При стриване на свежи листа се излъчва характерният за Пачули землисто-дървесен аромат, близък до този на сандаловото дърво. От тях след изсушаване и от младите стъбла на растението чрез дестилация се добива етерично масло. Това става в примитивни дестилационни направо на местата, където се отглеждат растенията, защото при износ на листата в бали много от тях се повреждат и качеството се понижава. Но понякога се изпраща и суха листна маса в Европа, където се извършва по-качествено извличане на етерично масло. Световният добив за година на масло от пачули е в границите 500-550 тона, като основният производител е остров Суматра с 450 тона, а вторият по големина производител е Китай с 50-80 тона. Маслото, произвеждано в Китай, е по-некачествено от индонезийското и по-евтино. Въпреки това индонезийското е предпочитаното масло за медицински цели, в ароматерапията и при производството на скъпи марки парфюми. Маслото от пачули е нетоксично, не дразни кожата, не предизвиква алергии и е добро средство при кожни проблеми, като херпес, акне, екзема, напукана кожа и др. То представлява кехлибарена или тъмнооранжева на цвят течност, носеща тревисто-сладък със землист оттенък аромат.
