Видове карамфил - Dianthus siflorus

Ареал на вида: Югоизточна Европа (Гърция) в алпийска или субалпийска зона. Продължителност на живот: Многогодишен вид. Хабитус: Тревист вид, хемикриптофит. Образува вечнозелени туфи с височина 20-50 см, които при разрастването си плътно покриват почвата. Има добре разклонена брадеста коренова система. Разраства се сравнително бързо. Листата в гъстите розетки са ланцетни, дълги до 6-10 см, сиво-зелени. Цъфтеж: Цветовете са прости или полукичести - бели или светлорозови с диаметър до 4 (5) см. Обилният цъфтеж е през май-юни.

Тлъстига / Sedum

сем. Crassulaceae ( Дебелецови )

Емблематичен род по използването си за озеленяване на плоски и наклонени покриви. Видовете в него са много на брой. Техните биологични особености ги правят подходящи за тази цел: Толерантни са към неблагоприятни климатични и едафични условия като суша, плитки и бедни на хумус субстрати; способни са да живеят без вода и почва за известни периоди, както и бързо да се вкореняват и разрастват. Сухоустойчивостта на видовете от семейството се дължи на специален механизъм, който те са придобили в процеса на еволюция, наречен Crassulacean Acidic Metabolism (по името на семейството Crassulaceae). Чрез него се подсигурява минимална загуба на вода от устицата при транспирация, тъй като те се отварят през нощта, а не през деня. Приемането на С02 от атмосферния въздух става през нощта, след което той се складира за процесите на фотосинтеза през деня.

Отглеждане на Бертолония

Обича светли, но с разсеяна слънчева светлина места и такива с полусянка. Топлолюбиво растение е, като през зимата температурата в стаята не трябва да е по-ниска от 16-18°С. Поливането през зимата е умерено, а през лятото е обилно, с топла и мека вода. Почвата трябва да се държи постоянно влажна и да не просъхва между поливанията, но не трябва да се допуска задържане на вода в саксията. По отношение на влажността на въздуха обича чести опръсквания и най-добре се чувства отглеждана в терариум или флорариум. Може саксията с бертолония да се постави и в декоративна кашпа или друг съд и около нея да се поставят влажен мъх, торф или керамзит.

Положителни страни на покривното озеленяване

- Допринася за увеличаването на биологичното разнообразие, тъй като предоставя условия за живот на птици и насекоми;
- Задържа вода при валеж и спомага за облекчаване на канализационните системи;
- Участва в усвояването на въглеродния диоксид и в охлаждането на въздуха чрез поглъщане на топлинна енергия;
- Има изолационна функция спрямо хидроизолацията - удължава живота й;
- Има топлоизолационна и шумоизолационна функция за помещенията непосредствено под озеленения покрив.

Още за покривното озеленяване

Котешката мента / Nepeta

Котешката мента, коча билка, непета (Nepeta),

сем. Lamiaceae ( Устноцветни )
Родът включва стотици видове, разпространени в Европа, Азия и Африка. Непетата е красиво градинско растение с ароматни листа, което се отглежда лесно. Освен котешка мента друго популярно име е земен бръшлян, което произтича от почвопокривната способност на растението. Внимание - с обилния си цъфтеж котешката мента силно привлича насекомите, а и котките с ароматните си листа!

Отглеждане на Гинура

Гинурата е светлолюбиво растение, което вирее на места с разсеяна слънчева светлина без директно слънце. Много добре се чувства и на полусенчести места. Но не трябва да се забравя, че недостатъчната светлина води до обезцветяване на листата, а по отношение на темпера турата в продължение на цялата година е добре растението да се намира при температури не по-ниски от 18°С, защото е топлолюбива. Поливането през зимата е умерено, а през пролетта, лятото и есента е обилно. Между отделните поливания е добре почвата леко да просъхва. Гинурата не е любител на високата въздушна влажност, затова опръскване на растението може да се прави по желание само 1 път в седмицата само през лятото и само в сутрешните часове.

Цветя за градината - Карамфил / Dianthus

сем. Caryophyllaceae (Карамфилови)

Карамфилът е добре познато градинско растение, с богатство от културни форми. За покривно озеленяване родът е много приложим, с доказан декоративен ефект. Подходящи са най-вече ниски, почвопокривни и по-невзискателни видове.

Dianthus monspessulanum L. ssp. Sferenbergii, компактен карамфил Ареал на вида: Европа. Продължителност на живот: Многогодишен вид. Хабитус: Тревист вид, хемикриптофит. Образува добре разклонена брадеста коренова система, формира два типа стъбла: вегетативни - полегнали, гъсто облистени, и репродуктивни - изправени и нарядко облистени, които завършват със съцветие. Листата са тесни, ланцетни. Туфите са малки и гъсти, сферични. Разрастват се бавно. Цъфтеж: Цъфтежът е обилен през май-юни и продължава през август.

