Снежно кокиче

У нас знакът, че пролетта идва и природата се събужда от зимния сън, е появата на истинското кокиче - Galanthus nivalis, в превод от латински „млечно цвете". То е едно от най-старите декоративни растения. Няма двор без кокичета в него. Родът Galanthus наброява около 18 вида, разпространени в Южна и Средна Европа и в Азия, на територията на Турция. Принадлежи към сем. Amaryllidaceae. У нас освен истинското кокиче се среща още Galanthus elwesii, който е по-рядък вид. И двата вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, а елвезиевото кокиче е вписано и в Червената книга на България.

Минзухари в градината

Минзухарите са прекрасни декоративни и ценни медоносни растения. Те не изискват много грижи и изпълват градината с цвят в един сезон, когато тя е доста еднообразна. Могат да се засаждат както по алпинеуми, така и сред тревните площи, стига косенето им да е съобразено с годишния цикъл на развитие на тези растения. По света родът на минзухара е разпространен от източното Средиземноморие до Централна Азия. Родът включва около 70-80 вида и към 300 сорта, от които най-ефектни са холандските. В България се срещат 10 вида, 2 от които са защитени. Всички видове са високо декоративни и това често става причина за тяхното унищожаване.

Странни тикви

В семейството на тиквовите растения - Cucurbitaceae, се среща едно твърде причудливо растение, чиито плодове са съвсем различни от тиквите. Това е горчивата или пуклива или още бясна краставица, горчивият пъпеш, индийската круша - Momordica charantia. В диво състояние тя се среща в Югоизточна Азия, Индия, Индо-китай, Филипините, Тайван, Китай и Япония, където се среща до 1300 м надморска височина.

Описание
Момордиката е едногодишна тревиста лиана, която бързо нараства и през юни започва да цъфти с правилни бледожълти цветове с приятен аромат. Листата са яркозелени и красиво нарязани. Стъблото е снабдено с многобройни мустачета, с които се захваща за опората. Плодовете на момордиката са продълговати, до 25 см, и тежат 150-200 г. Имат необичайна форма и грапава, пъпчива повърхност, които придават на растението красив и оригинален вид.

След като узреят, плодовете на момордиката стават ярко до тъмно-оранжеви и се разпукват на три дяла, които силно се извиват назад. Така се освобождават семената - от 15 до 45 на брой, които са едри и плоски, с красив рисунък. Всяко семе има свой неповторим рисунък, сякаш гравиран върху него. Семената са добре закътани в сочен оранжево-червен арилус Той е богат на скорбяла и каротиноиди и е вкусна храна за многобройните насекоми, най-вече мравките, които разнасят семената. Но докато се стигне до този момент, растението успешно охранява недозрелите плодове от нападатели чрез цяла система за защита.

Всички зелени части на момордиката са покрити с микроскопични влакънца. На върха на всяко влакънце е оформено малко топче, изпълнено с токсични парливи вещества, подобни на тези, които се съдържат в копривата. Само едно леко докосване до растението е достатъчно, за да се изстрелят тези вещества върху незащитената кожа, очи и нос на досадника, предизвиквайки твърде неприятни усещания. По тази причина момордиката, която е едно красиво, привлекателно, а и полезно растение, рядко се отглежда с декоративна цел. Близък вид до горчивата краставица е балсамовата тиква или балсамовата ябълка (М. Balsamita), която расте в Източна Индия и Китай. Там тя се цени особено като медицинско и хомеопатично растение. Намира приложение при лечение на диабет и заболявания на храносмилателния
тракт и панкреаса.

Отглеждане на Глориоза

Минимум 20°C по време на растежа. Глориозата се нуждае от добро осветление, но не и преки слънчеви лъчи през летния сезон. Също така е необходимо да се полива добре през лятото. Листата от време на време да се пръскат с вода, можете да използвате полуверизатор. След прецъфтяването намалете поливането, а после изцяло трябва да го прекратите. Грудката на Глориоза е добре да презимува в саксията си при температура около 15°С, а през пролетта трябва да се пресади.

Отглеждане на Хемиграфис

През лятото поставете хемиграфиса на светло, но не слънчево място, далеч от въздушни течения. Дозировката на светлината е много важна, защото, ако е силна, листата съхнат и вехнат, ако пък е слаба, прекрасната им окраска избледнява. Поддържайте почвата непрекъснато влажна, често пръскайте листата. Саксията най-добре да се постави във втора, малко по-голяма, а разстоянието между двете да се напълни с влажен мъх или торф. През зимата трябва да е на топло и на всяка цена пак да се пръскат листата и да се поддържа около саксията въздушна влажност. Намалете поливането, но не оставяйте почвата да засъхне.