tag:blogger.com,1999:blog-84261371636884267942011-11-28T01:38:10.777+02:00потребителnoreply@blogger.comBlogger4491100tag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-3324067787841662202011-11-14T19:48:00.000+02:002011-11-14T19:50:49.244+02:00

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE <![endif]--><!--[if gte mso 9]>

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-60820425219473817302011-10-30T15:26:00.000+02:002011-10-30T15:26:00.353+02:00

Японските кленове не се нуждаят от задължително подрязване и формиране на короната. Изключение правят сортовете с плачеща форма на короната, при които се налагат известни корекции. От време на време може да се прави и подрязване с цел премахване на излишните клонки или прореждане на короната. По-големите клони на японския клен се изрязват през есента след опадането на листата, а козметичните

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-81723277782957977072011-10-28T16:21:00.000+03:002011-10-28T16:21:00.297+03:00

Много слънце и светлина и предпазливо поливане, особено през зимата, когато трябва да се държи почти на сухо. През зимата Тицитуса може да се изнесе на хладно - до 10°С. При поливането да се предпазват от намокряне както листата, така и цветовете. През пролетта и лятото да се подхранва на две седмици.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-69815799562437511812011-10-22T20:09:00.000+03:002011-10-22T20:09:00.301+03:00

Осветление: Рустифина е светлолюбиво, предпочита открито слънчево място.Температура: Издържа до -35°С и зимува навън без проблеми.Поливане: Издържа на засушаване, но не понася преовлажнени почви. Не се нуждае от поливане.Засаждане: Русът изисква добре дренирани, отцедливи почви. Може да понесе и известно засоляване на почвите. Засажда се през пролетта или късно през есента, след опадане на

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-13334282838394021932011-10-15T19:34:00.001+03:002011-10-15T19:34:00.363+03:00

Обикновеният кисел трън е бил известен от най-стари времена като лечебно растение и добра противоотрова. Името му фигурира в глинената библиотека на асирийския цар Ашурбанипал като средство, подмладяващо организма и пречистващо кръвта. В Средновековието е бил широко използван за лечение на туберкулоза, скорбут и др. В българската народна медицина отвара от корените се използвала при бъбречни

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-26436231476021549072011-10-12T18:53:00.001+03:002011-10-12T18:53:00.746+03:00

Осветление: Офиката е непретенциозно растение, чувства се добре и на слънце, и на сянка.Температура: Зимува без проблем при нашите климатични условия.Поливане: Нуждае се от умерено поливане, най-вече през лятото. Не понася преовлажнени почви.Засаждане: Расте на всякакви почви.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-25047825101381616822011-08-08T12:17:00.000+03:002011-08-08T12:17:01.350+03:00

Полукаскадни сортове петуния са преход между компактните и каскадните сортове. Те се характеризират с вертикални или полуизправени стъбла, които са по-къси и дебели и обикновено много по-гъсто разклонени в сравнение с каскадните сортове. Така те се различават от компактните сортове основно по това, че имат по-силен растеж, който е насочен преимушествено настрани и надолу и много по-ограничено

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-8875098271568203812011-06-24T09:54:00.000+03:002011-06-24T09:54:00.133+03:00

Максимална светлина, но съвсем младите растения на Схизантус да се предпазват от преките лъчи на лятното слънце. За покълването е необходима температура 10-15°С, 7°С за зимния кълнеж. По време на покълва-нето почвата да се поддържа леко влажна, а след окончателното засаждане да се полива 2-3 пъти седмично. Схизантусът никак не обича влажния въздух. Пръскането с вода го правят податлив на гъбести

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-31811424824919934582011-06-10T19:22:00.000+03:002011-06-10T19:23:53.369+03:00

През зимата стробилантесът почива и почвата му трябва да се поддържа едва влажна, но без да пресъхва, като температурата не бива да пада под 15°С. През пролетта и лятото да се внимава почвата да не засъхне, но и да не се преполива. Често да се пръскат листата.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-23140687451616225532011-05-20T16:18:00.005+03:002011-06-10T19:28:08.934+03:00

Бръшлянът цъфти рядко. През зимата е желателно да го държите при температура 10-15° , но при по-висока температура той се адаптира прекрасно. Единствената му потребност е редовното поливане. С понижаването на температурата трябва да намалите и поливането, и опръскването.Бръшлянът е много сенко-устойчиво растение. Това се отнася с особена сила за едноцветните сортове. Пъстро-листните форми са

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-24926621758452319042011-05-10T20:50:00.000+03:002011-05-10T20:50:00.105+03:00

Ярка светлина, но да се пази от летните лъчи на обедното слънце. Минималната зимна температура да е 16°С. През лятото Стрептокарпус трябва да се полива редовно и почвата да се поддържа равномерно влажна. През зимата да се полива само когато почвата засъхне. Да се поддържа висока въздушна влажност, като през пролетта и лятото се пръскат листата, но само ако растението не е цъфнало. Саксията да се

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-30838003264816523602011-05-05T20:46:00.002+03:002011-05-05T20:50:25.824+03:00

Обилна светлина. Поставете стефанотиса на южен прозорец, но за обедните летни лъчи му спуснете тънко перде. През зимата обича да е на хладно, но не по-хладно от 13°С През лятото да се полива още щом пръстта започне да засъхва, а през зимата поливайте по-оскъдно, като оставите почвата почти напълно да засъхне. Пръскайте през лятото листата. През периода на растежа и цъфтежа (пролет и лято)

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-85873075166650402062011-04-26T19:27:00.000+03:002011-04-26T19:29:21.116+03:00

Популярните видове, които се култивират като стайни растения, са главно с произход от Бразилия и това са: Алтернантера на Бетзик (Alternanthera bettzickiana) - представлява многогодишно тревисто растение до 15 см високо. Листата й са във формата на шпатула и са със заострени върхове. Пъстри са, в маслиненозелен цвят с жълто-бели, червеникави и бели петна. Този вид има много форми и сортове със

