Дребни лалета и диви лалета

Такива са видовете и сортовете: 'Clusiana', 'Cynthia', 'Tarda', Humilis 'Violet Queen', 'Persian Pearl', Bakeri 'Lilac Wonder', Praestans 'Unicum', 'Lady Jane', 'Tity's Star', 'Little Beauty'.
Тези лалета се прихващат и приспособяват лесно към различни условия и могат да се оставят да растат без много грижи (не е задължително да се вадят всяка година), някои от тях се самозасяват. Височината на сортовете (по време на цъфтеж) варира от 10 до 25 см и даже под 10 при някои (Т. 'Tarda'). Формата на цветовете често е звездовидна при пълното им отваряне. В повечето случаи са двубагрени. Някои приличат много на едри минзухари, като Humilis 'Violet Queen'. Лалетата-джудже-та освен за предните части на цветния бордюр са подходящи и за скални кътове. Повечето цъфтят през април-май, само някои по-рано, като 'Violet Queen' -от февруари, Praestans 'Unicum' - март.

Лечебни приложения. на Мирта

Ароматът на мирта пречиства и дезинфекцира въздуха в помещението, в което се отглежда растението. Доказано е, че тя снижава до 80% съдържанието на микроби в стаята. Същото прави и етеричното масло, ако се загрее в специален съд за ароматерапия. Свежият аромат на миртовото масло успокоява и освобождава дихателните пътища, подобря­ва настроението гони стреса. В качеството си на силно действащ антисептик се използ­ва за укрепване на имунитета, при лечение на грип, кашлица, бронхит, отит, възпаления на синусите. Използва се и при масажи, инхалации при настинка и бронхит и като масло за вана. Традиционно се прилага и за лечение на мазна и склонна към възпаления и пъпки кожа и при лекуване на рани.

Канадски дрян / Cornus canadensis

Това е едно издръжливо покривно растение с хоризонтално разположени корени. То има вейки с по четири листа и такива с по пет. Цъфти най-красиво в края на май и началото юни. По късно цветовете отстъпват място на червени декоративни плодове. Изисква влажна, добре дренирана и богата почва и полусен-често място.

Лечебни свойства на Печули

Установено е, че маслото от печули притежава бактерицидно действие, а в Китай, Япония и Малайзия го използват при простуда, главоболие, болки в стомаха, гадене и повръщане и при премахване на неприятен дъх в устата. Използва се още и като противоотрова при ухапване от отровни змии.

Отглеждане на Далия Dahlia

Далия (Dahlia) гергина

Най-опасни за гергините са ботритисът (сивата плесен) и брашнестата мана. Поразените части се отстраняват и се напръскват със системен фунгицид. При брашнеста мана листата се поръсват със сяра.

Подобрете проветряването около растенията

- ако има някакви проблеми, може би са нагъсто и си пречат взаимно на растежа и развитието.

Далиите обичат слънчеви места, но може да се развиват и на полусянка. Трябва да се знае, че с увеличаването на сянката стъблата се изтеглят, губят декоративната си стойност. Кичестите форми се размножават чрез грудки, а простоцветните сортове

- чрез семена, като това става през април и началото на май.

Гергините са вечно „гладни" и „жадни" растения. Преди засаждане обогатете почвата с органичен тор и поставете препарат против голи охлюви. Поливайте редовно и от време на време подхранвайте с течна тор. Приспособяват се лесно, виреят почти навсякъде, като важно условие е да им осигурите варовита почва. Разделяйте грудките на всеки 2 години, като всяка част трябва да има парченце стъбло с грудки.

Бордюрната далия имат нужда от подпорки, поне 45 см високи, които се слагат преди засаждането. Поливайте обилно при сухо време

- след появата на пъпките, на всеки 1-2 дни. Не преполивайте, а вместо това слагайте 5 см пласт мулч, торф или компост около стъблата. Ако искате по-големи, но по-малко на брой съцветия, премахвайте страничните пъпки и оставяйте само основните.

