Видове Ирис

Измежду 200-та вида от рода Ирис три са видовете, които се използват за промишлено отглеждане и добив на коренища, от които се извлича ценното, приятно ухаещо на теменужки етерично масло. Това са Германският ирис (Iris germanica), флорентинският (Iris florentina) и Бледият ирис (Iris pallida). Цветоносните им стъбла са изправени, достигащи до 90-120 см. Цветовете са неголеми, като окраската им съответно при германския ирис е тъмносиня до виолетова, при флорентинския е бяла, а при бледия ирис е бледосиня. Германският ирис се среща в Южна Европа и цъфти в периода април-юни. Бледият ирис пък е с произход от Далматинския регион на Хърватия, където цъфти през късната пролет, а най-интересен и с най-богата история от 3-те вида е флорентинският ирис, известен още като Белоцветен ирис. В диво състояние се среща в природата на Южна Европа и по-точно Средиземноморието. Заради ухаещия му на теменужки корен го наричат още „теменужения корен". За него се споменава още през XV век в книгите по цветарство. Той притежава красив бял цвят с едва забележим люляковосин оттенък, който е „двуетажен" и се състои от 6 венчелистчета, разполагащи се на две нива - три във, формата на купол, насочени нагоре, а другите три меко се спускат надолу. В средновековна Италия е бил ценно декоративно растение, а заради ароматното си коренище се е отглеждало. За това говори и ста ринният герб на „града на цветята" Флоренция, на които той е изобразен.