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-63357303206376896602011-04-19T21:49:00.000+03:002011-04-19T21:49:00.207+03:00

Селагинелата вирее най-добре в полусянка. Обича висока влажност, затова листата трябва често да се пръскат, а саксията най-добре да е глинена и да се увива във влажен торф. Предпочита на топло и през зимата температурата не бива да пада под 15°С.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-29788556165733410102011-04-12T21:53:00.000+03:002011-04-12T21:53:00.594+03:00

Лампрантусът е типичен сукулент и затова трябва да се държи на много слънчево, да се полива чак когато почва­та му съвсем пресъхне, и то оскъдно, а през зимата почти да не се полива. Тем­пературата през зимните месеци да не пада под 15°С.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-40397598836627309632011-04-09T21:46:00.001+03:002011-04-09T21:49:01.334+03:00

Розите от отделните генетични групи проявяват различна степен на способност за вкореняване от резници. Резниците от чайно-хибридните и галските рози не образуват корени, докато резниците от мултифлора се вкореняват много добре. Лесно се вкореняват резниците от полиантово-хибридните рози и от флорибунда, както и от миниатюрните рози. При повечето сортове от групата на чайно-хибридните

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-25596957071942864182011-04-09T20:54:00.001+03:002011-04-09T21:44:06.975+03:00

През зимата лапейрузията трябва да се държи на студено. През лятото се из­нася на топло и светло, но не слънчево място, и започва да се полива обилно. Трябва цъфтежа поливането да се прекрати, за­щото листната маса започва да съхне и умира. Да се пресажда на две години.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-61342634758397980082011-02-20T15:37:00.001+02:002011-02-20T15:37:00.875+02:00

Пресаждайте растенията през пролетта, но само ако корените са запълнили саксиите. Повечето млади папрати може да се нуждаят от ежегодно пресаждане.В стаята обичат разсеяната светлинаПапратите, растящи в стаите, обикновено произхождат от тропическите и субтропическите страни, затова трябва да ги пазите от студа. Но и прекалено високите температури в комбинация с влажност на въздуха не са

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-1975821623360609672011-01-16T18:45:00.002+02:002011-01-16T18:48:31.358+02:00

Слънчева светлина, която позволява на Пахифитума да поддържа синкаво-сивата си оцветеност. През зимата температу­рата да не пад под 1О°С. През пролетта и лятото поливайте веднъж на две сед­мици, в големите горещини и всяка сед­мица. През зимата почти преустановете подаването на вода, а при температури под 1О°С изцяло спрете да поливате.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-33211952197703326542010-11-29T22:11:00.003+02:002010-11-29T22:17:15.870+02:00

Ослепително ярките цветове на декоративния тютюн може да украсяват вашата градина до първите студове. Цветовете, които напомнят стар грамофон, през деня остават затворени, но нощно време се отварят и издават фин приятен аромат. Декоративният тютюн се препоръчва за оформяне на цветни лехи в двора или за слънчеви балкони. Друга известна нощна птица в растителния свят е йонотерата. Обикновено тя

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-41442965945320572152010-10-30T21:20:00.000+03:002010-10-30T21:20:01.198+03:00

Да не се излага на никаква пряка слънчева светлина. Предпочита сенчесто разположение. През зимата температурата е желателно да бъде около 10-12°С. През пролетта и лятото да се полива редовно, но водата да е със стайна температура. Всяка седмица да се подхранва. През останалото време на годината да се полива по-малко, но никога да не се оставя почвата да изсъхне.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-82417533536737157322010-10-25T21:19:00.000+03:002010-10-25T21:19:00.044+03:00

Растението обича да е на сянка, зато­ва го пазете от слънцето и си го чувайте на завет. През зимата е добре да е на хладно, при температура около 10°С. През топлите месеци трябва да се полива обил­но и да се подхранва два пъти месечно. През студения сезон да се полива оскъдно, като само се внимава почвата никога да не пресъхва.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-91341076137112733252010-10-22T21:18:00.000+03:002010-10-22T21:19:34.754+03:00

Ярка, но недиректна светлина. Висока влажност. Температурата да не пада под 10°С през зимата. Саксията да се поста­ви в плитък контейнер с вода, а почвата да се поддържа влажна. През зимата по­крийте саксията с найлон и поддържайте почвата едва влажна. Подхранвайте рас­тението периодично с мъртви насекоми или малки парченца месо.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-39935272755733874732010-10-08T14:08:00.002+03:002010-10-08T14:12:13.357+03:00

Измежду 200-та вида от рода Ирис три са видовете, които се използват за промишлено отглеждане и добив на коренища, от които се извлича ценното, приятно ухаещо на теменужки етерично масло. Това са Германският ирис (Iris germanica), флорентинският (Iris florentina) и Бледият ирис (Iris pallida). Цветоносните им стъбла са изправени, достигащи до 90-120 см. Цветовете са неголеми, като окраската им

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-7002165324546291332010-10-05T20:56:00.001+03:002010-10-05T20:57:35.387+03:00

Пиперът трябва да се държи целогодишно на топло и светло, по възможност слънчево, да се полива редовно, като се внимава почвата му никога да не пресъхва, и да се тори два пъти месечно през активните сезони.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-89114642393666729052010-09-30T14:05:00.000+03:002010-09-30T14:05:00.137+03:00

Устойчив на замърсен въздух и засушаване вид. в сухи дни обезателно се полива. Понася често подрязване и по този начин на растението може да се придаде необходимата и търсена форма.В първата половина на годината Блестяща лоницера се подхранва с комплексен минерален тор, след това подхранването се спира, за да могат растенията да съхранят своя блясък и тъмнозелена окраска. На едно и също място

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-52417074741718719202010-09-28T13:54:00.000+03:002010-09-28T13:54:00.262+03:00

Чрез коренови издънки или полувдървенели стъблени резници, които се вкореняват през лятото. Изрязване се прави само на излишните стъбла и клонки през април месец.Приложение. Махония може да се подрязва, но е по-красива при поддържането й като свободно растящ жив плет, цъфтящ с жълтите си цветове, а късно през есента образуващ и сини плодчета, запазващи се дълго време по клонките.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-20134347556332473202010-09-26T13:43:00.000+03:002010-09-26T13:43:00.219+03:00