Приложение Мирта

В козметиката ароматното масло се използва главно за ароматизиране на мъжка козметика. В Средните векове от листа и цветове на мирта се е приготвяла ароматна тоалетна вода, наричана „ангелска вода", с която дамите се грижели за кожата си. Тя имала стягащ и тонизиращ ефект. И днес миртата се използва от много реномирани козметични марки като съставка при приготвянето на тоалетни води и лосиони за почистване на склонна към възпаления кожа. В кулинарията в средиземноморската кухня клонки от мирта се използват като подправка при приготвянето на печени меса и сосове.

Интересни факти за Брезата

В символиката на древните брезата е доста противоречиво растение. В галските традиции тя е дърво на изчистването и пречистването. Тя гони злите духове, но от друга страна, метлите на вещиците са направени от брезови клонки. В скандинавската митология тя е символ на плодородието и е посветена на Великата богиня майка - Земята, а легендата разказва, че последната битка при свършека на света ще се състои около брезово дърво. В шаманизма брезата е Космическо дърво и шаманът изпълнява специални ритуали около нея.

В славянските традиции брезата е щастливо дърво, пазещо от зло, от мълния и др. Някои препоръчвали да се сади бреза до дома за защита от нечисти сили. Същевременно в древните вярвания тя се е свързвала с женските демони и с душите на умрелите. В много източнославянски приказки, балади, легенди загиналата девойка се превръща в брезичка. При руснаците в четвъртъка преди Троица от млади жени и девойки се е изпълнявал специален обряд около брезово дръвче, при който те завързвали короната му със своите шалове, забрадки и колани.

В знахарската практика брезата е дърво, което отнема болестта. Може би затова метличките в руската баня се правят от брезови клонки.

Теменужка / виола

Viola wittrockiana

Тя е многогодишно растение, което най-често се отглежда като двугодишно. При регулирано отглеждане може да цъфти по всяко време на годината, та дори и през зимата. Най-често използваната технологична схема за направа на разсад е следната:

•юли-август: засяване на семена, на хладно;

•пикиране в открита леха;

•септември-октомври: изнасяне и засаждане в зелените площи, на разстояние 20 х 20 см.

С виолата можете да оформите самостоятелни лехи или фигури, тя е подходяща да се комбинира с луковични. На фона на килим от сини теменужки се открояват ефектно лалетата с жълти цветове, а на бял фон чудесно пламенеят червените лалета. Те са предпочитани често за засаждане в сандъчета или саксии на балкони и тераси.

Виолата предпочита добре обработени, богати на хранителни вещества почви. Обича много влага, затова изисква редовно поливане. Засушаването се отразява лошо върху декоративните й качества. Често пъти при високи температури цветовете може да издребнеят. Растенията са устойчиви на студено време. Теменугата се чувства добре на огрявани от слънцето открити места, на сянка стъблата се изтеглят и полягат.

Отглеждане на Стапелия

Стапелиите изискват светло и слънчево място през цялата година, но трябва да се пазят от лятното обедно слънце, за да не получат пригор.
Температура. През зимата стапелиите се нуждаят от температура, не по-ниска от 12-15 градуса.
Поливане. От пролетта до края на лятото се поливат веднъж на 10-15 дена, в зависимост от температурата. През зимата растенията изпадат в покой и почти не се поливат.
Пресаждане. При недостиг на хранителни вещества стапелиите престават да цъфтят. Препоръчително е те да бъдат пресаждани веднъж на две-три години, а от пролетта до есента да бъдат подхранвани веднъж месечно с разтвор на торове, предназначени за кактуси. При пресаждане се използва смеска, съставена от равни части широколистна листовка, градинска почва и едрозърнест пясък. Подходящи са плитки и широки съдове, защото растенията имат слабо развита, повърхностна коренова система Размножаване. Със стъблени резници и със семена.

Отглеждане на Гастерия

Като всички сукулентни растения гастериите обичат светлина и слънце, но могат да издържат и известно засенчване. На слънце листата им стават червеникави. Поливане. Поливат се умерено, при необходимост, през лятото по-често и обилно, а през зимата веднъж-два пъти в месеца. Нямат нужда от оросяване. Температура. Зимните температури в помещенията, където се отглеждат, не трябва да падат под 12-14 градуса. През лятото могат да се изнасят на открито. ПресаЖдане. Пресаждат се веднъж на две-три години в песъклива почва. Подхранване. Растенията се подхранват от пролетта до края на лятото с разтвор на минерални торове, предназначени за кактуси.