Отглеждане. Пряко слънце, дренирани почви. Изрязване на прецъфтелите стъбла след края на масовия цъфтеж за удължаване на цъфтежния период.

Гинура

Красиви и мъхести, сякаш от кадифе, и в приятен лилав цвят листа привличат окото ни. Да, това са листата на едно тропическо растение, което се нарича гинура. Именно тези листа са неговата декоративна ценност, заради които то е привлякло вниманието на любителите на цветя, търсещи нещо екзотично и непривично в тропическите гори.

Ботаническа характеристика. Представител е на много голямо то в растителния свят семейство Сложноцветни (Asteraceae). Родът Гинура също е голям и наброява около 50 вида. Техни представители има в топлите тропически и субтропически региони на Азия (Ява, Тайланд, Южен Китай) и Източна Африка.

Покривното озеленяване

Съвременната градоустройствена практика непрекъснато търси варианти за компенсиране на постоянно намаляващите зелени площи. Една от възможностите, която в много страни намира приложение от десетилетия, е покривното озеленяване.

Прилагането на покривно озеленяване стана изключително актуално при застрояване с голяма гъстота, на каквото сме свидетели през последните години в София и големите градове на България. Доказана е неговата роля за удължаване живота на хидроизолацията, за подобряване на топло-, шумоизолационните и естетически характеристики на сградите.

Популярни видове и сортове бертолония

Петниста бертолония (Bertolonia maculata)
Представлява ниско растение със сърцевидно-овални листа, до 15 см дълги и 9 см широки, които са гъсто овласинени в кадифено-зелен цвят със сребристосив рисунък по средната жилка. В стая почти не цъфти.

Мраморна бертолония (Bertolonia marmorata)

Mногогодишно тревисто растение, на което стъблата са тънки и висящи, понякога и лежащи. Листата й са широкоелиптични със сърцевидна основа, до 15 см дълги. Горната им повърхност е в тъмнозелена багра, покрита от 5 сребристо-бели жилки и многобройни малки бели петна. В стая рядко цъфти.

Популярни видове и сортове Пилея

Много от видовете и техни сортове са популярни за отглеждане в стая и това са: Пилея на Кадиери или Сребърното цвете (Pilea cadierei), невисоко растение, достигащо до 40-50 см във височина с изправени стъбла. Листата й са с овална форма, заострени са към върха си и са дълги до 10 см. По жилките си са зелени, а между тях са сребристи, заради което растението се нарича популярно още „Сребърното цвете" и „Алуминиевото цвете". Младите стъбла в началото са стройни, а с възрастта леко се извиват надолу и може да придадат ампелна форма на растението. За подсилване на разклоняването младите растения няколко пъти се пензират (прищипват се върховете им), за да се стимулира растежът на странични стъбла.

Любопитно за Тамарикс

Тамариксът е твърде интересно растение. Древните египтяни са го свързвали с бог Озирис. Изображенията на бога в храмовете често са били съпроводени с изображения на това изящно растение.

Отглеждане на Гинура Gynura

Силна светлина, за предпочитане пълно слънце, и постоянна влажност на почвата. При най-малкия недостиг на вода листата на Гинура стават вяли и меки. През зимата поливайте по-оскъдно. Започнете да подрязвате върховете на растението, докато е младо, за да бъде добре разклонено, тъй като именно тогава е красиво.

Популярни видове фитония

Основно се отглежда видът Беложилкова фитония (Fittonia albivenis) - ниско, до 15 см високо растение и разпростиращо се на ширина от 30 до 60 см, с вкореняващи се във възлите си стъбла при попадане в почвен субстрат и зелени листа с бели жилки. Цъфти с дребни кремавобели цветове появяващи се в изправени нагоре съцветия с добре оформени прицветници. От нея се отделят две групи фитонии, които преди са били определяни като отделни видове или вариетети, но днес при новата класификация са обособени като групи на Беложилковата фитония. Това са групата на СребристоЖилковата фитония (Argyroneura group, syn.Fittonia argyroneura), чиито листа са в наситено зелено, а листните им жилки са сребристобели или бледорозови. Втората група е групата на фитония Вершафелт (Verschaffeltii group, syn. Fittonia verschaffeltii) - c по-големи листа 6 тъмнозелено бронзова багра и добре открояващи се жилки в розово. Популярни сортове са серията от миниатюрни сортове „Minima", сортът ..Fortissimo" - с малки закръглени масленозелени листа с добре изразени в наситено розово жилки; „Frankie" - със заострен и с назъбени краища лист с почти розова багра и зелени жилки. Много красиви са и беложилковите сортове „Angel Snow", „Daisy", „White Anne". Особено впечатляващ е и сортът „Red".

По-рядко се отглежда Гигантската фитония (Fittonia gigantea), която е едро, до 60 см високо растение с изправени и леко вдърве няващи в основата си стъбла. Листата й са до 16 см дълги, тъмнозелени с червеникави жилки