Този вид е един от най-интересните в семейството на млечките - Euphorbiaceae. Произхожда от Южна Африка и е ендемит за района на Капския полуостров. На външен вид силно наподобява кактус, но се отличава по характерната за представителите на семейството особеност - образуването на млечен сок. В природата млечният сок често е средство за защита от животните и съдържа лютиви, неприятни на вкус и дори отровни вещества. Еуфорбия обеса - Euphorbia obesa, обаче явно се отличава в това отношение, защото тя влиза в менюто на много тревопасни животни и най-вече маймуните павиани. Местното население дори я нарича „Springbok Ko's - and monkeys love it". Растението е най-търсено no време на сухите периоди, когато водата не достига. Това е една от причините за намаляването на популациите му в природата. Втората причина е човешката намеса. Този вид е описан за ботаниката през 1897 г. от професор Pete MacOwan, куратор в ботаническата градина на Кейптаун. От това време до днес еуфорбия обеса неизменно присъства в колекциите на ботаническите градини и различни колекционери. В продължение на много години растението е било изземвано от природата и търгувано по света. Така се стига дотам, че през 1920 г., за да се предотврати изчезването му, се забранява търговията с растения, взети от естествените им местообитания. Въпреки това популациите му дълго време не могат да се възстановят, защото търговията с живи растения е прекратена, но продължава събирането на семена. Едва преди около 7-8 години този акт също беше забранен.
Видове кактуси - Еуфорбия обеса
Този вид е един от най-интересните в семейството на млечките - Euphorbiaceae. Произхожда от Южна Африка и е ендемит за района на Капския полуостров. На външен вид силно наподобява кактус, но се отличава по характерната за представителите на семейството особеност - образуването на млечен сок. В природата млечният сок често е средство за защита от животните и съдържа лютиви, неприятни на вкус и дори отровни вещества. Еуфорбия обеса - Euphorbia obesa, обаче явно се отличава в това отношение, защото тя влиза в менюто на много тревопасни животни и най-вече маймуните павиани. Местното население дори я нарича „Springbok Ko's - and monkeys love it". Растението е най-търсено no време на сухите периоди, когато водата не достига. Това е една от причините за намаляването на популациите му в природата. Втората причина е човешката намеса. Този вид е описан за ботаниката през 1897 г. от професор Pete MacOwan, куратор в ботаническата градина на Кейптаун. От това време до днес еуфорбия обеса неизменно присъства в колекциите на ботаническите градини и различни колекционери. В продължение на много години растението е било изземвано от природата и търгувано по света. Така се стига дотам, че през 1920 г., за да се предотврати изчезването му, се забранява търговията с растения, взети от естествените им местообитания. Въпреки това популациите му дълго време не могат да се възстановят, защото търговията с живи растения е прекратена, но продължава събирането на семена. Едва преди около 7-8 години този акт също беше забранен.
Лилиецветни лалета c висока чашка
В тази секция са лалета с висока чашка и заострени краища, обърнати навън, наподобяваща по форма тази на крин или крем (лилиум). Те са грациозни, на елегантни, дълги и тънки, но много здрави и прави стъбла. Цъфтят през април-май.Сортове: 'Akita', 'Ballade', 'Ballerina', 'China Pink', 'Elegant Lady', 'Jane Packer', 'Mariette', 'Marilyn', 'Maytime', 'Mona Lisa', 'Moonshine',
ЕРИКА
От ниските храстчета, цъфтящи през зимата, със сигурност ще ви радва и пъстротата на ериките (Erica sp.). Подходящи са за групово засаждане. Нуждаят се от ерикова почва.
Използване на Пачули

При стриване на свежи листа се излъчва характерният за Пачули землисто-дървесен аромат, близък до този на сандаловото дърво. От тях след изсушаване и от младите стъбла на растението чрез дестилация се добива етерично масло. Това става в примитивни дестилационни направо на местата, където се отглеждат растенията, защото при износ на листата в бали много от тях се повреждат и качеството се понижава. Но понякога се изпраща и суха листна маса в Европа, където се извършва по-качествено извличане на етерично масло. Световният добив за година на масло от пачули е в границите 500-550 тона, като основният производител е остров Суматра с 450 тона, а вторият по големина производител е Китай с 50-80 тона. Маслото, произвеждано в Китай, е по-некачествено от индонезийското и по-евтино. Въпреки това индонезийското е предпочитаното масло за медицински цели, в ароматерапията и при производството на скъпи марки парфюми. Маслото от пачули е нетоксично, не дразни кожата, не предизвиква алергии и е добро средство при кожни проблеми, като херпес, акне, екзема, напукана кожа и др. То представлява кехлибарена или тъмнооранжева на цвят течност, носеща тревисто-сладък със землист оттенък аромат.
