Махония

Махонията е популярно и непретенциозно вечнозелено растение, красиво през цялата година. Представител е на сем. Киселтрънови (Berberidaceae).

Ботаническа характеристика. Вечнозелен храст с кожести и блестящи листа, които са тъмнозелени през лятото, а през есента и зимата придобиват бронзово-лилавеещ оттенък. Достига височина от 50-80 см, понякога и до 1 м, а в ширина може да се разпростре до 2
м. Цъфти в периода март-април с жълти цветове, разполагащи се във връхни гроздовидни съцветия.

Джел

Джелът е вечнозелен храст с блестящи и бодлиби листа, позната украса по Коледа в дома и в градината. У нас се среща един единствен вид от сем. Джелови и това е Остролистният джел, който се използва и за напраба на бодлив жив плет. У нас расте из сенчестите и влажни букови гори на Източните Родопи, Беласица, Източна Средна гора и Странджа планина.

Форзиция

Листопаден, студоустойчиВ храст от сем. Маслинови (Oleaceae), със срещуположни листа, които през пролетта и лятото са зелени, появяват се след появата на цветовете по клонките и през есента се обагрят ярко.

Ботаническа характеристика. Представлява храст с височина от 150 до 250 см и изправени или дъговидно извити клони. Цветовете се появяват по клоните преди разлистването В периода март-април, а цъфтежът им е с продължителност 3-4 седмици.

Филадеафус - градински жасмин

филаделфусите са листопадни храсти с ароматни бели цветове, много красиви по време на цъфтеж. Представители са на растителното семейство Каменоломкови (Saxifragaceae). У нас са популярни още с името филче, Булчинско цвете или Лъжлив градински жасмин. Целият род обхваща 40-50 вида с разкъса ареал на разпространение, като една част от видовете са от Южна Европа до Кавказ през Източна Азия до Хималаите, а друга от Северна и Средна Америка.

Достига обикновено до 2,5 м височина, с изправени или дъговидно извити клони. Цъфти с едри до 4-5 см големи чашкообразни цветове, събрани обикновено в малки гроздовидни съцветия.

Цветна аранжировка с жасмин

Какво е необходимо:
1. Gaultheria shallon (Гаулглерия, листа)
2. Jasminum officinale, tendrils (Неразцъфнали клонки жасмин, филизи)
3. Ranunculus (Лютиче)

Как да го направим:
Покрийте сламен венец с листата от гаултерия и закрепете епруветки от вътрешната страна на венеца. Вкарайте в тях жасминовите филизи и ги увийте около целия венец. Добавете още епруветки с лютичета и поставете композицията в широк съд или саксия.

Блестяща лоницера

Сред най-често срещаните видове лоницери, голяма част от които са увивни растения, се откроява един храстовиден вид, който успешно може да се използва за направа на интересен жив плет, и това е Блестящата лоницера. Среща се 6 природата на Западен Китай.

Широколистен вечнозелен храст, с компактна форма, който в естествена среда може да достигне до 2 м височина, ако не се подрязва. Младите клонки са виолетово-кафяви и леко падащи надолу. Листата му са с овално-яйцевидна форма, лъскави и тъмнозелени и дребни - до 1,6 см дълги. Разполагат се срещуположно по клонките. Подобни са на тези на чемшира и миртата. Образува кремавобели, ароматни, появяващи се в края на пролетта цветове, но това се случва рядко при растения, които се подрязват твърде често.

Японската керия

Японската керия е единствен вид в рода Керия и е представител на семейство Розоцветни (Rosaceae). Произхожда от Източна Азия, Япония, Китай и Корея.

Ботаническа характеристика. Представлява листопаден храст с гъвкави и дъговидно извиващи се зеленикави стъбла. Достига до 1-2 м височина. Цъфти в периода април-май с прости жълти цветове. Може да има и повторен цъфтеж в периода август-септември.

Тигров крем - Лилиум

Младите луковички от тигровия крем се събират през месеца и се засаждат в земята. Това може да стане в лехичка, дълбока около 4 см, в която се нареждат и покриват със смес от пясък и угнил оборски тор.

Тигровата лилия, както е популярен още този вид крем, произхожда от Китай и Япония. Цветовете са характерни с това, че при разтваряне веичелистчетата се извиват нагоре. От вътрешната страна цветовете са изпъстрени с тъмни точици или чертички. В пазвите на стъблените листа се образуват луковички, големи колкото грахово зърно. В началото те са зелени, а по-късно стават кафяво-черни. След като узреят, може да се събират за
засаждане. За две-три години от тях се развиват луковици, които дават цъфтящи растения. Със славата на най-красив от тази група е сортът Rubrum. Цветоносът достига 90-120 см височина. Основната богра е розова, по периферията листчетата са с бяла ивица, а в центъра - до червени. Изпъстрени са с тъмни точици и чертички от същата гама. Един високо ценен и красив сорт е Orange - с блестящи оранжеви цветове, изпъстрени с оранжево-кафяви точки. На височина достига 75-90 см.

Всички сортове от този вид са студоустойчиви. Изискват слънчево или леко засенчено
място. Цъфтят през цялото лято, а сорт Orange до есента. Засаждат се на разстояния 25-30 см. Чудесно се комбинират помежду си или с други лилиуми.

