Засаждане на късен магданоз

Ако искате да получите пресени подправки, преди да е настъпила зимата, трябва да го засеете още през август. Трябват ви 10 г семена за 10 кв. м, а за сандъчето на балкона е достатъчно да изберете някой от едрите сортове, които се предлагат по пазара. Семената се разпръскват равномерно по цялата площ или се зариват в тясна браздичка, дълбока около 10-15 сантиметра. Поставя се на слънчево място, полива се редовно и се чака реколтата за домашните манджи. За засаждането на магданоз от корени, които са извадени от градината, трябва да се избере по-дълбок съд.

Откоианите коренища се засаждат веднага или в краен случай в същия ден. В едно сандъче може да се сложат няколко корена, като разстоянието между тях трябва да е поне 4-5 см и дори по-голямо.

Сандъчетата, в които ще се засажда магданоз, трябва предварително да са обеззаразени, а отворите им за оттичане на водата да са достатъчно големи. В противен случай има опасност от мухлясване на почвата и загниване на корена.

При добри грижи от едно сандъче с магданоз ще имате подправки през цялата зима. Стръковете трябва да се режат с ножица, за да не се извадят корените при невнимание. Не забравяйте, че магданозът е двугодишно растение и трябва редовно да си правите нови посеви, ако искате да имате от прясната подправка.

История за кориандъра

Историята на кориандъра може да се проследи назад във времето, тъй като той е един от най-старите аромати в света. За използва­нето му още от древността говори фактът, че кориандрови семена са открити в гробницата на египетския фараон Рамзес II. Това показва, че растението е било отглеждано още в Древен Египет, където полученото етерично масло се е използвало в религиозните церемонии. Кориандърът е и една от горчивите треви, споменати в Библията, които е трябвало да се ядат на Великден.

Кориандър / Coriandrum sativum

Кориандърът (Coriandrum sativum) е едногодишно тревисто растение, притежаващо много силен аромат, усещащ се при стриване на листата. Може да дос­тигне до един метър на височина. Притежава яркозелени листа, на външен вид приличащи на магданоз. Цветовете са дребни, бели или розови на цвят, събрани в чадъровидни съцветия, характерни за всички представители на семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Цъфти в периода юни-юли, а плодовете се появяват през август-септември. Те са дребни, кръгли по форма, при узряване обагрени в кафяв цвят. Естествено е разпространен в природата на Испания, Северна Африка, Далечния изток и Западна Азия. Със заселниците Кориандърът се пренася и става натурализирано растение в Северна Америка, а днес се култивира по целия свят.

Кориандър

Кориандърът е позната и популярна подправка в азиатската и индийската кухня и е неизменна съставка от световноизвестната подправка къри, но за използването му като източник на ароматна масло, използвано в козметиката и парфюмерията, по-малко се знае.

Да изсушим подправки за зимата

Различните растения се сушат по различен начин.
Основното е те да се държат на сухо и проветриво място, окачени да висят надолу или пък разстлани на недиректна слънчева светлина. Някои от тях можете да изсушите в микровълновата печка закратко, на много ниска степен.
Трябва доста да експериментирате, докато успеете да изсушите вашите подправки, запазвайки в максимална степен техния цвят и вкус. Така те могат да бъдат съхранени за повече от половин година, стига да са в плътно затварящи се бурканчета. Ако искате да изсушите кимион, копър или кориандър, изчакайте, докато торбичките със семената изсъхнат и потъмнеят и после ги изтръскайте в хартиен плик. Запазете семената в плътно затворени буркани, независимо от това дали ще ги ползвате за сеене, или за кулинарни цели.

РОЗМАРИН / Rosmarinus officinalis

Розмаринът е красив вечнозелен храст. Има листенца като иглички на бор. Растението достига височина 60 см и диаметър 1,5 - 2,5 метра. Цъфти с множество светлосини цветове в края на пролетта и много рядко през есента. Среща се най-много по Черноморието като подивяло, но се отглежда и в градините.
Той притежава силен сладникав аромат на камфор, напомнящ до голяма степен мириса на бор. Като подправка има пикантен, леко остър вкус. Спомага за подобряване на храносмилането. Ето и съвети как да отглеждате розмарин в домашни условия.

