Зюмбюл

Зюмбюлът е старо декоративно растение. Разпространен е най-вече в Гърция, Турция и на Балканите. Никой не може да каже откъде точно произлиза. Според някои автори от Персия, според други от Индия, според трети е местно растение. Латинското му название е Hyacinthus. Принадлежи към едноименното сем. Hyacinthaceae. Сред някои народи той и днес е известен под това име. Името „зюмбюл" е с източен произход. В превод от гръцки „хиацинт" означава „цвете на дъждовете", тъй като растението започва да цъфти по време на първите пролетни дъждове. През XVII век зюмбюлът пристигнал във Виена като нещо ново и необичайно, но едва след като дошъл в Холандия той получил признание и се разпространил широко. Там той попаднал случайно, през 1734 г., чрез генуезки търговски кораб, който претърпял корабокрушение близо до брега. На него имало сандъци с луковици, които попаднали на брега, прораснали и започнали да цъфтят. Удивените местни жители изкопали луковиците и ги пренесли в своите градини. Така зюмбюлът станал второто любимо цвете на холандците след лалето.

В Германия зюмбюлът попаднал при миграцията на хугенотите от Франция. Те били изкусни градинари. През XVIII век един от потомците им, Давид Буше, устроил изложба на зюмбюли в Берлин. Благоуханното цвете запленило немските градинари. Придворните капелани Рейнгард и Шрьодер дотолкова се пристрастили към растението, че създали няколко нови сорта. От 1830 г. в Берлин на огромни, специално обработени за целта полета, се засаждат до 5 милиона луковици.