Младите стъбла на джела имат заострена форма, а листата се разполагат последователно върху тях, като краищата имзавършват с шипове. Шиповете са необичайно остри и съхраняват своята острота дълго време даже и върху опадалите листа. Затова, когато се събират клонки или опадали листа, използването на ръкавици е задължително. Цветовете на джела са дребни, бели и се образуват в пазвите на листата

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-41840932994908057622010-09-24T17:14:00.001+03:002010-09-24T17:14:00.695+03:00

Вероятно малцина знаят, че растенията, купени от магазин за цветя, изпитват двоен стрес. Първоначалният е от доставката на цветето в магазина. По принцип растенията, отглеждани за продажба, идват от оранжерии, където има висока влажност и температура, както и необходимото осветление. Повечето растения, които се продават у нас, са произведени в Холандия, Тайланд и други страни.Дори превозът да е

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-91433241624891962332010-09-22T14:04:00.000+03:002010-09-22T14:04:00.264+03:00

Блестяща лоницера (Lonicera nitida) и сортовете й „Graciosa" - растящ бавно, но най-устойчив на измръзване, a ..MaigrUn" дори и засегнат от слани и измръзвания, има силна коренова система и бързо се възстановява на следващата пролет. С жълти и жълто-зелени листа е сортът ..Baggesen's Gold", а със златистожълти листа copmcj „Briloniw (изВестен още като „Edmee Gold"), а сортът „Red Tips" е c

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-50857912827615006152010-09-20T14:00:00.000+03:002010-09-20T14:00:10.786+03:00

Освен обикновения вид Японска керия (Kerria japonica) се използват и кичестият й сорт „Pleniflora", пъстролистният сорт със зелени листа с кремавобяла ивица „Variegata" и едроцветният сорт „Golden Guinea" с цветове, големи около 5 см в диаметър.Отглеждане. Засаждат се по 2-4 растения на линеен метър през м. април или през м. октомври. Бързорастящ храст, устойчив на замърсен въздух. През юни се

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-26023625442637039172010-09-18T13:56:00.000+03:002010-09-18T13:56:00.134+03:00

Засаждат се от 2 до 3 растения на Миризлива върба на линеен метър през пролетта (м. април) или през есента (в периода IX-X).Размножаване - чрез резници или коренови издънки. Приложение. Многоцветната миризлива върба може да образува и ядливи плодове, които са сочни и приятно кисели при узряването си.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-38249989022665828792010-09-16T13:48:00.000+03:002010-09-16T13:48:00.291+03:00

Джелолистна махония или обикновена махония (Mahonia aquifolium) - нейни разпространени сортове са „Ароно" - с жълто-оранжеви цветове, зелени листа с червеникави листни дръжки; „Огапде Flame" - с червеникаво-зелени листа, а младите при появата си са с бронзово-оранжев оттенък; „Smaragd- - с листа в смарагдовозелено; „Atropurpureum" - с пурпурночервени листа.Отглеждане. Добре вирее в сенчести места

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-32137452549807538772010-09-14T13:46:00.001+03:002010-09-14T13:47:27.331+03:00

Остролистен джел (Ilex aquifolium) - който е богат на сортове, от които по- интересни са красивите пъстролистни сортове "Albomarginata" и "Aureomarginata", сортът с пирамидална корона "Pyramidalis" и сортът „heterophylla"Отглеждане. На линеен метър се засаждат по 2-3 растения през пролетта, месец април. Отлично понася полусянка и сянка. Студоустойчиво и бавнорастящо растение, което се нуждае от

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-30594078828235351522010-09-08T11:48:00.000+03:002010-09-08T11:49:49.100+03:00

Алпинеумът също иска грижи през това време. При засушаване е необходимо да се полива, редовно трябва да се махат плевелите. Освен това е важно да се следи по-бързорастящите растения да не задушават останалите. През този период са узрели семената на доста „обитатели" на алпинеума. Ако не искате да ги събирате, просто отрежете семенните кутийки, в противен случай те ще се разпилеят и на следващата

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-65151511695175586352010-09-03T11:10:00.002+03:002010-09-03T11:13:43.575+03:00

Ако искате да получите пресени подправки, преди да е настъпила зимата, трябва да го засеете още през август. Трябват ви 10 г семена за 10 кв. м, а за сандъчето на балкона е достатъчно да изберете някой от едрите сортове, които се предлагат по пазара. Семената се разпръскват равномерно по цялата площ или се зариват в тясна браздичка, дълбока около 10-15 сантиметра. Поставя се на слънчево място,

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-89406342100383080742010-09-01T20:37:00.000+03:002010-09-01T20:37:00.610+03:00

Ветрилообразна палма с височина до 2,5 м. Листата са разположени на дълги, месести, покрити с шипове дръжки, и се състоят от множество сегменти с дължина до 45 см, от краищата на които излизат дълги светли нишки. Изисква редовно, но умерено поливане. Подхранва се на всеки 2-4 седмици през пролетта и лятото. Предпочита субстрат от оптимална пръст или глинеста градинска пръст с пясък. Размножава се

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-25881744568655112432010-08-31T17:00:00.001+03:002010-08-31T17:00:04.448+03:00

Махонията е популярно и непретенциозно вечнозелено растение, красиво през цялата година. Представител е на сем. Киселтрънови (Berberidaceae).Ботаническа характеристика. Вечнозелен храст с кожести и блестящи листа, които са тъмнозелени през лятото, а през есента и зимата придобиват бронзово-лилавеещ оттенък. Достига височина от 50-80 см, понякога и до 1 м, а в ширина може да се разпростре до 2м.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-65076749561825329632010-08-29T16:57:00.000+03:002010-08-29T16:57:00.111+03:00

