Той е многогодишно тревисто растение с дълго право стебло, назъбени едри листа и цветове с широки венчелистчета и кълбовидни тичинки, приличащи на възглавничка за карфици.
У нас са широко разпространени главно 3 вида: обикновеният божур (Paeonia officinalis), китайският (Paeonia sinensis) и храстовидният (Paeonia arborea). Обикновеният божур има няколко стебла с по един цвят без аромат и е червен. Китайският има стебла с по няколко цвята. Те са ароматни и различно обагрени - в бяло, розово, червено. Ако имате такъв вид божур, за да даде едри и красиви цветове, стра-ничните цветни пъпки трябва да се отстраняват веднага, щом се появят. Оставя се само връх¬ната пъпка. Храстовидният божур има много стебла и големи лъскави листа. Цветовете му са едри, някои от които кичести и различно обагрени. Въпреки че зимува навън, той не е особено студоустойчив, затова е необходимо в края на есента да се покрива с листа, слама или полиетилен.
Божурите дават семена (червени без зародиш и черни - със зародиш), но при този вид размножаване новите растения ще цъфтят едва след няколко години, затова не е за предпочитане. Могат да се размножават чрез разделяне (на коренището), което се прави или през септември-октомври, или през февруари-март, докато растението е в покой и все още няма поникнали стебла. За да цъфти още през първата година, при разсаждането се подбират по-едрите части, които се вкореняват дълбоко в земята. Храстовидният божур се пресажда чрез летораст (майчино растение) върху корен от божур с едногодишно стебло.
