През зимата растението може да понесе температура до минус 15°с. Цветовете обаче измръзват при минус 3 градуса и мушмулата е особено чувствителна към мраз в края на цъфтежа. При трайно спадане на температурата до минус 3-4 градуса не плододава. Мекият и влажен приморски климат е най-подходящ за японската мушмула. Предпочита богати, структурни почви, с добра влагозапасеност и рН 6,1 - 6,2. Тя е влаголюбиво растение и през лятото се нуждае от редовно напояване.
Размножава се чрез семена, присаждане, резници и отводи.
Семеначетата на японската мушмула запазват в значителна степен качествата на родителските форми. Семената трябва да се посеят веднага след изваждането им от плодовете, тъй като бързо губят кълняемост.
Най-добрите подложки, използвани при размножаване чрез присаждане, са тези от японска мушмула, дюля, попска круша, ябълка и глог. Присадените върху глог растения най-добре понасят зимните студове. Растенията, присадени върху подложки от дюля, остават по-малки, но са с по-сладки и по-едри плодове.
Присаждането на пъпка се извършва през есента /септември - октомври/ и през лятото /юни/. Присаждането на разцеп, страничен зарез и на копулация се прави през март - април.
Когато размножаването се извършва чрез резници, те се събират и приготвят през есента от вдървесинели нецъфтящи леторасти от текущата година. Резниците се нарязват с дължина 12-15 см, като най-лесно се вкореняват взетите от края на стъблото.
Японската мушмула се засажда през март и април.
