Градински цветя в саксия - Теменужка

Градинската теменужка (Viola) е непретенциозно цвете и в стаята ще се чувства добре, стига да е на светло и слънчево място. Имайте предвид, че тя е двугодишно растение, след време цветовете й ще издребнеят и красотата й ще се загуби. Затова ще трябва да се поднови. Можете да я засадите в комбинация с други растения. Размножава се чрез резници през август или нача лото на септември.

Абутилон (Стаен клен) Abutilon

сем. Malvaceae

Абутилонът е вечнозелен храст, произхождащ от тропическите райони на Южна Америка. Има кленовидни листа, но се цени заради зрелищните цветове с формата на увиснали камбанки в бяло, жълто, розово, оранжево или червено. В родните си места образува рехави горички или расте на храстовидни туфи. Има около 100 разновидности, както едногодишни, така и многогодишни. Абутилон мегапотамикум (А. тедаро-tamicum) достига 2 м височина в саксия и цъфти в жълто, а пъстролистният му вид се гледа заради красивите, нашарени с бели и жълти петна листа. Абутилон хибридум (А. х hybridum = A. globo-som) се различава от другите по това, че израства като кичесто дръвче с ви-сочина около 1,5 м. Има и вариетет с почти изцяло бели листа. Бразилският А. стриатум (A. striatum) достига същата височина и има изпъстрени с жълто листа, но за разлика от листата на другите абутилони те са гладки, без власинки.

Растението не е трудно за гледане. Не се нуждае от прекомерна топлина, нито от много влажен въздух, а през лятото ще му бъде добре, ако го изнесете на открит балкон или в градина. Идеален избор, ако искате листнодеко-ративно растение, което и да цъфти. Абутилонът нараства много бързо и трябва всяка година да се пресажда, като новата саксия не бива да е повече от един размер по-голяма от предишната, тъй като обилният цъфтеж изисква пръстта да бъде изпълнена с корени. След като го прехвърлите в оптималния контейнер, оставете растението да го обживее, а ограниченото пространство компенсирайте с допълнително подхранване на две седмици. Много е важно навреме да започнете да подкастряте абутилона за да се разклонява и да го насърчавате го да приеме симетрична компактна форма, защото в противен случай е склонен да оголи ствола си и да изгуби декоративната си стойност. Подрязването дава тласък и на цъфтежа. Размножава се от млади резници по всяко време на годината, но хибридните и пъстролистните абутилони се вкореняват изключително трудно по този начин.

Изисквания
Силна светлина, понася и пряко слънце. През зимата обича да е на хладно, но не на студено. Пръскайте от време на време листата. Никога не оставяйте пръстта да изсъхне. През зимата поливайте оскъдно, като само внимавате почвата да не пресъхне напълно.

Съчетаване на цветята на балкона част 2

Прелестните рамки и арки от цветя и зеленина се получават от увивна и катерлива растителност, пусната по тънки въженца, телове, решетки или мрежи. Възможностите са много - лианите могат да обрамчват прозореца само отстрани, да формират правоъгълна или дъгообразна рамка, да се надвесват като зелена козирка отгоре. За тези растения обаче трябва да се осигурят подпори, тъй като нямат самостоятелен изправен растеж.

Увивните лиани се усукват под формата на спирала около подпората. За закрепването им ползвайте алуминиеви тръбички, опъната тел ИЛИ шнур с дебелина около 3-4 мм, ако са тревисти. За храстовидните увивни лиани се поставят вертикални елементи с дебелина около 1-1,5 см. При по-дебели опори растенията се свличат. Трябва да се има предвид и материалът, тъй като някои видове (като грамофончето (Ipomea) и граха (Pisum) ре се задържат на метални конструкции. От увивните тревисти растения подходящи за озеленяване на прозорци са грамофончето (Ipomea), поветица (Convolvulus), тунбергия (Thunbergia), калистегия (Calistegia), цветен боб (Phaseolus).