Жасмин - с какво е полезен
Жасминовото етерично масло притежава приятен, екзотичен и наситен цветен аромат и тъмен оранжево-кафяв цвят. От 1 ха се събират до 2700 кг цветове, като от 1 растение се получават до 200 грама. От тях се произвежда около 2 литра масло. Опитните събирачи на цвят събират на ден до 10-15 000 цвята в жасминовите плантации. Цветовете се събират през нощта, когато ароматът им е най-интензивен. Тъй като много бързо се повреждат, доставят се бързо, в течение на няколко часа след събиранетo за преработка. От тях чрез парна дестилация се добива ценното етерично масло, широко използвано в парфюмерията, козметиката, кулинарията и ароматерапията. Най-качествено масло се произвежда във Франция, Италия, Мароко, Египет, Китай, Япония и Турция. Маслото е и сред най-скъпите аромати в света. Цените му варират от 3000 до 6000 долара за килограм.
МИНЗУХАР И ЦИКЛАМА
Дори през декември могат да се видят цъфнали представители на флората. Минзухарите (Crocus sp.) са силно издръжливи на есенните слани и застудявания. От тях можете да оформите цели лехи в жълто, виолетово, синьо, бяло и други едноцветни или многоцветни багри. За целта е нужно да осигурите добре дренирана, може и леко песъчлива, почва и слънчево или полусенчесто място. Цикламите (Cyclamen sp.) предпочитат полусянката и богатите свежи почви. Подходящи са за засаждане под сянката на дърветата и храстите. И минзухарите и цикламите имат видове, които цъфтят както в края на есента, така и рано напролет. Може да комбинирате видовете така, че да имате почти непрекъснат цъфтеж от ноември до януари.
Exuнoкaкmyc
Родът Ехинокактус наброява около десет вида кактуси, които са измежду най-едрите в света. Отделни екземпляри достигат до 3 м височина и 1,5 м в диаметър. Описан е за първи път през 1827 г. от Хайнрих Фридрих Линк и Фридрих Кристоф Ото. Естественият му ареал на разпространение са субтропическите пустини в югозападните части на САЩ и северните части на Мексико, включително и пустинята Мохаве. Характерни за тези райони са варовитите и глинести почви, които, съчетани с ниското количество на валежите и жаркото слънце, осигуряват твърде неблагоприятни за живот условия. Голяма част от популациите на ехинокактусите в природата са унищожени и днес се срещат само единични екземпляри.
Видове кактуси - Astrophytum capricorne
Произхожда от Северно Мексико, от местности с варовити почви и надморска височина от 1000 до 1500 м. Има първоначално обли, по-късно леко издължени зелени стъбла, покрити с петна, които с възрастта избледняват и дори изчезват. В млада възраст без бодли, по-късно се появяват тънки, кафяви, извити към върха на стъблото бодли, които в оше no-зряла възраст опадат. Цветовете са жълти, във вътрешността червеникави, ароматни. Особено красив е вариететът Astrophytum capricorne v. Niveum.
Градински цветя - РУДБЕКИЯ
През октомври грее жълтата кошничка и на един вид рудбекия (Rudbeckia fulgida). Цъфтежът й обикновено започва през юли. Центърът на кошничките е червеникавокафяв, а венчелистчетата са тънки и заострени в края. Рудбекията предпочита яркото слънце, успява и при леко засенчване. Почвата й трябва да е добре дренирана. Размножава се с разделяне на туфите напролет или през есента.
Салвия на балкона
Тя се отглежда лесно, а животът й продължава около пет години. Подходяща е варовиковата и камениста почва. Ако искате да я отглеждате на балкона, снабдете се с удобна саксия, поставете на дъното й камъчета, които ще улеснят оттичането на водата, и върху тях сложете влажна пръст. Веднъж или два пъти в дината подрязвайте листата. Полива се 1-2 пъти седмично.
