Видове кактуси - Еуфорбия обеса


Този вид е един от най-интересните в семейството на млечките - Euphorbiaceae. Произхожда от Южна Африка и е ендемит за района на Капския полуостров. На външен вид силно наподобява кактус, но се отличава по характерната за представителите на семейството особеност - образуването на млечен сок. В природата млечният сок често е средство за защита от животните и съдържа лютиви, неприятни на вкус и дори отровни вещества. Еуфорбия обеса - Euphorbia obesa, обаче явно се отличава в това отношение, защото тя влиза в менюто на много тревопасни животни и най-вече маймуните павиани. Местното население дори я нарича „Springbok Ko's - and monkeys love it". Растението е най-търсено no време на сухите периоди, когато водата не достига. Това е една от причините за намаляването на популациите му в природата. Втората причина е човешката намеса. Този вид е описан за ботаниката през 1897 г. от професор Pete MacOwan, куратор в ботаническата градина на Кейптаун. От това време до днес еуфорбия обеса неизменно присъства в колекциите на ботаническите градини и различни колекционери. В продължение на много години растението е било изземвано от природата и търгувано по света. Така се стига дотам, че през 1920 г., за да се предотврати изчезването му, се забранява търговията с растения, взети от естествените им местообитания. Въпреки това популациите му дълго време не могат да се възстановят, защото търговията с живи растения е прекратена, но продължава събирането на семена. Едва преди около 7-8 години този акт също беше забранен.

Лилиецветни лалета c висока чашка

В тази секция са лалета с висока чашка и заострени краища, обърнати навън, наподобяваща по форма тази на крин или крем (лилиум). Те са грациозни, на елегантни, дълги и тънки, но много здрави и прави стъбла. Цъфтят през април-май.
Сортове: 'Akita', 'Ballade', 'Ballerina', 'China Pink', 'Elegant Lady', 'Jane Packer', 'Mariette', 'Marilyn', 'Maytime', 'Mona Lisa', 'Moonshine',

ЕРИКА

Erica - ЕРИКАОт ниските храстчета, цъфтящи през зимата, със сигурност ще ви радва и пъстротата на ериките (Erica sp.). Подходящи са за групово засаждане. Нуждаят се от ерикова почва.

Използване на Пачули

Използване на Пачули
При стриване на свежи листа се излъчва характерният за Пачули землисто-дървесен аромат, близък до този на сандаловото дърво. От тях след изсушава­не и от младите стъбла на растението чрез дестилация се добива етерично масло. Това става в примитивни дестилационни направо на местата, където се отглеждат расте­нията, защото при износ на листата в бали много от тях се повреждат и качеството се понижава. Но понякога се изпраща и суха листна маса в Европа, където се извършва по-качествено извличане на етерично масло. Световният добив за година на масло от пачули е в границите 500-550 тона, като основният производител е остров Суматра с 450 тона, а вторият по големина производител е Китай с 50-80 тона. Маслото, про­извеждано в Китай, е по-некачествено от индонезийското и по-евтино. Въпреки това индонезийското е предпочитаното масло за медицински цели, в ароматерапията и при производството на скъпи марки парфюми. Маслото от пачули е нетоксично, не дразни кожата, не предизвиква алергии и е добро средство при кожни проблеми, като херпес, акне, екзема, напукана кожа и др. То представлява кехлибарена или тъмнооранжева на цвят течност, носеща тревисто-сладък със землист оттенък аромат.

Жасмин - с какво е полезен

Жасминовото етерично масло притежава приятен, екзотичен и наси­тен цветен аромат и тъмен оранжево-кафяв цвят. От 1 ха се събират до 2700 кг цветове, като от 1 растение се получават до 200 грама. От тях се произвежда около 2 литра масло. Опитните събирачи на цвят събират на ден до 10-15 000 цвята в жасминовите плантации. Цветовете се събират през нощта, когато ароматът им е най-интензивен. Тъй като много бързо се повреждат, доставят се бързо, в течение на няколко часа след събиранетo за преработ­ка. От тях чрез парна дестилация се добива ценното етерично масло, широко използвано в парфюмерията, козметиката, кулинарията и ароматерапията. Най-качествено масло се про­извежда във Франция, Италия, Мароко, Египет, Китай, Япония и Турция. Маслото е и сред най-скъпите аромати в света. Цените му варират от 3000 до 6000 долара за килограм.