Джелът е вечнозелен храст с блестящи и бодлиби листа, позната украса по Коледа в дома и в градината. У нас се среща един единствен вид от сем. Джелови и това е Остролистният джел, който се използва и за напраба на бодлив жив плет. У нас расте из сенчестите и влажни букови гори на Източните Родопи, Беласица, Източна Средна гора и Странджа планина.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-28883196961714816532010-08-27T16:54:00.000+03:002010-08-27T16:54:00.641+03:00

Листопаден, студоустойчиВ храст от сем. Маслинови (Oleaceae), със срещуположни листа, които през пролетта и лятото са зелени, появяват се след появата на цветовете по клонките и през есента се обагрят ярко.Ботаническа характеристика. Представлява храст с височина от 150 до 250 см и изправени или дъговидно извити клони. Цветовете се появяват по клоните преди разлистването В периода март-април, а

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-70071199521470238082010-08-25T16:50:00.000+03:002010-08-25T16:50:00.132+03:00

филаделфусите са листопадни храсти с ароматни бели цветове, много красиви по време на цъфтеж. Представители са на растителното семейство Каменоломкови (Saxifragaceae). У нас са популярни още с името филче, Булчинско цвете или Лъжлив градински жасмин. Целият род обхваща 40-50 вида с разкъса ареал на разпространение, като една част от видовете са от Южна Европа до Кавказ през Източна Азия до

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-88945949787273099082010-08-24T13:46:00.000+03:002010-08-24T13:46:00.149+03:00

Какво е необходимо:1. Gaultheria shallon (Гаулглерия, листа)2. Jasminum officinale, tendrils (Неразцъфнали клонки жасмин, филизи)3. Ranunculus (Лютиче)Как да го направим:Покрийте сламен венец с листата от гаултерия и закрепете епруветки от вътрешната страна на венеца. Вкарайте в тях жасминовите филизи и ги увийте около целия венец. Добавете още епруветки с лютичета и поставете композицията в

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-64273817071916636602010-08-23T16:48:00.000+03:002010-08-23T16:48:00.565+03:00

Сред най-често срещаните видове лоницери, голяма част от които са увивни растения, се откроява един храстовиден вид, който успешно може да се използва за направа на интересен жив плет, и това е Блестящата лоницера. Среща се 6 природата на Западен Китай.Широколистен вечнозелен храст, с компактна форма, който в естествена среда може да достигне до 2 м височина, ако не се подрязва. Младите клонки са

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-17788337447757397802010-08-21T16:31:00.000+03:002010-08-21T16:31:00.735+03:00

Японската керия е единствен вид в рода Керия и е представител на семейство Розоцветни (Rosaceae). Произхожда от Източна Азия, Япония, Китай и Корея.Ботаническа характеристика. Представлява листопаден храст с гъвкави и дъговидно извиващи се зеленикави стъбла. Достига до 1-2 м височина. Цъфти в периода април-май с прости жълти цветове. Може да има и повторен цъфтеж в периода август-септември.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-85291446548120955642010-08-20T10:34:00.000+03:002010-08-20T10:34:00.487+03:00

Младите луковички от тигровия крем се събират през месеца и се засаждат в земята. Това може да стане в лехичка, дълбока около 4 см, в която се нареждат и покриват със смес от пясък и угнил оборски тор.Тигровата лилия, както е популярен още този вид крем, произхожда от Китай и Япония. Цветовете са характерни с това, че при разтваряне веичелистчетата се извиват нагоре. От вътрешната страна

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-84349368004999686372010-08-19T22:56:00.000+03:002010-08-19T22:56:00.279+03:00

През зимния период топлолюбивите палми се държат при температура 14-16° С, а останалите - при 8-10° С. Най-високата температура за отглеждането им е 16-18° С, тъй като при по-високи температури въздухът в стаята се изсушава. Това води до изсъхване на върховете на листата, но те не трябва да се отрязват. За да се предотврати това, освен поддържането на умерена температура в стаята се препоръчва

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-83668222266634440622010-08-17T16:29:00.001+03:002010-08-17T16:31:24.845+03:00

От рода на Миризливите върби за жив плет се използва един единствен вид с храстовиден хабитус и това е Многоцветната миризлива върба.Ботаническа характеристика. Листопаден храст с неправилна широка корона, разпростираща се до 3 м на ширина и достигащ на височина от 150 до 250 см. Листата й са с широкоелиптична форма, със сребриста долна повърхност и тъмнозелена горна. Младите й клонки са покрити

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-75243473622525946362010-08-17T16:13:00.001+03:002010-08-17T16:16:37.621+03:00

Растение, широко разпространено в Европа, Кавказ, Сибир, Китай, Япония, а също така и Северна Америка. Среща се и в нашата природа в Западните Родопи по открити места на иглолистните гори при надморска височина от 1400-1600 м. Представител е на популярното и голямо растително семейство Розоцветни (Rosaceae). У нас растението е известно още като Храстовидно прозорче или Храстовиден

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-1145902521575768852010-08-17T12:48:00.000+03:002010-08-17T12:48:00.213+03:00

Бегонията се размножава лесно със стъблени или листни филизи. Операцията може да се осъществи както през пролетта, така и през лятото. За получаването на цъфяща бегония, които ще започнат да цъфтят през следващия сезон се препоръчва това да се прави всяка година.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-86378760600077947102010-08-13T15:49:00.000+03:002010-08-13T15:55:08.263+03:00

Кургулигото обича добро осветление, но силните слънчеви лъчи през лятото пре­гарят листата, затова трябва да се пред­пазват. Да се полива обилно през вегета­тивния период, а през зимата почвата да се следи да не пресъхва. Ако въздушната влага е прекалено ниска, листата съхнат и стават кафеникави и чупливи по края. През зимата температурата в помеще­нието да не пада под 15°С

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-9149984292867453332010-08-11T16:20:00.001+03:002010-08-11T16:20:00.185+03:00

