Най-северните местонаходища на кактусите се намират край река Пийс в Канада (57 градуса северна ширина). Там се среща Opuntia compressa. В Канада се срещат и други видове, например Opuntia fragilis и Corypantha vivipara.
Най-южните местонаходища на кактуси са близо до Магелановия пролив в Аржентина. На 49 градуса южна ширина край Сан Жулиан в Патагония растат Pterocactus australis, Maihuenia patagonica и Tephro-cactus (Opuntia) darwinii. Ако разгледаме географската карта на Америка, щени стане ясно - по протежение на 12 000 км, през всички климатични зони, се намират най-различни находища на кактуси, някои от тях много оскъдни, други - с огромно видово разнообразие. От само себе си се разбира, че развитието и запазването на сукулентните растения е било възможно само защото те се приспособяват почти идеално към екстремните климатични условия.
В северните области на разпространение единствено плът но притиснатите към земята опунции успели да се запазят от лютите студове. Постепенно, колкото повече отиваме на юг до Мексико, толкова повече се увеличава броят на видовете кактуси. Въпреки че в еволюционно-историческо отношение Мексико се счита за изходна точка на кактусите, интересни и значителни находища се намират още в Аржентина, Чили, Перу, Бразилия, Парагвай, Боливия, Уругвай и т.н. Кактусите живеят предимно в сухи и горе щи райони, но в топлата и влажна низина на Амазонка също се срещат някои видове, намират се дори по високите части на Андите над 4000 м над морското ниво при редов ни нощни студове. В течение на развитието си кактусите са се приспособили към разнообразните климатични условия.