ШИЗОСТИЛИС / Schizostylis coccinea
Някои луковични също цъфтят до последните есенни дни. Шизостилисът (Schizostylis coccinea) е нежно растение, изискващо по-голяма влажност и по-богат хранителен състав на почвата. Минзухароподобните му цветове обикновено са розови, но се срещат и сортове в червено и оранжево ('Sunrise'), тъмночервено ('Major') или бяло ('Alba'). След пре-цъфтяване се препоръчва стъблата да се изрежат и да се мулчират. Напролет разделете сгъстените туфи.
СКАБИОЗА / Scabiosa
Кавказката скабиоза (Scabiosa caucasica) е многогодишно растение с височина 60-90 см. Цъфти от юни до октомври с бледовиолетови цветове. Сортовете са с различни багри - бели ('Miss Willmot'), тъмновиолетови ('Moerheim Blue'), сини ('Give Greaves') и дp. Предпочита слънчевите местообитания и алкалния почвен субстрат. Напролет разделете туфите, за да се сдобиете с нови растения.
Кичести божуровидни лалета
Тези лалета цъфтят късно - април-май. Те са здрави и едри, с чашки като цвят на божур. Не са подходящи за стайни. Височината им варира от 35 до 50 см. Такива са сортовете: 'Blue Diamond', 'Maywonder', 'Hermione', 'Mount Tacoma', 'Allegretto', 'Angelique', 'Carnaval de Nice', 'Golden Nizza', 'Orange Princess', 'Black Hero', 'Queensland', 'Sensual Touch'.
ЛИРИОПЕ - Liriope muscari

Много красив вид, подходящ за бордюр, е лириопе-то (Liriope muscari), което достига височина 30-45 см. По време на цъфтеж (ноември-октомври), отдалеч може да се сбърка с мускарито. отблизо цветовете приличат на люляковите. Лириопето е невзискателно към почвата, с изключение на варовиковата; може да се отглежда на слънце или на полусянка.
Видове кактуси - Astrophytum asterias
Среща се в долината на Рио Гранде, щата Тексас и в крайбрежните райони на Мексико при височина от 120 до 200 м. Стъблото му е кръгло, леко сплеснато, зелено. Ребрата са 8, разделени с плитки бразди. Няма бодли, ареолите са покрити със снопчета от бели власинки. Цветовете са жълти, с червен оттенък по дължината на цвета. Полива се по-рядко от останалите видове, тъй като в природни условия има дълъг засушлив период. Изисква бедна на хранителни вещества почва.
Градински цветя в стая - Хризантеми / Chrysanthemum
Едни от градинските растения, които се чувстват чудесно като саксийни, са хризантемите (Chrysanthemum). Ако са засадени в градината, първите есенни слани направо унищожават техните цветове и неразтворените им пъпки. За да се любувате дълго на красотата на хризантемата, можете спокойно да я пресадите в саксия и да я пренесете вкъщи. В саксия тя ще цъфти чак до Нова година. Единственото изискване е да не бъде оставяна в прекалено сухо и топло помещение.
Стайни цветя - Aгапантус / Agapanthus
Цъфти във формата на камбанка от бяло до люляковолилаво. Изисква много светлина, обилно поливане, но само след като пръстта му е напълно суха. Обича глинеста почва. За да създадете условия за преминаването на растението в период на покой, е необходимо през зимата да му осигурите ниска температура - до 1-2° С. Размножава се чрез разделяне.
ХАМАМЕЛИС
От по-високите храсти, които цъфтят от есента до пролетта, хамамелисът (Hamamelis sp.) е ненадминат по своите качества. У нас се срещат три вида: виргински (Н. virginiana), окосмен (Н. molis) и японски хамамелис (Н. japonica). Ароматните златисти цветове се появяват по различно време и за трите вида. При виргинския хамамелис от ноември до януари, при окосмения - януари-март и при японския - февруари-март. Цветчетата се разтварят през деня, когато има слънце, а при облачно време са затворени. Почвата, в която храстите се развиват оптимално, трябва да е дълбока и влажна. И трите вида са лесни за отглеждане - светлолюбиви са и издържат на замърсяването на въздуха.
