Младите луковички от тигровия крем се събират през месеца и се засаждат в земята. Това може да стане в лехичка, дълбока около 4 см, в която се нареждат и покриват със смес от пясък и угнил оборски тор.
Тигровата лилия, както е популярен още този вид крем, произхожда от Китай и Япония. Цветовете са характерни с това, че при разтваряне веичелистчетата се извиват нагоре. От вътрешната страна цветовете са изпъстрени с тъмни точици или чертички. В пазвите на стъблените листа се образуват луковички, големи колкото грахово зърно. В началото те са зелени, а по-късно стават кафяво-черни. След като узреят, може да се събират за
засаждане. За две-три години от тях се развиват луковици, които дават цъфтящи растения. Със славата на най-красив от тази група е сортът Rubrum. Цветоносът достига 90-120 см височина. Основната богра е розова, по периферията листчетата са с бяла ивица, а в центъра - до червени. Изпъстрени са с тъмни точици и чертички от същата гама. Един високо ценен и красив сорт е Orange - с блестящи оранжеви цветове, изпъстрени с оранжево-кафяви точки. На височина достига 75-90 см.
Всички сортове от този вид са студоустойчиви. Изискват слънчево или леко засенчено
място. Цъфтят през цялото лято, а сорт Orange до есента. Засаждат се на разстояния 25-30 см. Чудесно се комбинират помежду си или с други лилиуми.