Бодлив Каперсник / Capparis spinosa

Напоследък в кулинарните магазини у нас се продават бурканчета с мариновани каперси и това събужда определен интерес,
Каперсите представляват недоразвитите цветни пъпки на полухрастовидното, многогодишно растение, наречено бодлив каперсник /Coppohs spinosa/. Произхожда от сухите зони на Западна и Централна Азия, но се среща като диворастящ вид по цялото Средиземноморие. Култивира се главно във Франция, Испания, Италия, Алжир и Гърция.
Като подправка и лечебно растение каперсите са използвани още от древните гърци и римляни, а днес са неделима част от средиземноморската и западноевропейската кухня.
Пъпките се употребяват пресни или консервирани. Те имат кисело-солен, леко лютив и трапчив вкус с мирис, подобен на синапения. Като подправка се употребяват също младите леторасти и зелените плодове. Каперсите се използват за приготвяне на сосове, маринати, майонези и студени закуски. Маринованите каперси се съчеват добре със студено говеждо, риба и птици, Те се добавят в салати както от свежи зеленчуци, така и в зимни салати с месо и риба, Ароматът на каперсите бързо се разрушава при повишаване на температурата, затова е най-добре да се добавят към ястията, когато те са леко изстинали.
В цветните пъпки на каперсите се съдържа глюкозидът рутин - до 5% то и витамини, захари и киселини, в това число и аскорбинова. Той е много полезна билка.
Не трябва да се консумират от хора с жлъчни, чернодробни и бъбречни заболявания. В народната медицина от древни времена се използват за укрепване на сърдечно-съдовата система, понижаване на кръвното налягане, като жлъчегонно и мочогонно средство. Отвара от свежите части на растението има антисептично и обезболяващо действие. Плодовете се употребяват при заболявания на щитовидната жлеза и болки във венците и зъбите. Отвара от корените се използва при ревматизъм и алергии. От семената на каперсите се добива хранително масло, а от корените - багрилни вещества. Освен това каперсникът е добро медоносно растение.
Каперсникът е светлолюбиво и сухоустой-чиво растение. На едно място може да се отглежда повече от 15 години. Храстчето достига на височина до 1,5 м и има дълги, стелещи се клонки, покрити с шипове. Създадени са и културни сортове без бодли.
Листата са елипсовидни, целокрайни и разположени последователно с малки, бодливи прилистници. Цъфти непрекъснато през цялото лято с единични, големи, бели до бледорозови цветове

РЕЗЕНЕ

Многогодишно тревисто растение, достигащо височина до 2 м. Отглежда се заради ароматните си листа, семена и корен. Семената и зелената част са популярна подправка в производството на колбаси. Зелената част на резенето се използва в много салати, рибни ястия и др.Грудката се използва в салати, често заедно с маруля или рукола, а също така се задушава в различни ястия и гарнитури. Има и лечебни свойства. Семената се засяват директно от април до юли на 25 см разстояние едно от друго.

МАТОЧИНА

Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Употребява се като билка и подправка. Стъблото е четириръбесто, разклонено, до 80 см високо, покрито с власинки. Цветовете са бледожълти, бели или розови. Листата са срещуположни, с дръжки. Цъфти юни-октомври. Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото. Семената се засяват март -април в топло помещение. Засаждат се на постоянно място през март -юни на разстояние 30 см едно от друго. Обича слънчеви изложения и редовно поливане. На едно място расте до 10 години. Може да се засява и директно в края на май.

ЧЕРЕН КОРЕН

Кореноплодните на черния корен се използват като основна съставка и подправка за супи и ястия, а младите листа за салати и сосове. Използва се още като билка. Корените са дълги около 25 см, обвити в черна кожа. Вътрешността е богата на млечен сок с приятен вкус. Счита се за деликатес. Вегетация 120-130 дни. Растението е многогодишно, но се отглежда като едногодишно. Семената се засяват през април, май или юни на разстояние 10x10 см едно от друго. Обича дълбоко обработени (30-40 см), запасени с хранителни вещества почви. Растенията са устойчиви на болести и неприятели. Кореноплодните се прибират края на септември, началото на октомври.

Целината - хранително и лечебно съкровище

Целината, известна още като керевиз, принадлежи към голямото ботаническо семейство Umbelliferae (Сенникоцветни), към което се числят още магданозът, копърът, морковите. Тя почти целогодишно се използва в кухнята наред с лука, морковите и картофите. Целината, която днес отглеждаме в дворове си, е използвана от древността като подправка и за медицински цели. Днес се отглежда по всички континенти, в страните с умерен климат. Приятният аромат и вкус, който се дължи на етеричното масло в нея, я прави широко отглеждана и у нас. И то под трите и културни разновидности - листна, с развити къдрави листа и къси дръжки, дръшковидно-листна, с дебели месести дръжки и листа, и кореноплодна, която образува добре оформен кореноплод. За храна се използват листата, стъблата и корените, а в медицината - и семената. Хранителната стойност на целината се сочи, като една от най-високите в сравнение с другите зеленчуци. Тя е ниско калорична, има малко въглехидрати и почти никакви липиди. Съдържа и високо количество хранителни влакнини, протеин богат на незаменими аминокиселини, и особенно на триптофан. Тя е богата на калий, магнезий, калций, фосфор, натрий, молибден, манган, мед, цинк, на витамини от В-групата , витамин С, каротен - предшественик на витамин А (Таблица). Но най-характерни за нея са биологично активните вещества.

