Бертолония

Представител е на семейство Меластоматови (Melastomataceae), а родът Бертолония е неголям, състоящ се само от 14 вида, растящи в тропическите влажни гори на Южна Бразилия. Бертолониите са дребни, пълзящи растения с височина само от няколко сантиметра, но с красиви, кадифено овласинени и пъстри листа, чиято долна повърхност е лилавеещо-розова, а горната им в зависимост от вида е зелена с бронзови оттенъци или зелена с бели и розови петна, или масленозелена с розови и пурпурни петна. Рядко цъфтят, но когато това се случи, цветовете също са в красива пурпурна багра.

Отглеждане на бегония

Листнодекоративните бегонии са топлолюбиви и светлолюбиви растения и затова най-добре се развиват в топли и светли помещения, но пряко слънце не понасят. Лошо понасят сухия въздух, затова е нужно да се поддържа известна въздушна влажност около тях. Не обичат да бъдат постаВяни на места с течения, не обичат да се изменя постоянно положението им спрямо източника на светлина. Също така не понасят опръскване на листата с вода, от което се появяват кафяви петна по тях и така лесно загниват. През зимата оптималната температура за преживяване на този тип бегония е 16-18°С и не по-ниска от 10°С, като поливането през този период е внимателно и умерено. От по-обилно поливане растенията се нуждаят през лятото, но трябва да се избягва застоят на влага в почвата им. За поливане на бегониите се използва само мека вода със стайна температура.

Копривка

Преди копривките са били обособени в род Колеус, а днес след генетични изследвания през 2006 г. тези красиви пъстролистни растения са прекласифицирани в род Соленостемон (Solenostemon), но това име трудно се налага, защото все още ги наричат по света със старото им име Колеус. Латинското име на рода Колеус (Coleus) е произлязло от гръцката дума „Koleos", която означава обвивка, ножница, и вероятно е дадено при определянето на формата на нишковидните тичинки на растението, които се появяват заедно обвити в малки пакети, като в ножница.
Родът Соленостемон наброява около 60 вида към който принадлежи и копривката, принадлежащи към популярното растително семейство Устноцветни (Lamiaceae). Представляват многогодишни тревисти растения с четири-ръбести стъбла и срещуположно разполагащи се листа и идват от Африка, Азия, Австралия, Малайския архипелаг и Филипините, където растат като подлее в най-долните етажи на тропическите гори.

Пилея

Пилейте са голям род от около 600 вида растения от семейство Копривови (Urticaceae). Представляват едногодишни или многогодишни тревисти растения, разпространени във всички тропически области по света , с изключение на Австралия. Много от видовете имат красиви листа със своеобразна повърхност и окраска и в различна големина, които се разполагат по стъблата винаги срещуположно. Цветовете им са дост а малки, образуващи се в пазвите на листата в малки съцветия и понякога дори не се забелязват или пък само допълват

Фитония

Родът фитония е наречен в чест на ирландските сестри Елизабет и Сара Мери фитон, едни от първите жени ботанички от началото на 19-и век, издали и няколко книги по ботаника. Родът е малък включва само 2 вида, и е от растителното семейство Акантови (Acanthaceae), известно на български и като Страшникови, наречено така заради един от родовете и представителите на семейството, срещащ се по Средиземноморието. Нарича се Страшник (Acanthus mollis), име, произлязло от интересния начин, по който растението разпръсква семената си. Когато узреят плодните кутийки, в които са семената, под силата на вътрешното напрежение те се разтварят със силен пукот и семената изхвърчават в различни посоки. Когато в дадена местност се намират повече растения, ефектът е впечатляващ и растението с право е заслужило името си.

Кротон

Кротоните силно се различават един от друг по формата на листата, които може да са кленовидни, широкоовал­ни, почти линейни, с гладка или назъбена периферия. Багрите са също тъй разно­образни - чисто червени или жълти, на червени, жълти или бели петна, с какви ли не нюанси, така че почти няма да видите два еднакви кротона. За добру­ването на растението Кротон има две ос­новни правила: силно осветление, за да се обагри ярко, и висока въздушна влаж­ност, която не е нужна само за добро­то нарастване, а и като предпазно средство срещу червеното паяче.

Секуленти - Еуфорбия обеза

Еуфорбия обеза (Е. obesa) от Южна Африка е съвсем кактусовидна (но без бодли), тумбеста, а с годините става цилиндрична. Има осем ребра и дава ароматни бели цветове, струпани на върха през лятото. Еуфорбия псевдокактус (Е. pseudocactus) е сукулент, който също много напомня за някои кактуси. От дебелото стъбло се отделят няколко редици с бодливи листа. Тази еуфорбия е с африкански произход и е много не-взискателна за стайно отглеждане, тъй като иска само добра светлина и малко вода. Еуфорбия тирукали (Е. tirucalli) е също сукулент, израстващ до 1,2 м, чиито листа са като издължени меки иглички. Растението има оригинален вид - зелено стъбло, от което стърчат разнопосочно голи зелени съчки. За отглеждането на тези еуфорбии са необходими типичните за сукулентите условия - много слънце и почти никакво поливане.

История за кориандъра

Историята на кориандъра може да се проследи назад във времето, тъй като той е един от най-старите аромати в света. За използва­нето му още от древността говори фактът, че кориандрови семена са открити в гробницата на египетския фараон Рамзес II. Това показва, че растението е било отглеждано още в Древен Египет, където полученото етерично масло се е използвало в религиозните церемонии. Кориандърът е и една от горчивите треви, споменати в Библията, които е трябвало да се ядат на Великден.

