонези и студени закуски. Маринованите каперси се съчеват добре със студено говеждо, риба и птици, Те се добавят в салати както от свежи зеленчуци, така и в зимни салати с месо и риба, Ароматът на каперсите бързо се разрушава при повишаване на температурата, затова е най-добре да се добавят към ястията, когато те са леко изстинали.
В цветните пъпки на каперсите се съдържа глюкозидът рутин - до 5% то и витамини, захари и киселини, в това число и аскорбинова. Той е много полезна билка.
Не трябва да се консумират от хора с жлъчни, чернодробни и бъбречни заболявания. В народната медицина от древни времена се използват за укрепване на сърдечно-съдовата система, понижаване на кръвното налягане, като жлъчегонно и мочогонно средство. Отвара от свежите части на растението има антисептично и обезболяващо действие. Плодовете се употребяват при заболявания на щитовидната жлеза и болки във венците и зъбите. Отвара от корените се използва при ревматизъм и алергии. От семената на каперсите се добива хранително масло, а от корените - багрилни вещества. Освен това каперсникът е добро медоносно растение.
Каперсникът е светлолюбиво и сухоустой-чиво растение. На едно място може да се отглежда повече от 15 години. Храстчето достига на височина до 1,5 м и има дълги, стелещи се клонки, покрити с шипове. Създадени са и културни сортове без бодли.
Листата са елипсовидни, целокрайни и разположени последователно с малки, бодливи прилистници. Цъфти непрекъснато през цялото лято с единични, големи, бели до бледорозови цветове

Диви цветя - сребърник или планинско омайниче

Растението с популярното име сребърник или планинско омайниче - Dryas octopetala, е полярно цвете, което се е появило в Европа по време на последната ледникова епоха, продължила 1300 години. Принадлежи към сем. Розоцветни - Rosaceae. То е древен вид, реликт, който обитава субалпийския и алпийския пояс във високите планини на умерения пояс в северното полукълбо. Среща се също в мъховите и лишейните тундри на Сибир, в Гренландия, Исландия, на остров Шпицберген. Разпространено е по каменисти места и сипеи, върху скалисти терени в най-високите части на Стара планина, Троянския балкан, Пирин, Рила и Славянка. С добре развитата си коренова система играе важна роля при заселването на непристъпни места с бедна почва.

Сребърникът е вечнозелено храстче, високо едва 10 см, което расте бавно и образува плътни туфички. Една такава туфичка може да достигне до 60 см в диаметър. Има кожести, последователно разположени листа, отгоре зелени, а отдолу покрити със сребристи власинки, назъбени. По форма листата напомнят тези на дъба. Живее понякога до сто години. Цъфти обилно през май-юни, а при подходящи условия и няколко пъти в сезон. Цветовете са единични, бели, 2 до 4 см в диаметър, върху дълги цветоноси. Венчелистчетата са най-често 8, откъдето идва видовото име на растението - octopetala.

Разпространение на бамбука

На науката са известни около 1500 вида за бамбук, които виреят на разнообразни терени и на различна надморска височина. Този растителен вид в разпространен на всички континенти освен антарктида.

Екзотични цветя - Ангелски тромпет

За европеца,който отглежда бругманзията (Brugmansia х Candida) в големи съдове (позната още и с името датура), видът на това растение в градините Allerton направо го изумява. Там бругманзията, носеща името Ангелски тромпет, е високо до 6 м дърво, с фантастични цветя под формата на тромпети. Баграта варира от жълто до оранжево, през розово и бяло. Един цвят достига на дължина до 30-32 см, и не е чудно, че понякога прилепите ги предпочитат за убежище през деня. За разлика от декоративните вариетети, които се отглеждат в Европа, ангелският тромпет на Хаваите цъфти целогодишно. По всяко време може да се наблюдава красивият му цъфтеж. Внимание! Растението, подобно на всички представители на сем. Solanaceae, съдържа токсични алкалоиди, които могат да причинят халюцинации, замъглено виждане, а при прием в по-големи дози - дори смърт. Така, че радвайте му се отдалеч!

Ито-хибридни божури

В днешно време списъкът на сортовете Ито-хибридни божури значително е нарастнал. Веднъж постигнали заветната цел - жълти божури, селекционерите се връщат и към създаване на Ито-хибридни божури от съществуващите цветове. Например сортът "Hillary", регистриран през 1999 г., е с розовокремава багра на цвета и той е един неповторим образец на изящество за всяка градина. Неповторима е красотата и на сорта "Morning Lilac" (1999 г.). Цветът е полукичест, розово обагрен с червен център. И като допълнение - сортът се отличава с ранен цъфтеж и компактни размери на храста. Сортът "Old Rose Dandy" (1993 г.) се отличава с много компактен храст, висок не повече от 50 см и с бе-жевожълторозова багра при разпукване на цвета.