МИНЗУХАР И ЦИКЛАМА

МИНЗУХАР И ЦИКЛАМАДори през декември могат да се видят цъфнали представители на флората. Минзухарите (Crocus sp.) са силно издръжливи на есенните слани и застудявания. От тях можете да оформите цели лехи в жълто, виолетово, синьо, бяло и други едноцветни или многоцветни багри. За целта е нужно да осигурите добре дренирана, може и леко песъчлива, почва и слънчево или полусенчесто място. Цикламите (Cyclamen sp.) предпочитат полусянката и богатите свежи почви. Подходящи са за засаждане под сянката на дърветата и храстите. И минзухарите и цикламите имат видове, които цъфтят както в края на есента, така и рано напролет. Може да комбинирате видовете така, че да имате почти непрекъснат цъфтеж от ноември до януари.

Exuнoкaкmyc

Родът Ехинокактус наброява около десет вида кактуси, които са измежду най-едрите в света. Отделни екземпляри достигат до 3 м височина и 1,5 м в диаметър. Описан е за първи път през 1827 г. от Хайнрих Фридрих Линк и Фридрих Кристоф Ото. Естественият му ареал на разпространение са субтропическите пустини в югозападните части на САЩ и северните части на Мексико, включително и пустинята Мохаве. Характерни за тези райони са варовитите и глинести почви, които, съчетани с ниското количество на валежите и жаркото слънце, осигуряват твърде неблагоприятни за живот условия. Голяма част от популациите на ехинокактусите в природата са унищожени и днес се срещат само единични екземпляри.

Видове кактуси - Astrophytum capricorne

Произхожда от Северно Мексико, от местности с варовити почви и надморска височина от 1000 до 1500 м. Има първоначално обли, по-късно леко издължени зелени стъбла, покрити с петна, които с възрастта избледняват и дори изчезват. В млада възраст без бодли, по-късно се появяват тънки, кафяви, извити към върха на стъблото бодли, които в оше no-зряла възраст опадат. Цветовете са жълти, във вътрешността червеникави, ароматни. Особено красив е вариететът Astrophytum capricorne v. Niveum.

Градински цветя - РУДБЕКИЯ

Градински цветя - РУДБЕКИЯПрез октомври грее жълтата кошничка и на един вид рудбекия (Rudbeckia fulgida). Цъфтежът й обикновено започва през юли. Центърът на кошничките е червеникавокафяв, а венчелистчетата са тънки и заострени в края. Рудбекията предпочита яркото слънце, успява и при леко засенчване. Почвата й трябва да е добре дренирана. Размножава се с разделяне на туфите напролет или през есента.

Салвия на балкона

Салвия на балконаТя се отглежда лесно, а животът й продължава около пет години. Подходяща е варовиковата и камениста почва. Ако искате да я отглеждате на балкона, снабдете се с удобна саксия, поставете на дъното й камъчета, които ще улеснят оттичането на водата, и върху тях сложете влажна пръст. Веднъж или два пъти в дината подрязвайте листата. Полива се 1-2 пъти седмично.

ШИЗОСТИЛИС / Schizostylis coccinea

ШИЗОСТИЛИС / Schizostylis coccineaНякои луковични също цъфтят до последните есенни дни. Шизостилисът (Schizostylis coccinea) е нежно растение, изискващо по-голяма влажност и по-богат хранителен състав на почвата. Минзухароподобните му цветове обикновено са розови, но се срещат и сортове в червено и оранжево ('Sunrise'), тъмночервено ('Major') или бяло ('Alba'). След пре-цъфтяване се препоръчва стъблата да се изрежат и да се мулчират. Напролет разделете сгъстените туфи.

