Исмене / Ismene festalis

Исмене е интересно и изключително красиво луковично растение, което придава на градината изтънчен вид. То не е много популярно все още у нас, може би защото не е лесно за от-rat| глеждане. Произхожда I от Южна Америка, Перу и Африка. Известно е с имената паяковидна лилия, морски нарцис, летен нарцис и др., свързани вероятно със странната форма на цветовете му. Те са бели, подобни на цветовете на лилията и на нарциса. Исменето обича песъчлива, добре дренирана почва и слънчево закътано място. Не понася течение. Почвата му винаги трябва да е влажна, но оттичането на водата да е идеално. Наторява се веднъж в месеца.

Исмене не е студоустойчиво растение, затова за разлика от лалето, преди застудя-ването в края на есента луковиците внимателно се откопават, стеблата се отрязват почти до луковиците, коренчетата и пръстта по тях се оставят, луковиците се обръщат наопаки и така се съхраняват на сухо, хладно, но не много студено, и проветриво място до пролетта. Когато температурите стигнат 16-20° С, луковиците се засаждат обратно в градината. Внимавайте - луковиците му са отровни! Ако е отгледано правилно, исменето ще цъфти през цялото лято - от юни до август. Растението се размножава чрез разделяне на луковиците през 4-5 години.

Пролетни цветя - Минзухар / Crocus

Минзухарът е грудко-луковично растение, което успешно се отглежда в градината и на поляната. Вече има и сортове, които са подходящи за форсаж. Минзухарът обича слънчеви и полусенчести места и влажна почва. Цъфти сравнително рано - още през февруари-март. Луковиците му се изваждат след прецъфтяване и се пресаждат през есента. Необходимата дълбочина, на която трябва да бъдат засадени, е около 5 см. Ако ги засадите в групи, напролет ще образуват цветна туфа. Особено красиви са минзухарите, комбинирани с кокичета.

Камасия / Camassia quamash

Камасията е зимоустойчива и се пресажда през септември-октомври. За разлика от лалетата нейните луковици не бива да се изваждат от почвата по-рано през лятото, а непосредствено преди пресаждането на растението. Имайте предвид, че луковиците на камасията не понасят да стоят извън почвата. Прекомерната влага, от друга страна, може да ги унищожи.

Фрезия / Freesia

Фрезията е едно от най-нежните цветя с дискретен аромат. То е грудко-луковично растение, но при условия в дома ви трудно се отглежда. В градинските центрове се продават луковици на фрезии и ако имате желание, можете да се опитате да ги отгледате. Засадете луковиците през август-септември в сандъчета на около 10 см дълбочина и на разстояние около 4-5 см една от друга. Почвата трябва да бъде лека, пропусклива и добре подхранена с органични вещества. Можете да използвате торф и пясък. Температурата в помещението трябва да бъде между 8-10° С. Растенията се развиват най-добре на полусянка. Необходимо е обилно да се поливат. При появата на цветните пъпки температурата трябва да се повиши до 18° С. Ако се развият, след около 2 месеца ще започнат да цъфтят.

В градината луковиците се засаждат през май. Изберете полусенчесто място с ро-хкава и добре дренирана почва. След засаждане луковиците редовно се поливат и подхранват. В гра дината цветове на фрезия се появяват през август, като всяка луковица има между 1 и 3 стръка цвят. Ако есента е топла, могат да се задържат до октомври. Често луковиците на фрезията се повреждат от къртиците. Затова по-успешният начин да ги отгледате е в сандъчета.

Ходжово лале / Fritillaria imperialis

Известно и с имената булка и Императорска ведрица, е добре да се разрежда през 3-4 години. Не е необходимо всяка есен да се пресажда. Ако искате да пресадите растението с цел размножаване или да го засадите на ново място в градината, трябва да го направите в края на лятото - през август, или в началото на есента - през септември. Преди това, след като прецъфти, дръжките му се изрязват до листата. Пожълтелите листа се отстраняват. Луковиците се изваждат, разделят се внимателно и се засаждат всяка поотделно.

Как става размножаването чрез стъблени резници?

За стъблени резници се вземат части от стъблата с 2 - 3 междувъзлия, най-често връхните части. При повечето от цветните видове, които се размножават по този начин, резници може да се вземат почти през цялата година. Така се размножават молохата (мушкатото), агератумът, обичката, фикусът, зокумът и др.

Резниците на видовете, които изискват по-висока температура за вкореняване, се залагат в топъл парник, в който се поддържа температура 20 - 25°С, или върху стелажите на размножителна оранжерия.

Хибриди Фостериана (Fosteriana)

Произхождат от планински склонове на Бокхара, Узбекистан. Разполагат с богатство на багри, несравними са по красота и чар. Цъфтят март-април. Височината им е 40-45 см. Такива са сортовете: 'Purissima', 'Yellow Purissima', 'Orange Emperor', 'Red Emperor' ('Madame Lefeber'), 'Exotic Emperor', 'Flaming Purissima', 'Sweetheart'.

Грижите за зюмбюл / Hyacinhus

Зюмбюлът също се размножава чрез луковички и е едно от най-старите и най-разпространени растения в нашите градини. Ежегодното му пресаждане е много важно, затова в края на лятото извадените, предварително почистени и разделени луковици се връщат в градината. При тази обработка трябва да се внимава венецът от корени на дъното на луковицата да не се повреди. Според някои специалисти пресаждането на луковичките на зюмбюла трябва да стане по-рано, още в началото на лятото, когато растението прецъфти и листата му изсъхнат. При много от сортовете размножаването е бавно поради образуването на недостатъчен брой дъщерни луковички.
Някои специалисти съветват: ако искате да имате повече зюмбюли в градината си, може преди засаждането на старите луковици да разцепите дъното им накръст. Едни от най-красивите пролетни градини са тези, в които има изобилие на зюмбюли, засадени на туфи. Затова бихте могли да посадите луковиците по този начин.

