Сандалово дърво или Чадана

Сандаловото дърво е известно в парфюмерията на изтока отпре ди 4000 години. Неслучайно го наричат аромата на изтока. Споменава се в стари санскритски и китайски ръкописи, а дървесината му се е използвала в Древен Египет, Гърция и Рим, където се е изгаряла в чест на боговете. Стрита на прах, се е използвала при балсамациите в Египет. На санскрит ски наричат дървото „чандана", което е и оригиналното индийско име на дървото. Сандалово дърво пък идва от персийската дума „sandul", която означава полезен.

Истинското сандалово дърво е бялото сандалово дърво (Santalum album). То е южноазиатско тропическо вечнозелено растение и е типичен дървесен вид за Южна Индия, където вирее при надморска височина от 600 до 2400 метра. Има бавен растеж и достига до 10-12 метра на височина за период от 50 г. Стволът му е покрит с кафяво-сива кора и голям брой гладки и здрави клони. Листата са кожести, а цветовете дребни и пурпурно-розови на цвят. Младото дръвче в първите седем години от своето развитие е напълно зависимо за храна от други растения (дървета, храсти, треви). През това време то води полупаразитен начин на живот. При покълването си семената, а впоследствие и корените му се закрепват за корените на растението гостоприемник и оттам черпят хранителните ВещестВа за развитието си, от което растението гостоприемник умира.