Размножаване. Гастериите се размножават с дъщерни розетки или листни резници, като при резници-те е необходимо срезът да засъхне и едва след това да се постави във влажен пясък.

Дорстения

В природата дорстениите са разпространени в тропическите и субтропически области в района на Южна Америка - Бразилия, Венецуела и Колумбия; в източната част на Африка. Наброяват около 100-120 вида, макар че според някои автори са и повече. Видовете са доста вариабилни и лесно хибридизират помежду си, което е причина за разминаването в броя на видовете според различните ботаници.

Дорстенията е описана за пръв път през 1737 г. от Карл Линей и е наречена на известния през 16 век ботаник Теодор Дорстен. Странностите при това любопитно растение започват с това, че то принадлежи към семейството на фикусите - Могасеае, чиито представители са най-порядъчни дървета. Дорстенията обаче е дърво, което изобщо не прилича на такова. Тя е висока едва 30-40 см и достига най-много 15 см в диаметър в зависимост от вида. Единствено Dorstenia gigas - един ендемит за остров Сокотра, достига до 1 м височина и 40 см дебелина на стъблото.

В рода не всички дорстении са изявени сукуленти, макар че всички имат известен период на покой. Характерни белези са миниатюрното задебелено сочно стъбло - пахикаулно растение, или клубеновидният корен - каудекс. По стъблото често личат белезите от опадалите листа. Растенията често приличат на малка палма, с няколко листа на върха. Самите листа могат да варират по форма, размери и окраска. Друг много характерен белег е дисковидното съцветие с триъгълна, кръгла, овална и розетковидна форма, върху което са разположени миниатюрните цветове. Прицветните листчета придават на съцветието извънредно странен вид - то прилича на летяща чиния. Когато узреят, семената се изстрелват на разстояние до 2 м. Затова често дорстенията може да се види самонастанена по съседните саксии. Растат бавно.

В култура най-разпространени са някои сукулентни видове като Dorstenia foetida и D. hildebrandtii, които произхождат от полупустините в североизточната част на Африка. За първия вид е характерна височина на стъблото до 40 см и дебелина 15 см. В зависимост от сорта листата могат да бъдат със сребриста, зелена и кафеникава багра. Когато те опадат, растението прилича на чудноват камък. То е силно отровно и при нараняване на стъблото изпуска токсичен миризлив сок, с който трябва да се внимава. Оттам идва и името на дорстенията -foetidus - вонящ. За втория вид е характерен красивият бутилковиден каудекс.

Зелени лалета (секция Viridiflora)

Високо ценени заради своите артистични багри и форма. Цъфтят през май. Не са подходящи за отглеждане у дома. Височина от 30 до 55 см.

Сортове: 'Artist', 'China Town', it 'Esperanto', 'Golden Artist', 'Greenland', 'Spring jjP Green', Група Virily - 'Pink', 'Red', 'Yellow', c издължени чашки, заострени краища и пак със зелени ивици.

Отглеждане на Семпервивум

Светлина. Семпервивумите изискват максимално светло и слънчево място. При недостиг на светлина те се деформират и загубват окраската си. Температура. Повечето от видовете са студоустойчиви и се отглеждат навън. Поливане. Поливат се много рядко, веднъж на 2-3 седмици и дълго време издържат на засушаване. При преовлажняване на почвения субстрат бързо загниват.
Пресаждане. Семпервивумите не се нуждаят от торене и пресаждане. Те имат малка и плитка коренова система и растат върху съвсем бедна и песъклива почва. Когато ги засаждате в съд, смесете обикновена почва и пясък в съотношение 1:1. Използвайте плитки, но широки съдове, за да има място за новообразуваните дъидерни розетки.
Размножаване. По вегетативен път чрез отделяне на дъидерните розетки.

Сеаеницереус - Царица на нощта

Произход и разпространение Родът Селеницереус обхваща 24 вида, разпространени в тропическите и субтропическите райони на щата Тексас, Мексико, Централна Америка, Аржентина и островите Куба, Ямайка и Хаити.