СКАБИОЗА / Scabiosa

СКАБИОЗА / Scabiosa Кавказката скабиоза (Scabiosa caucasica) е многогодишно растение с височина 60-90 см. Цъфти от юни до октомври с бледовиолетови цветове. Сортовете са с различни багри - бели ('Miss Willmot'), тъмновиолетови ('Moerheim Blue'), сини ('Give Greaves') и дp. Предпочита слънчевите местообитания и алкалния почвен субстрат. Напролет разделете туфите, за да се сдобиете с нови растения.

Кичести божуровидни лалета

Кичести божуровидни лалетаТези лалета цъфтят късно - април-май. Те са здрави и едри, с чашки като цвят на божур. Не са подходящи за стайни. Височината им варира от 35 до 50 см. Такива са сортовете: 'Blue Diamond', 'Maywonder', 'Hermione', 'Mount Tacoma', 'Allegretto', 'Angelique', 'Carnaval de Nice', 'Golden Nizza', 'Orange Princess', 'Black Hero', 'Queensland', 'Sensual Touch'.

ЛИРИОПЕ - Liriope muscari

ЛИРИОПЕ - Liriope muscari
Много красив вид, подходящ за бордюр, е лириопе-то (Liriope muscari), което достига височина 30-45 см. По време на цъфтеж (ноември-октомври), отдалеч може да се сбърка с мускарито. отблизо цветовете приличат на люляковите. Лириопето е невзискателно към почвата, с изключение на варовиковата; може да се отглежда на слънце или на полусянка.

Видове кактуси - Astrophytum asterias

Видове кактуси - Astrophytum asteriasСреща се в долината на Рио Гранде, щата Тексас и в крайбрежните райони на Мексико при височина от 120 до 200 м. Стъблото му е кръгло, леко сплеснато, зелено. Ребрата са 8, разделени с плитки бразди. Няма бодли, ареолите са покрити със снопчета от бели власинки. Цветовете са жълти, с червен оттенък по дължината на цвета. Полива се по-рядко от останалите видове, тъй като в природни условия има дълъг засушлив период. Изисква бедна на хранителни вещества почва.

Градински цветя в стая - Хризантеми / Chrysanthemum

Градински цветя в стая - Хризантеми / ChrysanthemumЕдни от градинските растения, които се чувстват чудесно като саксийни, са хризантемите (Chrysanthemum). Ако са засадени в градината, първите есенни слани направо унищожават техните цветове и неразтворените им пъпки. За да се любувате дълго на красотата на хризантемата, можете спокойно да я пресадите в саксия и да я пренесете вкъщи. В саксия тя ще цъфти чак до Нова година. Единственото изискване е да не бъде оставяна в прекалено сухо и топло помещение.

Стайни цветя - Aгапантус / Agapanthus

Стайни цветя - Aгапантус / AgapanthusГрадинско растение, което лесно се отглежда като стайно, е агапантусът (Agapanthus), известен още като декоративна лилия. Той расте много бързо и за отглеждане в помещение са подходящи предимно младите растения.

Цъфти във формата на камбанка от бяло до люляковолилаво. Изисква много светлина, обилно поливане, но само след като пръстта му е напълно суха. Обича глинеста почва. За да създадете условия за преминаването на растението в период на покой, е необходимо през зимата да му осигурите ниска температура - до 1-2° С. Размножава се чрез разделяне.

ХАМАМЕЛИС

Hamamelis / ХАМАМЕЛИСОт по-високите храсти, които цъфтят от есента до пролетта, хамамелисът (Hamamelis sp.) е ненадминат по своите качества. У нас се срещат три вида: виргински (Н. virginiana), окосмен (Н. molis) и японски хамамелис (Н. japonica). Ароматните златисти цветове се появяват по различно време и за трите вида. При виргинския хамамелис от ноември до януари, при окосмения - януари-март и при японския - февруари-март. Цветчетата се разтварят през деня, когато има слънце, а при облачно време са затворени. Почвата, в която храстите се развиват оптимално, трябва да е дълбока и влажна. И трите вида са лесни за отглеждане - светлолюбиви са и издържат на замърсяването на въздуха.