Катерливите растения се придържат с помощта на специални приспособления - мустачки, адвентивни коренчета или завиване на листната дръжка. Опорите, към които могат да се прикрепят, са мрежи или дървени решетки, стабилизирани към стената на фасадата със стоманени скоби. Необходимо е да се остави разстояние около 10-15 см между опората и стената, за да има пространство растението да се покатери. Сред катерливите видове, които най-често се ползват за озеленяване на прозорци, се нареждат ароматният грах (Lathyrus), латинката (Tropaeolum), моморди-ката (Momordica), брионията (Bryonia), кобеята (Kobaea).

Цветя за дома - Латинка / Tropaeolum

Може да опитате да отгледате у дома латинка (Tropaeolum). По принцип тя е многогодишно растение, което в българския двор се отглежда като едногодишно, защото не е мразоустойчиво и още първите есенни слани го унищожават. Може да съберете узрели семена и да ги засадите във влажна, но не силно наторена почва (ако е подхранена с много оборска тор ще предизвика растеж на листната маса за сметка на цъфтежа). Сложете съда, който не бива да бъде много дълбок, на слънчево и топло място. Когато растенията покълнат, те ще започнат бързо да нарастват и скоро ще се появят първите цветове. Ако осигурите оптималните условия за виреене, латинката ще цъфти дълго време. Тъй като е ядив-но и много полезно растение, можете да използвате цветовете й за украса на коктейли, салати и на най-разнообразни ястия. Ако искате, комбинирайте латинката и с други растения, например люти чушлета, мини доматчета и дори салати. Необходим ви е съответният разсад, който ще засадите в съда заедно с красивата латинка.

Градински цветя в саксия - Иглика / Primula

Едно от интересните пролетни цветя е игликата (Primula), която е пренесена от Китай. В магазините се предлага като саксийно растение, но след като прецъфти в края на пролетта или в началото на лятото, може да бъде преместена в градината на сенчесто място. Имайте предвид, че това цвете не е мразоустойчиво, затова в края на есента може да го пресадите, като разделите внимателно корените му и засадите новите растения в отделни дренирани саксии с пръст, смесена с листовка, оборски тор и пясък. След като полеете новозасадените растения, ги приберете на хладно и проветриво място. Примулата обича влажна почва и непряка слънчева светлина.

Декоративната коприва, колеус / Coleus

Колеусът може да се отгледа направо в градината до есента. Растението не понася много влага, предпочита по-рядко поливане и ако това е налице, започва бързо да цъфти. Но основната му красота не са цветовете, а листата. Колкото е по-светло мястото, където е засадено, толкова по-красиви и наситени ще са багрите на листата му. Въпреки това колеусът не понася силните обедни лъчи на слънцето, затова е по-добре да бъде на шарена сянка. Ако в листата на цветето преобладава зеленият цвят, това е признак, че светлината му е недостатъчна.

Съчетаване на цветята на балкона

След като сте ИЗЯСНИЛИ местоположението на съдовете, предстои истинската творческа работа. Сега може да развихрите въображението си и да създадете мечтаните каскади от цветя. Първо трябва да си представите как бихте искали да изглежда прозорецът ви, какви обеми и драпировки желаете да получите с помощта на растенията. Най-лесно е да се засадят каскадни петунии, сакъзчета или латинки. Но много по-красив ще бъде прозорецът, обграден с великолепна рамка или арка от цветя, както и декориран с пищните багри на няколко различни вида.

За такива композиции са подходящи ампелни (висящи) растения, комбинирани с изправени едногодишни или двугодишни видове и тревисти лиани. Може да допълвате и с луковички според сезона. Изправените растения трябва да са компактни и достатъчно високи, за да се виждат, но без да пречат на гледката ни отвътре. В сандъчета с дължина 40-45 см поставяйте не повече от 3 стоящи растения, в противен случай ще започнат да си пречат. Засаждайте висящите растения по-близо до предния ръб на сандъчето, така че падащата им зеленина да закрие съда.

