Напоследък в кулинарните магазини у нас се продават бурканчета с мариновани каперси и това събужда определен интерес,
Каперсите представляват недоразвитите цветни пъпки на полухрастовидното, многогодишно растение, наречено бодлив каперсник /Coppohs spinosa/. Произхожда от сухите зони на Западна и Централна Азия, но се среща като диворастящ вид по цялото Средиземноморие. Култивира се главно във Франция, Испания, Италия, Алжир и Гърция.
Като подправка и лечебно растение каперсите са използвани още от древните гърци и римляни, а днес са неделима част от средиземноморската и западноевропейската кухня.
Пъпките се употребяват пресни или консервирани. Те имат кисело-солен, леко лютив и трапчив вкус с мирис, подобен на синапения. Като подправка се употребяват също младите леторасти и зелените плодове. Каперсите се използват за приготвяне на сосове, маринати, майонези и студени закуски. Маринованите каперси се съчеват добре със студено говеждо, риба и птици, Те се добавят в салати както от свежи зеленчуци, така и в зимни салати с месо и риба, Ароматът на каперсите бързо се разрушава при повишаване на температурата, затова е най-добре да се добавят към ястията, когато те са леко изстинали.
В цветните пъпки на каперсите се съдържа глюкозидът рутин - до 5% то и витамини, захари и киселини, в това число и аскорбинова. Той е много полезна билка.
Не трябва да се консумират от хора с жлъчни, чернодробни и бъбречни заболявания. В народната медицина от древни времена се използват за укрепване на сърдечно-съдовата система, понижаване на кръвното налягане, като жлъчегонно и мочогонно средство. Отвара от свежите части на растението има антисептично и обезболяващо действие. Плодовете се употребяват при заболявания на щитовидната жлеза и болки във венците и зъбите. Отвара от корените се използва при ревматизъм и алергии. От семената на каперсите се добива хранително масло, а от корените - багрилни вещества. Освен това каперсникът е добро медоносно растение.
Каперсникът е светлолюбиво и сухоустой-чиво растение. На едно място може да се отглежда повече от 15 години. Храстчето достига на височина до 1,5 м и има дълги, стелещи се клонки, покрити с шипове. Създадени са и културни сортове без бодли.
Листата са елипсовидни, целокрайни и разположени последователно с малки, бодливи прилистници. Цъфти непрекъснато през цялото лято с единични, големи, бели до бледорозови цветове