Отглеждане и използване на лалета

Засаждането на луковиците е през 12-15 см и на дълбочина, измерена от върха на луковицата - поне 10 см, или според старото правило - 2 1/2 или 3 пъти височината на луковицата. Освен от размера на луковицата, дълбочината зависи и от типа почва. Ако тя е глинеста, те се садят с няколко сантиметра по-плитко от указаното на опаковката, особено ако луковиците са закупени директно от Холандия. Подходящият момент за това е сега - през месеците октомври и ноември. Хубаво е всички сортови лалета да се вадят ежегодно, а при дивите не е задължително. Опадалите цветове трябва да се събират, защото стават причина за поява на болести. Цветоносните стъбла може да не се изрязват, а да се оставят заедно с листата като асимилиращи части. Когато те пожълтеят, а цветоносните стъбла засъхнат в основата, е време луковиците да се вадят (за най-късните сортове - до юли).

В композиционно отношение лалетата като пролетни цветя добре се комбинират с теменужки (виола), незабравки и други едногодишни пролетни, които през лятото се сменят с летни едногодишни с плитка коренова система като калдъръмче, лобелия и др. Има различни схеми за засаждане с редуване на луковици и разсади от съответното едногодишно цвете. С такива композиции могат да се запълват цветни острови в тревен килим, да се „рисуват" дъги и ивици пак в тревен килим, да се оформят петна в цветния бордюр. В скалния кът се използват дивите лалета и по-ниските сортове -луковиците могат да се засадят сред почвопокривни като аубриета, пахисандра, евонимус и др. Високите и едри сортове стоят много добре и в цилиндрични съдове, особено от метал или имитиращи метал.

Видове жасмин

Jasminum officinaleВидовете, които се използват за добиване на етеричното масло, са Лекарственият Жасмин (Jasminum officinale), известен още като френски парфюмен жасмин, и Жасмин Самбак (Jasminum sambac), наричан още Ин дийски или арабски жасмин. Двата вида стават известни в Европа едва в 17-и век, но тяхната история с разпространението им по света е по-дъл га. То става благодарение на търговците, пътуващи по море до Персия и Индия. Първоначално жасминът е бил пренесен в Египет през Червено море 1000 години преди Христа. По-късно през Егейско море попада в Турция и Гърция и се разпространява по цялото Средиземноморие. В началото на 17-и век достига и до франция и Италия през Испания, а във Великобритания се внася през втората половина на 17-и век. В Китай още през 3-ти век от нашата ера е станал любимо растение, а жасминовият чай любима напитка на императорите. В края на 15-и век жасмин се е отглеждал специално и за кралете на Афганистан, Непал и Персия. Интересна е историята с попадането на Жасмин самбак във Филипините, където през 1934 г. е провъзгласен за цвете, национален символ на страната, и наречен с името Sampaguita. Днес гирляндите от цветовете му са жест на уважение към госта и се предлагат навсякъде в страната като сувенир за спомен. Жасмин самбак често се среща отглеждан и от любителите на цветя. Съществуват и няколко много известни негови сорта, които също се ползват за добив на ароматни цветове.

Сортовете са: „Grand Duke" - сортът с най-едри цветове, достигащи до 4-5 см в диаметър. Ароматът им е сладък и много силен. Расте бавно и представлява гъсто и компактно растение, цъфтящо през цялата година с кичести цветове, напомнящи на миниатюрни рози. Произхожда от Иран. „Belle of India" - красив и рядък сорт от Индия. Цъфти през цялата година. Има продълговати пъпки и цветове с дълги венчелистче-та, притежаващи сладък аромат. Използва се в религиозните церемонии на Индия. „Maid Of Orleans" - известен още като Арабски чаен жасмин. Един от най-популярните жасмини в целия свят. Цветовете му са закръглени, много ароматни и некичести. Цъфтежът е обилен, като за всеки цвят той е с про дължителност 24 часа. На следващия ден на мястото му се появява нов. Гъст и компактен храст, особено лесен за отглеждане.