Фикусите се смятат за едни от най-подходящите стайни растения. Те обаче силно страдат от сухия въздух и прекалено високите температури в дома. Това важи особено за горещите дни през лятото, когато и в стаята трудно се поддържа температура под 30 градуса. Ако листата на фикуса започнат да пожълтяват твърде бързо, а новопоявилите се са дребни и слаби, то растението вероятно страда от недостиг на

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-8279002288270036142010-08-09T16:12:00.001+03:002010-08-09T16:18:08.543+03:00

През юли може да си приготвите зелени резници от текома, които се вкореняват в пясък или парникова почва в студени парници. До края на есента вече се образуват коренчетата и през следващата пролет отиват на постоянно място. Може да си размножите този прекрасен катерлив храст и със семена, които се засяват през пролетта на открито в добре наторена и обработена леха. Друг начин да се радвате на

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-67760948141284186612010-08-06T14:39:00.000+03:002010-08-06T14:39:00.350+03:00

Голяма част от флората, която би заинтересувала Телеца, са нежни, колоритни, разноцветни едри цветя (теменуга, калуна, зюмбюл, циганче, еписция, бегония). Но също така добре му подхождат и дребноцветни растения: жасмин, мирта, цинерария, или такива, които не цъфтят изобщо: геогенантус и други. Телецът е знак, за когото трудностите са предизвикателство. Затова на хората от тази зодия им помага

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-78970268082694281462010-08-06T10:44:00.000+03:002010-08-06T10:46:00.818+03:00

Растението трябва да е на хладно, но не прекалено студено. Ако през нощта температурата е над 15°С, това може да доведе до проблеми. Обича ярката светлина, за предпочитане пряка слънче­ва. От пролетта до есента се полива умерено, а през зимата много оскъдно. Пресажда се през пролетта, но само ако е наложително.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-5994014513569087482010-07-30T14:26:00.001+03:002010-07-30T14:26:00.708+03:00

Близнаците ценят чуждия труд в тази област, но техните усилия в растениевъдството често търпят неуспехи, затова на тях им подхождат несложни за отглеждане, но едновременно привлекателни цветя. Добре се чувстват с хората от този знак аспарагус и маранта. Аспарагусът е въздушен, а марантата има кокетна ярка окраска, създаваща игриво настроение. Тези растения обичат влажния въздух, впръскването,

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-19273799187483447212010-07-26T18:08:00.000+03:002010-07-26T18:08:00.180+03:00

Обича добро осветление, макар че издържа и в полусянка. Не бива да се оста­вя на слънчева светлина. Не понася сухия въздух. През зимата температурата да не пада под 13°С. През пролетта и лято­то да се полива редовно, но водата да е със стайна температура. Всяка седмица да се подхранва. През останалото време на годината Нефролепис да се полива по-малко, но никога да не се оставя почвата да изсъхне

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-36294706401687943992010-07-24T18:07:00.000+03:002010-07-24T18:07:00.181+03:00

Саксията да се постави на добре осветено място, без директна слънцева светлина. Лизимахията вирее добре при стайна температура и нормална влажност. Почвата да се поддържа влажна, без да подгизва. През зимата поливането да се намали и само да се пази от пресъхване. През пролетта и лятото подхранвайте два пъти месечно. Рано на пролет е добре да се подкастрят стъблата, за да се даде тласък на свеж

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-73787796819285534442010-07-22T10:22:00.000+03:002010-07-22T10:22:00.368+03:00

Белите лилуми, известни още у нас като бял крем, са едни от най-често срещаните в градините цветя. На изящните цветоноси през юни и юли се отварят красиви едри цветове, които имат силен упойващ аромат. Ако искате да си хванете този красив лилиум, вече е дошло време. В края на юли и началото на август луковиците се разделят и се засаждат. За новите насаждения трябва да се избере слънчево място с

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-73298418780924712122010-07-20T10:52:00.000+03:002010-07-20T10:52:00.257+03:00

1. Почвата около коренището на хряна се отстранява Внимателно.2. Цели се откриване на всички странични корени.3. Излишните странични корени се премахват, с остър нож.4. Оставащите се претриват със зебло.5. Следва зариване с рохкава почва, леко притъпкване и поливане

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-66333302364113442292010-07-18T17:20:00.001+03:002010-07-20T09:43:44.207+03:00

За родина на слънчогледа се смята Северна Америка, а първите хора, които са започнали да го използват в бита си, са индианците. Те са получили от растението бои, приготвяли са лекарствени смеси. Но слънчогледът не е само полезен, но е и красив. Неговите яркожълти кошнички се асоциират и с горещините през лятото. Периодът на цъфтеж е от юли до септември. Това е периодът на зрелост за много

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-37020524874493076572010-07-15T23:05:00.000+03:002010-07-15T23:05:00.119+03:00

Да се държи на хладно. Зимната тем­пература да не е под 5°С. Светлината да е ярка, може и слънчева. По време на цъфтежа почвата да се поддържа влаж­на. От време на време Лахеналия трябва да се пръскат листата. След прецъфтяването продължете да поливате нормално още няколко седмици, после намалете до пълно­то прекратяване. Дръжте почвата суха и пресадете растението през есента.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-54594190067624379412010-07-14T23:19:00.001+03:002010-07-14T23:27:44.295+03:00

Резниците се избират през лятото. Съществува и друг тип техника - резниците да се избират през есента, преди периода на зазимяване, но тази техника е по-подходяща за райони с по-мек климат.Казано по-просто, резникът се засажда внимателно навън и там изкарва зимата.Всъщност, идеалният момент е не просто лятото, а времето на цъфтежа. Повече от сигурно е, че резниците, отделени от цъфнало растение,

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-61223973038252417112010-07-09T23:03:00.000+03:002010-07-09T23:03:00.114+03:00

Силна светлина и топлина. По бреме на растежа почвата трябва да се поддържа равномерно влажна, но през останалата част на годината да е суха. По правило цъфтящите през зимата видове Оксалис спят през лятото и обратното. Вечно цъфтя­щите трябва да се пресаждат ежегодно през лятото и есента, а листата им да се подрязват, за да се насърчи растежът.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-50529701193636075982010-07-07T23:03:00.000+03:002010-07-07T23:03:00.184+03:00

