За да предпазите кореновата система от измръзване, добре е в края на октомври, началото на ноември, преди падането на снеговете, почвата около растенията да се покрие с прегорял оборски тор, мъх, борови кори или листовка. Така ще се запази влажността й и земята ще съхрани част от топлината си.
Пресаждането на прецъфтелите храсти е добре да се извърши в края на август или през септември. Не бива много да се изчаква, за да могат растенията до зимата да се вкоренят и успешно да преживеят до пролетта. Стимулирането на прихващането става и като покриете почвата около растението с дебел слой прегорял оборски тор или торф. След нанасянето му не забравяйте да го полеете обилно. Така почвата ще остане равномерно влажна по-дълго.
Розовите храсти са чувствителни към ниските температури. За да не измръзнат приземните им части, е необходимо след есенното подрязване на стеблата растенията да се покрият с торф или добре угнил оборски тор. Освен това откритите им части могат да се увият с изолационни материали - изсъхнали листа от царевица, амбалажна хартия или рогозка.
Розовите храсти не бива да се наторяват в края на лятото и началото на есента, тъй като подхранването им ще предизвика растеж на нови клончета, които ще изсъхнат при падането на първите слани. През есента може да засадите стъблени резници от розовите храсти и да ги покриете с буркани, с които да презимуват до пролетта.
В края на лятото и началото на есента някои от храстите като зелениката трябва да се прореждат. Това се отнася особено за плодните видове като френското грозде, малините, къпините. В края на август листата по стеблата още не са опадали и градинарят лесно може да прецени кои клончета са здрави и кои трябва да бъдат отстранени. Всички плододавали пръчки се отрязват, събират се и се изгарят. Те не бива да се оставят в градината, защото са приемник на всякакви вредители, които могат да създават проблеми през следващата година.
