Размножаване на Иксия

Засаждане - Иксиите се засаждат или през ноември на дълбочина 8-10 см, като отгоре се покриват с дебел слой опадали листа от дърветата, или през май на дълбочина 5 см. Растенията предпочитат леки и добре дренирани почви, богати на хранителни вещества. Като всички луковични не понасят преовлажняване и подземните им клубенолуковички бързо изгниват. Важно е всяка година да се засаждат на ново място. Поливане - През сухите и горещи летни дни растенията се нуждаят от умерено поливане.

Размножаване - Иксиите се размножават основно вегетативно с клубено луковици, които дават множество детки. След отмирането на листната маса - през юли-август, клубенолуковиците се изваждат, просушават се и се прибират на сухо и хладно място. Когато дойде време за засаждане, детките се отделят и се засаждат отделно. Клубенолуковичките с големина над 1 см цъфтят още същата година, по-малките на 2-3-та година.

Кои видове карамфили се отглеждат на открито - за отрязан цвят?

Карамфилите са известни и ценни цветя от далечни времена. Към род Диантус (Dianthus), към който спадат и те, се отнасят над 250 вида, от които на открито за отрязан цвят се отглеждат федер-карамфилът (D. plumarius), зимният карамфил (D. cariophyllus), карамфилът Шабо (D. с. Chabaud) и топ-карамфилът (D. barbatus).

Какво трябва да се знае за федер-карамфила?
федер-карамфилът (D. plumarius var. scoticus) цъфти много рано - през първите дни на май, когато на открито няма други цъфнали цветя.

Размножава се чрез семена и чрез разделяне на храста. Семената се сеят през май в студен парник или на открито. В 1г има около 500 семена. За една парникова рамка са необходими 5 г семена, а за декар - около 60 - 70 г. Растенията се засаждат на постоянно място през есента. Цъфтят през втората година. Най-много и качествени цветове се получават през втората година (70 000 цвята на декар), затова този карамфил се отглежда като двугодишен, но ако след обирането на цветовете през втората година туфите се подмладят, като се изрежат, и през следващите 1 - 2 години се получават добри добиви.

Видове фикуси който лесно се отглеждат

Родът фикус (Ficus) е твърде богат с видове. Към него принадлежи и смокинята (Ficus carica). От видовете, които се отглеждат като украсни растения, най-широко у нас е разпространен видът фикус еластика (Ficus elastica) и някои негови вариетети (F. elastica var. decora и F. elastica var. decora "De la rouge").

фикус еластика достига в родината си 20 - 25 м височина. Младите клонки първоначално са зелени, а впоследствие стават кафяви. Листата са елипсовидни, тъмнозелени, кожести и лъскави, а от обратната страна - матовозелени.

При споменатите вариетети листата са по-широки, като при втория вариетет са тъмнопурпурни.

Ванилия - най скъпата подправка

Ароматната подправка ванилия, която всички толкова обичаме, се извлича от един вид тропическа орхидея - Vanilla planifolia или Vanilla fragrans, естествено разпространена в района на Централна Америка и най-вече Мексико, Панама и Антилските острови. Във всички други райони на света, където има подходящи условия, растението се отглежда в изкуствени плантации. Чистата ванилия е една от най-скъпите подправки - изпреварват я само шафранът и кардамонът. Истинската ванилия е несравнимо по-приятна от синтетичния ванилин тъй като съдържа и други съставки. Казват, че който е опитвал вкуса и аромата на естествената ванилия, никога не може да го забрави.

Зюмбюл

Зюмбюлът е старо декоративно растение. Разпространен е най-вече в Гърция, Турция и на Балканите. Никой не може да каже откъде точно произлиза. Според някои автори от Персия, според други от Индия, според трети е местно растение. Латинското му название е Hyacinthus. Принадлежи към едноименното сем. Hyacinthaceae. Сред някои народи той и днес е известен под това име. Името „зюмбюл" е с източен произход. В превод от гръцки „хиацинт" означава „цвете на дъждовете", тъй като растението започва да цъфти по време на първите пролетни дъждове. През XVII век зюмбюлът пристигнал във Виена като нещо ново и необичайно, но едва след като дошъл в Холандия той получил признание и се разпространил широко. Там той попаднал случайно, през 1734 г., чрез генуезки търговски кораб, който претърпял корабокрушение близо до брега. На него имало сандъци с луковици, които попаднали на брега, прораснали и започнали да цъфтят. Удивените местни жители изкопали луковиците и ги пренесли в своите градини. Така зюмбюлът станал второто любимо цвете на холандците след лалето.

В Германия зюмбюлът попаднал при миграцията на хугенотите от Франция. Те били изкусни градинари. През XVIII век един от потомците им, Давид Буше, устроил изложба на зюмбюли в Берлин. Благоуханното цвете запленило немските градинари. Придворните капелани Рейнгард и Шрьодер дотолкова се пристрастили към растението, че създали няколко нови сорта. От 1830 г. в Берлин на огромни, специално обработени за целта полета, се засаждат до 5 милиона луковици.