Засаждането на луковиците е през 12-15 см и на дълбочина, измерена от върха на луковицата - поне 10 см, или според старото правило - 2 1/2 или 3 пъти височината на луковицата. Освен от размера на луковицата, дълбочината зависи и от типа почва. Ако тя е глинеста, те се садят с няколко сантиметра по-плитко от указаното на опаковката, особено ако луковиците са закупени директно от Холандия. Подходящият момент за това е сега - през месеците октомври и ноември. Хубаво е всички сортови лалета да се вадят ежегодно, а при дивите не е задължително. Опадалите цветове трябва да се събират, защото стават причина за поява на болести. Цветоносните стъбла може да не се изрязват, а да се оставят заедно с листата като асимилиращи части. Когато те пожълтеят, а цветоносните стъбла засъхнат в основата, е време луковиците да се вадят (за най-късните сортове - до юли).
В композиционно отношение лалетата като пролетни цветя добре се комбинират с теменужки (виола), незабравки и други едногодишни пролетни, които през лятото се сменят с летни едногодишни с плитка коренова система като калдъръмче, лобелия и др. Има различни схеми за засаждане с редуване на луковици и разсади от съответното едногодишно цвете. С такива композиции могат да се запълват цветни острови в тревен килим, да се „рисуват" дъги и ивици пак в тревен килим, да се оформят петна в цветния бордюр. В скалния кът се използват дивите лалета и по-ниските сортове -луковиците могат да се засадят сред почвопокривни като аубриета, пахисандра, евонимус и др. Високите и едри сортове стоят много добре и в цилиндрични съдове, особено от метал или имитиращи метал.
