Произход и разпространение. Родът е известен сравнително неотдавна, от 20-те години на 20 в. През 1937 г. за пръв път е изведен като самостоятелен род. Смятат го за „перлата в мексиканската кактусова флора". Наброява около 25 вида, много своеобразни и оригинални кактуси, от които по-популярни са Т. lophophoroides, Т. klinkerianus, Т. polaskii, Т. pseudomacrochele, Т. schwarzii. Турбиникактусите произхождат от Североизточната част на Мексико, щатите Сан-Луис-Потоси, Тамаулипас и Керетаро, и достигат до щата Tekcac, където растат в пустинните области и по песъкливите варовити склонове на планините. Климатът там е засушлив, с неравномерни валежи най-вече през пролетта и края на лятото. През лятото температурата не надвишава 40 градуса, а през зимата не пада под 5 градуса. Ареалът на разпространение на някои от видовете е силно ограничен.
Името на рода произхожда от латинската дума „turbinatus" - кегла, и гръцката дума „carpos" - плод, и е свързана с формата на плода при тези растения.
