Целината, известна още като керевиз, принадлежи към голямото ботаническо семейство Umbelliferae (Сенникоцветни), към което се числят още магданозът, копърът, морковите. Тя почти целогодишно се използва в кухнята наред с лука, морковите и картофите. Целината, която днес отглеждаме в дворове си, е използвана от древността като подправка и за медицински цели. Днес се отглежда по всички континенти, в страните с умерен климат. Приятният аромат и вкус, който се дължи на етеричното масло в нея, я прави широко отглеждана и у нас. И то под трите и културни разновидности - листна, с развити къдрави листа и къси дръжки, дръшковидно-листна, с дебели месести дръжки и листа, и кореноплодна, която образува добре оформен кореноплод. За храна се използват листата, стъблата и корените, а в медицината - и семената. Хранителната стойност на целината се сочи, като една от най-високите в сравнение с другите зеленчуци. Тя е ниско калорична, има малко въглехидрати и почти никакви липиди. Съдържа и високо количество хранителни влакнини, протеин богат на незаменими аминокиселини, и особенно на триптофан. Тя е богата на калий, магнезий, калций, фосфор, натрий, молибден, манган, мед, цинк, на витамини от В-групата , витамин С, каротен - предшественик на витамин А (Таблица). Но най-характерни за нея са биологично активните вещества.