Температурата в помещението през зимата да не пада под 15°С. Растението обича добро, за предпочитане слънчево осветление. Коринокарпус трябва да се полива обилно през пролетта и лятото и оскъдно през есента и зимата. Да се подхранва на две седмици през активния вегетативен период.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-34821316111973010412010-07-05T23:00:00.000+03:002010-07-05T23:00:00.635+03:00

Пъстролистните (вариегатните) видове се нуждаят от много светлина, но не бива да се излагат на пряко слънце. Ако копрозмата не е пъстролистна, тя расте добре и на полусянка. Да се пази от течение, но да се държи на свеж въздух. През зимата температурата да е хладна, но не под 1Z°C. Да се полива добре през активния вегетативен период и оскъдно през зимата. Да се подхранва веднъж месечно от

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-32236472139740276622010-07-05T22:58:00.001+03:002010-07-05T23:03:19.070+03:00

Минимална температура 10°С през зи­мата. Да не се излага на пряка слънчева светлина. Изберете място с умерено ос­ветление. През зимата поддържайте Монстера в поч­вата леко влажна, а през останалото вре­ме поливайте добре, като оставяте поч­вата да позасъхва между поливките. Ако стаята се отоплява, пръскайте листата. Те трябва от време на време и да се мият. На всеки две години пресаждайте

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-1038464385981991222010-07-03T21:32:00.000+03:002010-07-03T21:33:48.932+03:00

Хладно, но не прекалено студено. Най-добре ще е, ако стаята не се отоплява през зимата. Когато нощните температури надвишават 16°С, това води до проблеми. Избягвайте прякото слънце през лятото, но през зимата е добре да бъде на светло. Поливайте добре през пролетта и лятото, но съвсем малко през зимата, без обаче да допуснете изсъхване на почвата. Пръскайте листата.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-53370236951097227912010-06-28T18:37:00.000+03:002010-06-28T18:37:00.682+03:00

За цветни лехи и скални кътове. За субстрати 10-15 см или повече могат да се използват още I. aphylla, I. graminea, култивари на ниските и средните брадати ириси. Приложими са и дребните луковични ириси, чиито луковици се вадят само при нужда от разреждане на растенията. Те са много подходящи за алпинеуми. Луковиците могат да се засаждат и в дупки в самите камъни, изграждащи скалния кът.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-54555767194973723272010-06-23T22:36:00.000+03:002010-06-23T22:37:17.468+03:00

Много топлина, слънце и блага. Трябва да се подхранва на две седмици през активния вегетативен период. Да се даде добра опора на растението, когато започне да се катери, и да се направлява растежът му чрез подкастряне. Квисква-лисът е най-подходящ за зимна градина.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-49662557101077096292010-06-18T18:37:00.002+03:002010-06-18T18:37:39.154+03:00

Невзискателен вид, вирее в почти всякаква почва (без кисели), рядко се нуждае от допълнително поливане. Толерантност към засушаване - висока. Пресажда се в началото на есента, когато коренището може да се раздели на части. Когато дълго време не са разсаждани, ирисите образуват повече листа и по-малко от ярко обагрените си цветове. Размножаване. Чрез разделяне на коренището на части. Всяка част

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-31420019819622007312010-06-15T17:09:00.002+03:002010-06-18T18:38:41.827+03:00

Отглеждане. Пряко слънце, дренирани почви. Толерантност към засушаване средна до добра. Може да расте и на песъчливи, бедни и засолени почви. Приспособява се добре към повечето типове почва и към количеството на влагата. Размножаване. Разделяне на туфите, семена, вкореняване на резници в остъклен парник. Използване. За бордюри, цветни лехи, скална градина и др. В покривното озеленяване - в

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-80859670399538674622010-06-08T17:29:00.005+03:002010-06-08T17:29:00.893+03:00

Ареал на вида: Кавказ, Северен Иран, Апенините. Продължителност на Живот: Многогодишно цвете. Хабитус: Тревисто растение с височина около 30 см или по-рядко до 60 см. Стъблата са полегнали, на върха изправени, падащи каскадно или почвопокриващи или разпростиращи се. Образува едри туфи. Листата са ароматни, сиво-зелени, вечнозелени; по форма яйцевидни, ланцетни или закръглени, назъбени по

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-32880552387362176492010-06-05T17:09:00.001+03:002010-06-05T17:09:27.953+03:00

сем. Plumbaginaceae - Саркофаеви Армериите са красиви цъфтящи растения с вечнозелени туфи от тревисти листа, които наподобяват „възглавници", покриващи почвата. Архитектурно растение. Armeria maritima, розово льжичниче, армерия Ареал на Вида: Крайбрежните зони в Северното полукълбо и най-вече Европа, също и в някои части на Южна Америка. Продължителност на Живот: Многогодишено растение. Хабитус

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-27206748674909046872010-06-03T15:18:00.000+03:002010-06-03T15:18:00.869+03:00

Пряко слънце, дренирани почви. Поносимост към засушаване висока до средна. Върху покрив да се използва при субстрати отминимум 6-12 см дебелина.Размножаване. Разделяне на туфите.Използване. Карамфила се използва често за цветни лехи, алпинеум и скални кътове. Родът на карамфилите е ценен от гледна точка на приложение в покривно озеленяване. Карамфилите са декоративни с възглавничките, образувани

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-13697715850534732612010-05-30T15:14:00.000+03:002010-05-30T15:14:00.292+03:00

Ареал на вида: Югоизточна Европа (Гърция) в алпийска или субалпийска зона. Продължителност на живот: Многогодишен вид. Хабитус: Тревист вид, хемикриптофит. Образува вечнозелени туфи с височина 20-50 см, които при разрастването си плътно покриват почвата. Има добре разклонена брадеста коренова система. Разраства се сравнително бързо. Листата в гъстите розетки са ланцетни, дълги до 6-10 см,