Грижа за Палмите

През зимния период топлолюбивите палми се държат при температура 14-16° С, а останалите - при 8-10° С. Най-високата температура за отглеждането им е 16-18° С, тъй като при по-високи температури въздухът в стаята се изсушава. Това води до изсъхване на върховете на листата, но те не трябва да се отрязват. За да се предотврати това, освен поддържането на умерена температура в стаята се препоръчва често измиване и напръскване па листата на палмите с вода. Старите пожълтели листа се отстраняват само след изсъхването на дръжките. Палмите ие понасят течение и студен въздух от прозореца. Поливат се отгоре с топла вода до появата й в подложката.

Миризлива върба

От рода на Миризливите върби за жив плет се използва един единствен вид с храстовиден хабитус и това е Многоцветната миризлива върба.

Ботаническа характеристика. Листопаден храст с неправилна широка корона, разпростираща се до 3 м на ширина и достигащ на височина от 150 до 250 см. Листата й са с широкоелиптична форма, със сребриста долна повърхност и тъмнозелена горна. Младите й клонки са покрити с кафяви люспи. Цветовете й са в светложълта багра и се появяват от пазвите на листата.

Храстовидна Потентила (очеболец)

Растение, широко разпространено в Европа, Кавказ, Сибир, Китай, Япония, а също така и Северна Америка. Среща се и в нашата природа в Западните Родопи по открити места на иглолистните гори при надморска височина от 1400-1600 м. Представител е на популярното и голямо растително семейство Розоцветни (Rosaceae). У нас растението е известно още като Храстовидно прозорче или Храстовиден очиболец.
Ботаническа характеристика. Храст, висок около 1 м, с гъста и кръгла корона. Перести листа, съставени от по 5-7 дълженоланцетни листчета, овласинени от двете си страни, с дължина от 1-2 см. Цъфти в периода V-VIII с жълти, до 3 см големи единични цветове или събиращи се по два-три във връхни съцветия.

РАЗМНОЖАВАНЕ на цъфящите бегонии

Бегонията се размножава лесно със стъблени или листни филизи. Операцията може да се осъществи както през пролетта, така и през лятото. За получаването на цъфяща бегония, които ще започнат да цъфтят през следващия сезон се препоръчва това да се прави всяка година.

Отглеждане на Куркулиго

Кургулигото обича добро осветление, но силните слънчеви лъчи през лятото пре­гарят листата, затова трябва да се пред­пазват. Да се полива обилно през вегета­тивния период, а през зимата почвата да се следи да не пресъхва. Ако въздушната влага е прекалено ниска, листата съхнат и стават кафеникави и чупливи по края. През зимата температурата в помеще­нието да не пада под 15°С

Сухо и горещо убива фикуса

Фикусите се смятат за едни от най-подходящите стайни растения. Те обаче силно страдат от сухия въздух и прекалено високите температури в дома. Това важи особено за горещите дни през лятото, когато и в стаята трудно се поддържа температура под 30 градуса. Ако листата на фикуса започнат да пожълтяват твърде бързо, а новопоявилите се са дребни и слаби, то растението вероятно страда от недостиг на хранителни вещества или пък преживява топлинен стрес и го мъчи сух въздух. Решението не е сложно. Фикусът трябва да се подхранва с торове за листно-декоративни растения, редовно да се проветрява помещението, но така, че саксията да не остава на течение, и не на последно място - необходимо е редовно пулверизиране на листата с вода.

Текомата носи възрожденски дух в двора

През юли може да си приготвите зелени резници от текома, които се вкореняват в пясък или парникова почва в студени парници. До края на есента вече се образуват коренчетата и през следващата пролет отиват на постоянно място. Може да си размножите този прекрасен катерлив храст и със семена, които се засяват през пролетта на открито в добре наторена и обработена леха. Друг начин да се радвате на оранжевите камбанки дълги години е, ако си хванете растението от издънки. Достатъчно е да си откопаете от тях с корен и лесно ще си завъдите растението.

Цветя за зодия ТЕЛЕЦ

Голяма част от флората, която би заинтересувала Телеца, са нежни, колоритни, разноцветни едри цветя (теменуга, калуна, зюмбюл, циганче, еписция, бегония). Но също така добре му подхождат и дребноцветни растения: жасмин, мирта, цинерария, или такива, които не цъфтят изобщо: геогенантус и други. Телецът е знак, за когото трудностите са предизвикателство. Затова на хората от тази зодия им помага тяхното трудолюбие, търпение и упоритост. Понякога упорството на Телеца го кара да прави чудеса, връщащи към живота и най-капризните природни създания. Телците се славят като хора с лека ръка, при които всичко, което засеят в земята, расте и ухае.

Отглеждане на Осллантус / Osmanthus

Растението трябва да е на хладно, но не прекалено студено. Ако през нощта температурата е над 15°С, това може да доведе до проблеми. Обича ярката светлина, за предпочитане пряка слънче­ва. От пролетта до есента се полива умерено, а през зимата много оскъдно. Пресажда се през пролетта, но само ако е наложително.