В природата дорстениите са разпространени в тропическите и субтропически области в района на Южна Америка - Бразилия, Венецуела и Колумбия; в източната част на Африка. Наброяват около 100-120 вида, макар че според някои автори са и повече. Видовете са доста вариабилни и лесно хибридизират помежду си, което е причина за разминаването в броя на видовете според различните ботаници.
Дорстенията е описана за пръв път през 1737 г. от Карл Линей и е наречена на известния през 16 век ботаник Теодор Дорстен. Странностите при това любопитно растение започват с това, че то принадлежи към семейството на фикусите - Могасеае, чиито представители са най-порядъчни дървета. Дорстенията обаче е дърво, което изобщо не прилича на такова. Тя е висока едва 30-40 см и достига най-много 15 см в диаметър в зависимост от вида. Единствено Dorstenia gigas - един ендемит за остров Сокотра, достига до 1 м височина и 40 см дебелина на стъблото.
В рода не всички дорстении са изявени сукуленти, макар че всички имат известен период на покой. Характерни белези са миниатюрното задебелено сочно стъбло - пахикаулно растение, или клубеновидният корен - каудекс. По стъблото често личат белезите от опадалите листа. Растенията често приличат на малка палма, с няколко листа на върха. Самите листа могат да варират по форма, размери и окраска. Друг много характерен белег е дисковидното съцветие с триъгълна, кръгла, овална и розетковидна форма, върху което са разположени миниатюрните цветове. Прицветните листчета придават на съцветието извънредно странен вид - то прилича на летяща чиния. Когато узреят, семената се изстрелват на разстояние до 2 м. Затова често дорстенията може да се види самонастанена по съседните саксии. Растат бавно.
В култура най-разпространени са някои сукулентни видове като Dorstenia foetida и D. hildebrandtii, които произхождат от полупустините в североизточната част на Африка. За първия вид е характерна височина на стъблото до 40 см и дебелина 15 см. В зависимост от сорта листата могат да бъдат със сребриста, зелена и кафеникава багра. Когато те опадат, растението прилича на чудноват камък. То е силно отровно и при нараняване на стъблото изпуска токсичен миризлив сок, с който трябва да се внимава. Оттам идва и името на дорстенията -foetidus - вонящ. За втория вид е характерен красивият бутилковиден каудекс.