Грижи за Копривка

Температурата през зимата да не пада под 12-15°С. Обича силна светлина, дори слънчева, но в най-горещите и слънчеви дни има опасност листата да прегорят, затова внимавайте. Да се полива добре и редовно, но през зимата почвата да се поддържа едва влажна. Има нужда от влажна атмосфера и пръскането на листата се отразява благотворно. През пролетта може силно да скъсите стъблото и да чакате нови разклонения. Желателно е в такъв случай да пресадитеКопривката . Ако младо растение има издължено стъбло с тук-таме по някое листо, значи не е получавало достатъчно светлина или не сте отщипвали от време на време връхчето, за да се разклони. При старо растение ефектът е естествен и нищо не може да се направи освен да се поднови.

Изисквания Кафе Coffea

Ярка, но не пряка светлина, встрани от летните лъчи на слънцето. През зимата ще понесе минимална температура от 8°С, ако се държи полусухо. През пролетта и лятото растението Кафе трябва да се полива 2-3 пъти седмично, но в подложката не бива да се задържа вода и почвата да не подгизва. През зимата силно да се намали поливането, особено ако температурата е ниска, а почвата да се оставя почти напълно да пресъхне между две поливания. През пролетта и лятото да се подхранва на две седмици. Ако се преполее растението, листата може да пожълтеят. Тогава оставете почвата да изсъхне и започнете по-оскъдно поливане.

Грижи за Дифенбахия Dieffenbachia

Температурата не бива да пада под 15°С през зимата. Светлината през лятото може да е убита, но през зимата е добре Дифенбахия да получава възможния максимум. Поливайте добре през пролетта и лятото и оскъдно през зимата. Редовно бършете листата с чист влажен парцал или гъба.

Блехнум - Blechnum

Добра светлина, но не ярка, а температурата да не превишава 25°С през лятото и да не пада под 10°С през зимата. Трябва да се полива много предпазливо -горният слой на пръстта да изсъхне преди следващата поливка. През лятото с покачването на температурата увеличете и подаваното количество вода, а на две седмици подхранвайте растението и често го пръскайте.

Отглеждане на Саксиен бор / Стайна елха - Агаисапа

Pacтe добре на хладно, особено през зимата. Обича както ярка светлина, така и полусянка, но не и пряко слънце. Редовното поливане е от голяма важност, защото араукарията е влаголюбива. Често пръскайте листата, особено през зимата, ако се отоплявате с парно. През зимата температурата в помещението не бива да пада под 10°С.

Крин / Crinum

сем. Amaryllidaceae
Всичко е голямо у това луковично растение, родом от Занзибар: луковицата достига 15 см обиколка, цветоносното стъбло - 1 м височина, а в края на лятото великолепните тръбести цветове могат да достигнат до 18 см в дължина. Листата израстват на голяма приземна група и са синкаво-зелени, с формата на извит в края меч или панделка, вгънати надлъжно покрай централния нерв. Гладкото безлистно стъбло дава до 15 цвята, които излъчват силен аромат. Кринът не бива да се бърка с крема (Lilium candidum), както често става. Видът К. kupkuu (С. kirkii) има бели цветове с централна червена ивица, К. моореи (С. moorei) дава едри розови или розово-червени цветове, а при някои от хибридите те са дори виненочервени; К. повелии (С. powellii) има чисто бели цветове; на К. булбиспермум (С. bulbispermum) цветовете са бели отвътре и наситенорозови от външната страна.

Отглеждане на Бувардия - Bouvardia

Много добра, но разсеяна светлина. Не обича прякото слънце. През зимата оптималната температура е 13°С и е най-добре да се държи далеч от радиаторите. През пролетта и лятото почвата да се поддържа равномерно влажна, а през зимата просто да не се допуска пълното й пресъхване. Да се пръскат листата, когато температурата е над 18°С.

Отглеждане на Ахименес - Achimenes

Ярка светлина, но встрани от жаркото лятно слънце. Поливайте Ахименеса си добре. Обича въздушна влажност, но не пръскайте директно листата и цветовете, а около тях. Щом спре цъфтежът, престанете да поливате, а през пролетта започнете постепенно да подавате хладка вода. Може също да извадите грудките през зимата и да ги съхранявате в сух пясък до пролетта.

АУБРИЕТА (Aubrieta sp.)

Аубриетата, позната още с името "аубриеция" е едно от най-добрите растения за създаване на цветни килими. Видът е многогодишен и напоследък у нас цветарите го предпочитат за цветни петна, бордюри, но най-вече за зацветяване на алпинеуми и скални кътове. На височина дос тига до 10-12 см силно се разклонява и на практика може да се отнесе към почвопокривни-те растения. Цветовете са многобройни, събрани в съцветия, като преобладват сортовете със синьо-виолетова, лилава и розова багра. Цъфти рано през май и юни, когато все още малко градински цветя са разцъфнали. След цъфтежа се препоръчва да се отрежат прецъфтелите стъбла, y което освен че ограничава астежа, но води и до вторичен цъфтеж през есента.

ЦЕЛОЗИЯ - Celosia Cristata

Листата на целзията са последователни, широко ланцетни, но най-интересно при него е съцветието - гъст клас. Цветчетата са многобройни с наситено червена или оранжева багра, събрани в масивно съцветие, подобно на петльов гребен, какъвто не се среща при друга цветна култура.

Цъфти от юни до октомври, отрязаният цвят се запазва дълго време изсушен.
Багрите и формите на гребена на различните вариетети се различават по форма и цвят и обикновено е невъзможно да се намерят две еднакви растения. Съцветието може да бъде обагрено във винено, огненочервено, жълто, розово, алено и др., а самият гребен овален или остър, рехав или плътен. Може да се използва в цветни групи и единично. Особено ценни са ниските форми с голям гребен (съцветие), който е силно развит. Понякога заема 2/3 от целия ръст на растението и достига 20-25 см ширина и 10-12 см дебелина.