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-59376903033627606032010-05-28T15:35:00.002+03:002010-05-28T15:35:00.072+03:00

сем. Crassulaceae ( Дебелецови )Емблематичен род по използването си за озеленяване на плоски и наклонени покриви. Видовете в него са много на брой. Техните биологични особености ги правят подходящи за тази цел: Толерантни са към неблагоприятни климатични и едафични условия като суша, плитки и бедни на хумус субстрати; способни са да живеят без вода и почва за известни периоди, както и бързо да се

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-67723821521852804412010-05-26T16:01:00.000+03:002010-05-26T16:01:00.211+03:00

Обича светли, но с разсеяна слънчева светлина места и такива с полусянка. Топлолюбиво растение е, като през зимата температурата в стаята не трябва да е по-ниска от 16-18°С. Поливането през зимата е умерено, а през лятото е обилно, с топла и мека вода. Почвата трябва да се държи постоянно влажна и да не просъхва между поливанията, но не трябва да се допуска задържане на вода в саксията. По

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-87903428789171721142010-05-24T16:00:00.000+03:002010-05-24T16:00:03.135+03:00

- Допринася за увеличаването на биологичното разнообразие, тъй като предоставя условия за живот на птици и насекоми;- Задържа вода при валеж и спомага за облекчаване на канализационните системи;- Участва в усвояването на въглеродния диоксид и в охлаждането на въздуха чрез поглъщане на топлинна енергия;- Има изолационна функция спрямо хидроизолацията - удължава живота й;- Има топлоизолационна и

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-57174974296189095302010-05-22T15:22:00.000+03:002010-05-22T15:22:00.364+03:00

Котешката мента, коча билка, непета (Nepeta),сем. Lamiaceae ( Устноцветни )Родът включва стотици видове, разпространени в Европа, Азия и Африка. Непетата е красиво градинско растение с ароматни листа, което се отглежда лесно. Освен котешка мента друго популярно име е земен бръшлян, което произтича от почвопокривната способност на растението. Внимание - с обилния си цъфтеж котешката мента силно

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-60716244354502952812010-05-20T20:46:00.000+03:002010-05-20T20:46:00.403+03:00

Гинурата е светлолюбиво растение, което вирее на места с разсеяна слънчева светлина без директно слънце. Много добре се чувства и на полусенчести места. Но не трябва да се забравя, че недостатъчната светлина води до обезцветяване на листата, а по отношение на темпера турата в продължение на цялата година е добре растението да се намира при температури не по-ниски от 18°С, защото е топлолюбива.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-44467799928813314842010-05-19T15:08:00.002+03:002010-05-19T15:11:58.232+03:00

сем. Caryophyllaceae (Карамфилови)Карамфилът е добре познато градинско растение, с богатство от културни форми. За покривно озеленяване родът е много приложим, с доказан декоративен ефект. Подходящи са най-вече ниски, почвопокривни и по-невзискателни видове.Dianthus monspessulanum L. ssp. Sferenbergii, компактен карамфил Ареал на вида: Европа. Продължителност на живот: Многогодишен вид. Хабитус:

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-28635820975986825272010-05-16T20:33:00.001+03:002010-05-16T20:46:04.787+03:00

Красиви и мъхести, сякаш от кадифе, и в приятен лилав цвят листа привличат окото ни. Да, това са листата на едно тропическо растение, което се нарича гинура. Именно тези листа са неговата декоративна ценност, заради които то е привлякло вниманието на любителите на цветя, търсещи нещо екзотично и непривично в тропическите гори. Ботаническа характеристика. Представител е на много голямо то в

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-2718772960075596752010-05-14T15:59:00.000+03:002010-05-14T16:00:33.309+03:00

Съвременната градоустройствена практика непрекъснато търси варианти за компенсиране на постоянно намаляващите зелени площи. Една от възможностите, която в много страни намира приложение от десетилетия, е покривното озеленяване.Прилагането на покривно озеленяване стана изключително актуално при застрояване с голяма гъстота, на каквото сме свидетели през последните години в София и големите градове

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-78346708164152787702010-05-11T15:58:00.000+03:002010-05-11T15:58:00.167+03:00

Петниста бертолония (Bertolonia maculata)Представлява ниско растение със сърцевидно-овални листа, до 15 см дълги и 9 см широки, които са гъсто овласинени в кадифено-зелен цвят със сребристосив рисунък по средната жилка. В стая почти не цъфти.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-41278350729913938882010-05-09T15:49:00.000+03:002010-05-09T15:49:00.261+03:00

Mногогодишно тревисто растение, на което стъблата са тънки и висящи, понякога и лежащи. Листата й са широкоелиптични със сърцевидна основа, до 15 см дълги. Горната им повърхност е в тъмнозелена багра, покрита от 5 сребристо-бели жилки и многобройни малки бели петна. В стая рядко цъфти.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-50891679584338802112010-05-07T15:38:00.000+03:002010-05-07T15:38:00.272+03:00

Много от видовете и техни сортове са популярни за отглеждане в стая и това са: Пилея на Кадиери или Сребърното цвете (Pilea cadierei), невисоко растение, достигащо до 40-50 см във височина с изправени стъбла. Листата й са с овална форма, заострени са към върха си и са дълги до 10 см. По жилките си са зелени, а между тях са сребристи, заради което растението се нарича популярно още „Сребърното

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-75324766470595598352010-05-05T15:42:00.000+03:002010-05-05T15:42:00.558+03:00

Тамариксът е твърде интересно растение. Древните египтяни са го свързвали с бог Озирис. Изображенията на бога в храмовете често са били съпроводени с изображения на това изящно растение.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-91812144288460994212010-05-03T20:12:00.002+03:002010-05-03T20:15:00.584+03:00

Силна светлина, за предпочитане пълно слънце, и постоянна влажност на почвата. При най-малкия недостиг на вода листата на Гинура стават вяли и меки. През зимата поливайте по-оскъдно. Започнете да подрязвате върховете на растението, докато е младо, за да бъде добре разклонено, тъй като именно тогава е красиво.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-17810244573889714912010-05-01T15:53:00.001+03:002010-05-01T15:55:06.127+03:00