Нарциси / Narcissus

Нарцисите се заравят в пръстта през есента. Тези растения може да не се пресаждат по-дълго време от лалето. В градината без проблем престояват повече от 5 години, без това да повлияе на качеството на цветовете им и на тяхното развитие. За добрия растеж на луковиците е подходяща водопропусклива почва, съдържаща калий и добре разложен оборски тор. Старите и новите луковици се засаждат на разстояние 10-15 см една от друга през август-септември.

Лилиумьт (Lilium)

Известен още под името крем или Петров кръст, тъй като цъфти по Петровден, също се пресажда в началото или в средата на есента - септември-октомври. Старите и новите луковици на лилиумът се прехвърлят в предварително обработена почва на дълбочина около 12 см. Разстоянието между отделните луковици трябва да бъде около 20 см. Някои от видовете лилиум образуват двуетажни корени - под и над луковиците. Тези видове се засаждат по-дълбоко - на 20 см. Обикновеният крем има много кратък период на покой, който обикновено за почва през август. Затова е най-добре щом пожълтеят и изсъхнат листата му, пресаждането на луковиците да не се забавя.

Зимни цветя Кокиче / Galanthus nivalis

Кокичетата могат да останат в почвата, без да бъдат премествани. Още повече че те са широко разпространени в природата и като диворастящи не се нуждаят от пресаждане. Може обаче да искате да пресадите растението по някаква причина - да го размножите или да промените мястото му в градината. Добре е да го направите в края на лятото и в началото на есента - септември и октомври. Луковиците на кокичето се засаждат на дълбочина, 3 пъти по-голяма от диаметъра им. За да се избегне отрицателното влияние на външната среда след пресаждането, е добре почвата да се по-крие с листовка или с борови кори.

Къдрави лалета

С дантелена периферия - фино назъбена или ресничеста, тези лалета са доста екзотични и вълнуващи. Подходящи са и за букети. Цъфтят през май. Височина 40-60 см. Сортове: 'Canasta', 'Canova', 'Fancy Frills', 'Hamilton', 'Madison Garden', 'Red Wing', 'Swan Wings'.

Пролетни цветя - Лалета / Tulipa

Едни от най-широко разпространените луковични растения са лалетата. Те са мразоустойчиви и затова зимуват в градината. След като прецъфтят и листата им напълно изсъхнат, луковиците им внимателно се изваждат от почвата. След това се почистват от пръстта, без люспите им да се обелват, защото именно те ги предпазват от външната среда и от нараняване. Новите луковици се отделят от старата, избират се само здравите и се съхраняват през цялото лято. В началото на есента се засаждат в градината, като почвата предварително се обработва, наторява и се оформят лехи за растенията. Луковиците се засаждат на разстояние около 20 см една от друга на дълбочина 10-15 см.

Японска Мушмула / Eriobotrhya jponica

През зимата растението може да понесе температура до минус 15°с. Цветовете обаче измръзват при минус 3 градуса и мушмулата е особено чувствителна към мраз в края на цъфтежа. При трайно спадане на температурата до минус 3-4 градуса не плододава. Мекият и влажен приморски климат е най-подходящ за японската мушмула. Предпочита богати, структурни почви, с добра влагозапасеност и рН 6,1 - 6,2. Тя е влаголюбиво растение и през лятото се нуждае от редовно напояване.

Размножава се чрез семена, присаждане, резници и отводи.
Семеначетата на японската мушмула запазват в значителна степен качествата на родителските форми. Семената трябва да се посеят веднага след изваждането им от плодовете, тъй като бързо губят кълняемост.

Най-добрите подложки, използвани при размножаване чрез присаждане, са тези от японска мушмула, дюля, попска круша, ябълка и глог. Присадените върху глог растения най-добре понасят зимните студове. Растенията, присадени върху подложки от дюля, остават по-малки, но са с по-сладки и по-едри плодове.
Присаждането на пъпка се извършва през есента /септември - октомври/ и през лятото /юни/. Присаждането на разцеп, страничен зарез и на копулация се прави през март - април.
Когато размножаването се извършва чрез резници, те се събират и приготвят през есента от вдървесинели нецъфтящи леторасти от текущата година. Резниците се нарязват с дължина 12-15 см, като най-лесно се вкореняват взетите от края на стъблото.
Японската мушмула се засажда през март и април.

Използване на жасмин

Парфюмите, в чийто състав влиза жасминовото масло, са несрав­ними. Ароматът на жасмин се свързва с чув­ството за емоционална топлота. Смята се, че той усилва възприятието ни за удоволствие, наслада, комфорт и затова се използва често от парфюмерийната и козметична индустрия.

Жасминовите цветове се използват и за религиозни церемонии и традиции на ази­атския континент и за ароматизиране на чай. Счита се, че жасминовият чай притежава духовна сила, освежава и повишава настроението. Той се приготвя от листа зелен чай, които специално се поставят около силно ароматни цветове на жасмин, от които зеленият чай приема аромата. В Азия с цветовете на жасмин ароматизират още и различни десерти и шоколад.