Отглеждане и използване на лалета
Засаждането на луковиците е през 12-15 см и на дълбочина, измерена от върха на луковицата - поне 10 см, или според старото правило - 2 1/2 или 3 пъти височината на луковицата. Освен от размера на луковицата, дълбочината зависи и от типа почва. Ако тя е глинеста, те се садят с няколко сантиметра по-плитко от указаното на опаковката, особено ако луковиците са закупени директно от Холандия. Подходящият момент за това е сега - през месеците октомври и ноември. Хубаво е всички сортови лалета да се вадят ежегодно, а при дивите не е задължително. Опадалите цветове трябва да се събират, защото стават причина за поява на болести. Цветоносните стъбла може да не се изрязват, а да се оставят заедно с листата като асимилиращи части. Когато те пожълтеят, а цветоносните стъбла засъхнат в основата, е време луковиците да се вадят (за най-късните сортове - до юли).
В композиционно отношение лалетата като пролетни цветя добре се комбинират с теменужки (виола), незабравки и други едногодишни пролетни, които през лятото се сменят с летни едногодишни с плитка коренова система като калдъръмче, лобелия и др. Има различни схеми за засаждане с редуване на луковици и разсади от съответното едногодишно цвете. С такива композиции могат да се запълват цветни острови в тревен килим, да се „рисуват" дъги и ивици пак в тревен килим, да се оформят петна в цветния бордюр. В скалния кът се използват дивите лалета и по-ниските сортове -луковиците могат да се засадят сред почвопокривни като аубриета, пахисандра, евонимус и др. Високите и едри сортове стоят много добре и в цилиндрични съдове, особено от метал или имитиращи метал.
В композиционно отношение лалетата като пролетни цветя добре се комбинират с теменужки (виола), незабравки и други едногодишни пролетни, които през лятото се сменят с летни едногодишни с плитка коренова система като калдъръмче, лобелия и др. Има различни схеми за засаждане с редуване на луковици и разсади от съответното едногодишно цвете. С такива композиции могат да се запълват цветни острови в тревен килим, да се „рисуват" дъги и ивици пак в тревен килим, да се оформят петна в цветния бордюр. В скалния кът се използват дивите лалета и по-ниските сортове -луковиците могат да се засадят сред почвопокривни като аубриета, пахисандра, евонимус и др. Високите и едри сортове стоят много добре и в цилиндрични съдове, особено от метал или имитиращи метал.
Видове жасмин
Видовете, които се използват за добиване на етеричното масло, са Лекарственият Жасмин (Jasminum officinale), известен още като френски парфюмен жасмин, и Жасмин Самбак (Jasminum sambac), наричан още Ин дийски или арабски жасмин. Двата вида стават известни в Европа едва в 17-и век, но тяхната история с разпространението им по света е по-дъл га. То става благодарение на търговците, пътуващи по море до Персия и Индия. Първоначално жасминът е бил пренесен в Египет през Червено море 1000 години преди Христа. По-късно през Егейско море попада в Турция и Гърция и се разпространява по цялото Средиземноморие. В началото на 17-и век достига и до франция и Италия през Испания, а във Великобритания се внася през втората половина на 17-и век. В Китай още през 3-ти век от нашата ера е станал любимо растение, а жасминовият чай любима напитка на императорите. В края на 15-и век жасмин се е отглеждал специално и за кралете на Афганистан, Непал и Персия. Интересна е историята с попадането на Жасмин самбак във Филипините, където през 1934 г. е провъзгласен за цвете, национален символ на страната, и наречен с името Sampaguita. Днес гирляндите от цветовете му са жест на уважение към госта и се предлагат навсякъде в страната като сувенир за спомен. Жасмин самбак често се среща отглеждан и от любителите на цветя. Съществуват и няколко много известни негови сорта, които също се ползват за добив на ароматни цветове. Сортовете са: „Grand Duke" - сортът с най-едри цветове, достигащи до 4-5 см в диаметър. Ароматът им е сладък и много силен. Расте бавно и представлява гъсто и компактно растение, цъфтящо през цялата година с кичести цветове, напомнящи на миниатюрни рози. Произхожда от Иран. „Belle of India" - красив и рядък сорт от Индия. Цъфти през цялата година. Има продълговати пъпки и цветове с дълги венчелистче-та, притежаващи сладък аромат. Използва се в религиозните церемонии на Индия. „Maid Of Orleans" - известен още като Арабски чаен жасмин. Един от най-популярните жасмини в целия свят. Цветовете му са закръглени, много ароматни и некичести. Цъфтежът е обилен, като за всеки цвят той е с про дължителност 24 часа. На следващия ден на мястото му се появява нов. Гъст и компактен храст, особено лесен за отглеждане.
Абонамент за:
Публикации (Atom)