Маточината

Маточината се познава лесно по приятния лимонен мириз на листата. Пребира се непосредствено преди цъфтежа на растението, като листенцата се откъсват внимателно от окосените стъбла. Сушат се веднага, растлани на тънък пласт, на сенчесто и проветриво място. Дрогата се препоръчва за укрепване на нервната система, при сърдечна невроза, премахване на умората, за спокоен сън и редица други заболявания. Прилага се като запарка, която се приема 3 пъти дневно, 15 минути преди ядене. При неспокоен сън се пие чай от маточина - час преди лягане по 1 водна чаша. Като подправка маточината е подходяща за ястия от риба, месо, гъби, дивеч - 1-2 щипки стрити сухи листа са достатъчни. С млади зелени листа могат да се овкусяват листни салати - предадат свеж лимонов аромат. Подходящи са и за консервиране на туршии.

БОСИЛЕК ДЕКОРАТИВЕН

Нов сорт босилек с повишен аромат и вкус с кръгла форма. Растението е високо 20-25 см компактно с много листа. Бързо се възстановява след като бъде
отрязано. Подлежи на оформяне. Отглежда се в саксии, алпинеуми, билкови кътове и градини. В кулинарията се използва като подправка. Използва се и като билка, има антисептично и болкоуспокоява-що действие.
* Отлично средство срещу комарите. Саксия с босилек на прозореца ще прогони задълго досадниците от къщата ви. Семената се засяват март - април. Засажда се на постоянно място през май на разстояние 25-30 см едно от друго. Обича слънчеви места. Редовно поливане, прекопаване и подхранване. Цъфти от юни до септември.

БОСИЛЕК ЕДРОЛИСТЕН

Мощно и силно едногодишно растение, високо 40-50 см. с много големи, светлозеле-ни листа със силен аромат. От един декар се получават 800-1000 килограма свежа маса, която след изсушаване остава 180-250 килограма. При оптимални условия на отглеждане добивът на свежа маса се удвоява и се получават 4.5 килограма босилково етерично масло.

ХРЯН

В края на юни, почвата около засадените през март резници от хрян се отстранява внимателно, за да се открият изцяло страничните корени. С тясна лопатка коренището се разкрива почти до основата и се почиства от всички странични повърхностни разклонения и пъпки. Оставащите корени се претъркват с грапав парцал (от зебло) по цялата им дължина. Веднага след като се извърши посоченото централният корен на хряна се зарива с рохкава почва, а след ден-два се полива.

Дивисил / Levisticum officinale

Девисилът е многогодишно растение. В някои райони на страната се нарича селим. По вкус и външен вид прилича на целината. Достига височина 1 -2 метра. За кулинарни цели се използват коренът, листата и плодовете на растението. Отглежда се и в по-големи саксии. Не е капризно, вирее на всички типове почви, студоустойчиво. На едно място може да се отглежда 6-8 години. Семената се засяват от март до август. Разсажда се на постоянно място през май - септември на разстояние 60 см едно от друго на слънчеви изложения. Готовата продукция се събира от май до октомври.

БОСИЛЕК БИЛКОВ

Това растение се отглежда не само заради приятния аромат и красив външен вид. С него в къщи имате една малка аптека. Притежава уникални свойства, чрез консумацията му се укрепва имунната система, успокоява нервната система, подобрява съня, помага при тежки алергии. Свежите листа са с приятен аромат и вкус. Семената се засяват март - април. Засаждат се на постоянно място през май на разстояние 25-30 см едно от друго. Обича слънчеви места. Редовно поливане, прекопаване и подхранване. Цъфти от юни до септември.
Още за босилек.

РОЗМАРИН

Розмаринът е многогодишно растение, полух-растовидно с височина до 150 см, с миризливи вечнозелени игловидни листа. Устойчиво на засушаване. Цъфти от юни до септември. Лесно се подстригва. Намира приложение като декоративно, лечебно и билково растение. Семената се засяват от март до май. Разсаждат се през юни - юли на разстояние 40 см едно от друго на слънчеви места. Може да се отглежда и в саксии. Берат се постоянно свежите листа цяло лято. Не обирайте повече от 5% от листната маса. Сеитбена норма: 80-100 г/дка. чрез разсад 1 г. = 700-1300 семена

Риган

Многогодишно тревисто растение. Стъблата са 40-50 сантиметра високи, изправени. Листата са срещуположни с дръжки. Цветовете са много дребни, светлочервени или розово виолетови. Цъфти през юли-октомври. Използват се цвето-носните връхни части събрани по време на цъфтеж като билка и подправка. Може да се отглежда и в саксии. Семената се засяват от март до август. Разсаждат се на разстояние 40 см едно от друго. Обича слънчеви места. Сеитбена норма 400 г/дек.

ЧЕРВЕН БОСИЛЕК

Ароматен сорт декоративен босилек. Храстът е компактен с височина 15-20 см, с мънички нежни листенца, отглежда се в саксии като многогодишно растение. Може да се отглежда и на открито в градини. Босилекът е богат на витамини и минерали използва се като подправка и декорация в кулинария-та. Свежите листа са с приятен аромат и вкус. Имат тонизиращо действие и подобряват храносмилането. Семената се засяват март - април. Засажда се на постоянно място през май на разстояние 25-30 см едно от друго. Обича слънчеви места. Редовно поливане, прекопаване и подхранване. Цъфти от юни до септември