За по-динамичен пейзаж и ефект изберете цветя, които контрастират с багрите си на фона на фасадата - растения с ярки и наситени цветове на светли мазилки и видове с бледи пастелни тонове на тъмни тухлени стени. Експериментирайте - групирайте декоративни форми на един вид с различни багри, съчетавайте листнодекоративни и цъфтящи растения.

Може да създадете спокойна картина от растения, цъфтящи в различни нюанси на един цвят, или да сътворите жизнерадостни обеми от контрастни съчетания. Ако искате, аранжирайте част от сандъчетата си с вечнозелени видове - те са декоративни през всички сезони, но не толкова пищни, както съдовете с летни цветя. Разбира се, възможни са комбинации на вечнозелени многогодишни с едногодишни растения.

Стайни цветя Циганче / Impatiens

Циганчето (Impatiens) е стайно растение, което през лятото може да бъде засадено в градината. То не е претенциозно, цъфти продължително и вирее както на пряка слънчева светлина, така и на по-сенчести места. По-чувствително е единствено към силното обедно слънце. Циганчето трябва да се полива ежедневно, а по време на горещините дори по 2 пъти - сутрин и вечер, тъй като не бива да се допуска изсъхване на почвата му. Подхранва се през 2 седмици. Наесен може да се размножи с резници от млади клончета.

Градински цветя - Кандилкате / Aquilegia

Растение, което може да бъде от гледано в саксия, при все че е известно градинско цвете, е кандилкате (Aquilegia). За да имате цъфнали кандилки в ста ята още в ранна пролет, трябва да извадите корена на растението през лятото, след като прецъфти в градината. След това можете да го засадите в саксия и да го оставите на сянка навън. Поливате го умерено. Щом настъпят студовете и се появят опасности от падане на слани, трябва да го внесете в прохладно помещение, като намалявате поливането, тъй като растението преминава в период на покой. В края на декември - началото на януари е необходимо да го преместите край слънчев прозорец и постепенно да увеличите поливането. Ако отгледате по този начин кандилка, през март ще се радвате на красивите й цветове. Вече са селектирани специални сортове, които са предназначени за засаждане в сандъчета и за разполагане на балкона.

Градински цветя в саксия - Фуксия / Fuchsia

Фуксията (Fuchsia) произхожда от гористите местности на Перу, Боливия и Чили и затова има естествено влечение към прохладата на гората. Не е подходящо да се засажда на прекалено открито и пряко огрявано от слънцето място. Въздухът трябва да бъде умерено влажен и топъл. Полива се обилно и на 2 седмици се подхранва с минерални торове.

Билки и подправки на прозореца

Билките и подправките също не са за подценяване, особено като се има предвид практическото им приложение. Някои от тях не отстъпват по красота на декоративните растения. Сред цъфтящите са лавандулата, теснолистният лук, мащерката, невенът и др., а от тези, които имат форми с пъстри листа - ментата, босилекът, риганът и др.

Зазимяване на храстите

За да предпазите кореновата система от измръзване, добре е в края на октомври, началото на ноември, преди падането на снеговете, почвата около растенията да се покрие с прегорял оборски тор, мъх, борови кори или листовка. Така ще се запази влажността й и земята ще съхрани част от топлината си.

Пресаждането на прецъфтелите храсти е добре да се извърши в края на август или през септември. Не бива много да се изчаква, за да могат растенията до зимата да се вкоренят и успешно да преживеят до пролетта. Стимулирането на прихващането става и като покриете почвата около растението с дебел слой прегорял оборски тор или торф. След нанасянето му не забравяйте да го полеете обилно. Така почвата ще остане равномерно влажна по-дълго.

Розовите храсти са чувствителни към ниските температури. За да не измръзнат приземните им части, е необходимо след есенното подрязване на стеблата растенията да се покрият с торф или добре угнил оборски тор. Освен това откритите им части могат да се увият с изолационни материали - изсъхнали листа от царевица, амбалажна хартия или рогозка.

