сем. Malvaceae
Абутилонът е вечнозелен храст, произхождащ от тропическите райони на Южна Америка. Има кленовидни листа, но се цени заради зрелищните цветове с формата на увиснали камбанки в бяло, жълто, розово, оранжево или червено. В родните си места образува рехави горички или расте на храстовидни туфи. Има около 100 разновидности, както едногодишни, така и многогодишни. Абутилон мегапотамикум (А. тедаро-tamicum) достига 2 м височина в саксия и цъфти в жълто, а пъстролистният му вид се гледа заради красивите, нашарени с бели и жълти петна листа. Абутилон хибридум (А. х hybridum = A. globo-som) се различава от другите по това, че израства като кичесто дръвче с ви-сочина около 1,5 м. Има и вариетет с почти изцяло бели листа. Бразилският А. стриатум (A. striatum) достига същата височина и има изпъстрени с жълто листа, но за разлика от листата на другите абутилони те са гладки, без власинки.
Растението не е трудно за гледане. Не се нуждае от прекомерна топлина, нито от много влажен въздух, а през лятото ще му бъде добре, ако го изнесете на открит балкон или в градина. Идеален избор, ако искате листнодеко-ративно растение, което и да цъфти. Абутилонът нараства много бързо и трябва всяка година да се пресажда, като новата саксия не бива да е повече от един размер по-голяма от предишната, тъй като обилният цъфтеж изисква пръстта да бъде изпълнена с корени. След като го прехвърлите в оптималния контейнер, оставете растението да го обживее, а ограниченото пространство компенсирайте с допълнително подхранване на две седмици. Много е важно навреме да започнете да подкастряте абутилона за да се разклонява и да го насърчавате го да приеме симетрична компактна форма, защото в противен случай е склонен да оголи ствола си и да изгуби декоративната си стойност. Подрязването дава тласък и на цъфтежа. Размножава се от млади резници по всяко време на годината, но хибридните и пъстролистните абутилони се вкореняват изключително трудно по този начин.
Изисквания
Силна светлина, понася и пряко слънце. През зимата обича да е на хладно, но не на студено. Пръскайте от време на време листата. Никога не оставяйте пръстта да изсъхне. През зимата поливайте оскъдно, като само внимавате почвата да не пресъхне напълно.