Основно се отглежда видът Беложилкова фитония (Fittonia albivenis) - ниско, до 15 см високо растение и разпростиращо се на ширина от 30 до 60 см, с вкореняващи се във възлите си стъбла при попадане в почвен субстрат и зелени листа с бели жилки. Цъфти с дребни кремавобели цветове появяващи се в изправени нагоре съцветия с добре оформени прицветници. От нея се отделят две групи фитонии, които преди

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-56312539126623391512010-04-29T18:38:00.000+03:002010-04-29T18:38:00.104+03:00

Представител е на семейство Меластоматови (Melastomataceae), а родът Бертолония е неголям, състоящ се само от 14 вида, растящи в тропическите влажни гори на Южна Бразилия. Бертолониите са дребни, пълзящи растения с височина само от няколко сантиметра, но с красиви, кадифено овласинени и пъстри листа, чиято долна повърхност е лилавеещо-розова, а горната им в зависимост от вида е зелена с бронзови

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-40681493870555355892010-04-27T14:41:00.001+03:002010-04-27T14:45:37.865+03:00

Листнодекоративните бегонии са топлолюбиви и светлолюбиви растения и затова най-добре се развиват в топли и светли помещения, но пряко слънце не понасят. Лошо понасят сухия въздух, затова е нужно да се поддържа известна въздушна влажност около тях. Не обичат да бъдат постаВяни на места с течения, не обичат да се изменя постоянно положението им спрямо източника на светлина. Също така не понасят

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-23846638556402677982010-04-25T18:29:00.000+03:002010-04-25T18:29:00.329+03:00

Преди копривките са били обособени в род Колеус, а днес след генетични изследвания през 2006 г. тези красиви пъстролистни растения са прекласифицирани в род Соленостемон (Solenostemon), но това име трудно се налага, защото все още ги наричат по света със старото им име Колеус. Латинското име на рода Колеус (Coleus) е произлязло от гръцката дума „Koleos", която означава обвивка, ножница, и

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-48557898601800227032010-04-23T18:33:00.000+03:002010-04-23T18:33:00.360+03:00

Пилейте са голям род от около 600 вида растения от семейство Копривови (Urticaceae). Представляват едногодишни или многогодишни тревисти растения, разпространени във всички тропически области по света , с изключение на Австралия. Много от видовете имат красиви листа със своеобразна повърхност и окраска и в различна големина, които се разполагат по стъблата винаги срещуположно. Цветовете им са

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-76479889159323175132010-04-21T18:26:00.000+03:002010-04-21T18:26:00.114+03:00

Родът фитония е наречен в чест на ирландските сестри Елизабет и Сара Мери фитон, едни от първите жени ботанички от началото на 19-и век, издали и няколко книги по ботаника. Родът е малък включва само 2 вида, и е от растителното семейство Акантови (Acanthaceae), известно на български и като Страшникови, наречено така заради един от родовете и представителите на семейството, срещащ се по

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-22092836762689320092010-04-20T13:35:00.000+03:002010-04-20T13:35:00.241+03:00

Кротоните силно се различават един от друг по формата на листата, които може да са кленовидни, широкоовал­ни, почти линейни, с гладка или назъбена периферия. Багрите са също тъй разно­образни - чисто червени или жълти, на червени, жълти или бели петна, с какви ли не нюанси, така че почти няма да видите два еднакви кротона. За добру­ването на растението Кротон има две ос­новни правила: силно

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-22358050469395238112010-04-18T21:59:00.000+03:002010-04-18T21:59:00.147+03:00

Еуфорбия обеза (Е. obesa) от Южна Африка е съвсем кактусовидна (но без бодли), тумбеста, а с годините става цилиндрична. Има осем ребра и дава ароматни бели цветове, струпани на върха през лятото. Еуфорбия псевдокактус (Е. pseudocactus) е сукулент, който също много напомня за някои кактуси. От дебелото стъбло се отделят няколко редици с бодливи листа. Тази еуфорбия е с африкански произход и е

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-24921445397629540472010-04-17T21:30:00.002+03:002010-04-17T21:30:00.402+03:00

Историята на кориандъра може да се проследи назад във времето, тъй като той е един от най-старите аромати в света. За използва­нето му още от древността говори фактът, че кориандрови семена са открити в гробницата на египетския фараон Рамзес II. Това показва, че растението е било отглеждано още в Древен Египет, където полученото етерично масло се е използвало в религиозните церемонии.

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-6267472843895606492010-04-16T21:25:00.000+03:002010-04-16T21:25:00.534+03:00

Температурата през зимата да не пада под 12-15°С. Обича силна светлина, дори слънчева, но в най-горещите и слънчеви дни има опасност листата да прегорят, затова внимавайте. Да се полива добре и редовно, но през зимата почвата да се поддържа едва влажна. Има нужда от влажна атмосфера и пръскането на листата се отразява благотворно. През пролетта може силно да скъсите стъблото и да чакате

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-39235168943699670002010-04-15T21:22:00.002+03:002010-04-15T21:25:00.310+03:00

Ярка, но не пряка светлина, встрани от летните лъчи на слънцето. През зимата ще понесе минимална температура от 8°С, ако се държи полусухо. През пролетта и лятото растението Кафе трябва да се полива 2-3 пъти седмично, но в подложката не бива да се задържа вода и почвата да не подгизва. През зимата силно да се намали поливането, особено ако температурата е ниска, а почвата да се оставя почти

потребителnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8426137163688426794.post-89130838953253852912010-04-12T22:42:00.002+03:002010-04-12T22:48:41.873+03:00

Температурата не бива да пада под 15°С през зимата. Светлината през лятото може да е убита, но през зимата е добре Дифенбахия да получава възможния максимум. Поливайте добре през пролетта и лятото и оскъдно през зимата. Редовно бършете листата с чист влажен парцал или гъба.

потребителnoreply@blogger.com