Розовите храсти не бива да се наторяват в края на лятото и началото на есента, тъй като подхранването им ще предизвика растеж на нови клончета, които ще изсъхнат при падането на първите слани. През есента може да засадите стъблени резници от розовите храсти и да ги покриете с буркани, с които да презимуват до пролетта.

В края на лятото и началото на есента някои от храстите като зелениката трябва да се прореждат. Това се отнася особено за плодните видове като френското грозде, малините, къпините. В края на август листата по стеблата още не са опадали и градинарят лесно може да прецени кои клончета са здрави и кои трябва да бъдат отстранени. Всички плододавали пръчки се отрязват, събират се и се изгарят. Те не бива да се оставят в градината, защото са приемник на всякакви вредители, които могат да създават проблеми през следващата година.

Озеленяване на прозорци

Никак не е трудно да се създаде миниатюрна градинка 6 сандьчета, поставени върху перваза на прозореца.
Озеленяването в съдове предполага по-честа смяна на растителността поради недостатъчно място в резултат на разрастването й. За по-голямо разнообразие могат да се засаждат едногодишни цветя, тъй като в следващия сезон те се подменят с други видове.

Избор u прикрепяне на съдовете за цветя
Първото правило е да се съобразите с пространството, с което разполагате. Купете саксии, които отговарят по размер на прозореца. Те трябва да подчертават красотата на цветята, а не да се конкурират с тях, затова предпочетете да са в по-семпли багри - кафяви, бели, горско зелени.
Обикновено по первазите се поставят сан-дъчета. Разбира се, използват се и саксии.
В много редки случаи, и то предимно на приземните етажи, фасадите се украсяват с висящи саксии и кошници (телени, облицовани с торфен мъх или кокосови влакна). От естетична гледна точка е по-добре на прозореца да има две сандъчета, отколкото множество малки саксийки.

Съдовете могат да са изработени от различни материали - дърво, глина, пластмаса, фи-бростъкло и т.н. Дървените контейнери са податливи на гниене. Глинените (теракотени) са красиви, но тежат повече от пластмасовите и вероятността да се счупят е много по-голяма. Освен това, ако се оставят зимно време навън, трябва да са изработени по специална технология, за да са устойчиви на ниските температури. Пластмасовите сандъчета са по-удачни за озеленяване на прозорци. Евтините пластмасови саксии се влияят от светлината - стават чупливи и крехки с времето. Но напоследък на пазара се предлагат съдове от висококачествена пластмаса, които издържат години наред, без да се повреждат. Често се продават в ком-плект с телени държачи, които се монтират към стената или дограмата, фибростъкло-то е сравнително нов материал за саксии. Сандъчетата от фиберглас са дълготрайни и яки, но са по-скъпи.

Ако первазът е достатъчно широк (поне 15 см), на него могат да се наредят сандъчета или саксии, но те задължително трябва да се стабилизират с ажурен парапет от една шина или с летвички, които да се закрепят с винтове към рамката на дограмата. При по-широки прозорци се поставят и допълнителни вертикални укрепители на известно разстояние един от друг.

Висящите кошници също следва да се захванат здраво с подходящи укрепващи елементи (куки, декоративни метални конзоли), но така, че безпроблемно да ги достигате, за да поливате цветето и да полагате необходимите грижи за него. Много важно е да се осигури безопасност за преминаващите хора под прозореца. По-добре да се лишите от някоя саксия, отколкото да рискувате тя да падне при по-силен вятър.

Грижа за Астрите / Gallistephus chinensis

Задължителни правила за всички астри са мулчирането през май, поливането при сухо време и слагането на подпорки, когато се налага. Окопавайте редовно, а понякога е необходимо само да се плеви. Някои от астрите са особено податливи на брашнестата мана, която може да покрие ця лото растение с бледосива плесен, ако лятото и есента са сухи и горещи. Много често се нападат и от листни въшки; -отначало те се развиват в основата на най-младите листа, затова трудно се забелязват. По-късно листата се накъдрят, което затрудняв растежа. Листните въшки пренасят и вирусни болести, затова при появата им трябва да се пръска е инсектицид. Пръскането приключва до началото на цъфтежа, за да не се отравят полезните насекоми опрашители.

Размножаване на Гипсофила

Кичестите сортове гипсофила се размножават само вегетативно, тъй като не образуват семена, затова единственият начин е да си купите такова растение. Гипсофила с прости цветове се размножава предимно чрез семена. Те се засяват през юли в сандъчета или на открито, пикират се, след което се засаждат на постоянно място. Трябва да се има предвид, че разсад от дебели корени се прихваща по-трудно.

Младите растения се пензират (пречупва се върхът им), за да се разклонят по-силно. На 1 кв. м са необходими 3-4 растения. За да се развива добре, гипсофилата изисква слънчеви места с леки варовити почви (пред полага се, че латинското наименование - гипсо и фило, означава обичащ вар).

Грижи за Хризантемата

При цъфтежа на едроцветните хризантеми е добре да се премахват страничните пъпки - така те не използват хранителни вещества и растението изхранва само определените му връхни пъпки, които стават едри и добре оформени.

Хризантемите боледуват от полягане. Гъбички нападат често корените и кореновата шийка, стъблата загниват на равнището на почвата и полягат. При първи признаци лекувайте с калиев перманганат. Загниването на корените също е опасно, при което първо листата пожълтяват, покафеняват и умират. Ще спасите растението само ако има здрави (светли) корени; като отстраните гниещите части, пресадите и полеете с фунгицид. Петна по листата - кафяви, влажни, които се уголемяват и унищожават целия цвят? Причинителите са бактерии и гъбички. Отстранете болните листа, напръскайте със системен фунгицид и не пулверизирайте с вода няколко седмици.

Размножаване на Acтpa / Gallistephus chinensis

Астрите могат да се размножат лесно, чрез семена и разделяне на туфите, което се прави през пролетта или есента. Препоръчително е туфите да се разделят всяка година или през година, като същевременно се променя и мястото на засаждане.

Преместването на астрите се налага, защото те много бързо изчерпват хранителните вещества от почвата. Младите растения се засаждат на 50-80 см разстояние едно от друго. По време на веге­тацията, преди да разцъфтят, се препоръчва прищипване на върха на стъблата - така се получават по-силно разклонени растения, а всяко разклонение се обсипва със съцветия през цъфтеж ния период. Тези цветя не са взискателни към почвените условия, но предпочитат лека, богата и добре обработена земя. Растат на слънчеви изложе­ния, но на полусянка се формират по-красиви растения.

Хедихиуаг

Наричат Хедихиума Джинджифиловата лилия, тъй като с джинджифила са роднини, произхождащи от семейство Джинджифилови (Zingiberaceae). Коренищата му при разчупване излъчват характерен аромат, определян от специалистите като свеж, топъл и сладък.

Ботаническа характеристика. Родът Хедихиум (Hedychium) включва около 50 вида едри многогодишни тревисти растения с добре развити грудкообразни коренища, високи и плътни стъбла, носещи ланцетовидни листа без дръжки. Цветовете са много ароматни, събрани в класовидни съцветия, напомнящи по своята форма цвят на орхидея, като при някои видове те са бели, откъдето е произлязло и името Хедихиум (от древног ръцките думи „hedys" - приятен, сладък и „спюп" - сняг). Тези растения са разпространени главно в Южна Азия и в Хималаите, където някои видове растат на границата на високите и студени планини. Един вид се среща и в природата на Мадагаскар. Хедихиумите се култивират като лекарствени, технически (използвани в парфюмерийната промишленост) и като декоративни растения.