Селенииереусите са основно увивни растения, с 3 до 12-ребрени, дълги до 6 м разклонени стъбла. При напречен срез диаметърът им е около 1,5-3 см. Сред тях се срещат и епифити. Стъблата са снабдени с въздушни корени, чрез които се прикрепват към опората. При някои видове те имат бодли, при други са голи. Образуват множество едри цветове, рядко оригинални и красиви, които се появяват върху неугледните стъбла в началото на лятото. Цветовете са 35-40 см дълги и около 30 см в диаметър, бели или кремави, със силно издължена цветна тръбица, покрита гъсто с дълги сивкави власинки. При повечето видове цветовете се отварят през нощта и N прецъфтяват до другия ден. Това е свързано ,t с появата на опрашителите, които са прилепи, хранещи се с нектара на цветовете. Нощният цъфтеж и прекрасните цветове са дали повод растенията от този род да бъдат наричани „царица на нощта" или „лунноцъфтящ кактус" - "Moonlight cactus". Най-често под това име е известен видът Selenicereus grandiflorus, чиито цветове издават силен аромат на ванилия. Плодовете на селеницереусите са едри, жълти или червени. Някои от тях са ядливи.

В култура най-разпространени са S. grandiflorus, S. macdonaldiae и S. hamatus. Един по-рядко срещан, но особено красив и атрактивен вид е S. anthonyanus, който на пръв поглед повече прилича на Epiphyllum, а цветовете му са обагрени в цикламено-розово. По-често е известен под шеговитите имена „Fish Bone Cactus", „Rick Rack Cactus", „Zig-zag cactus" заради своеобразната форма на стъблата му.

Гастерия - видове

Gasteria verrucosa - Характерна е двуредно разположената розетка от езиковидни листа, гъсто покрити с брадавички.

G. armstrongii - миниатюрно растение, което достига на височина едва 10 см. Листата са плътни и дебели, с причудлива форма, покрити с брадавички и дълги само 3 см.

G. caespitosa - Листата са разположени по много особен начин в кръстосани редове, тъмнозелени, с по-светли петна и сравнително дълги - до 14 см.

G. carinata - Листата са разположени спираловидно. Те са триъгълни, с остър кил от долната си страна и малки брадавички по края.

С. candicans -Листната розетка е доста едра. Листата са широкомечовидни, до 30 см дълги, лъскави и с бели петна върху зеления фон.

G. maculata - Листата са разположени двуредно при младите растения и спираловидно при по-старите. Те са гладки, с по-светли петна, разположени в ивица и малки брадавички по краищата.

G. marmorata - Листата са езиковидни, със сребристи петна.

G. liliputana - При младите растения розетките са двуредни, при по-старите - спираловидни. Листата им са едва 4 до 6 см дълги, оребрени, тъмнозелени и гладки, с по-светли петна и светла ивица по краищата.

G. bicolor - Розетката е значително по-едра от тези на другите видове, двуредна, по-късно спираловидна. Листата са с по 3 ребра, тъмнозелени, с бели петна.

Папагалови лалета

Огромни цветове с тумбеста форма, дантелена периферия и невероятен декоративен ефект. Цъфтят през май. Височина - от 45 до 70 см: 'Red Parrot', 'Apricot Parrot', 'Black Parrot', 'Blue Parrot', 'Flaming Parrot', 'Bird of Paradise', 'Fantasy', 'Green Wave', 'Rococo', 'Libretto Parrot'.

Семпервивум

Родът Семпервивум наброява около 50 вида дребни многогодишни тревисти растения, разпространени в планините на Европа, Средна Азия и Кавказ. В природата обитават сухи каменисти места и открити скали с доста екстремни условия за живот, изложени на жаркото слънце и с минимално количество почва. В България се срещат 5 вида семпервивум, от които един - Sempervivum ciliosum, е балкански ендемит и е защитен от Закона за биологичното разнообразие. У нас са известни под името „алпийска роза", „бабин квас", „дебела мара".

Най - разпространените видове Стапелия

Най-високодекоративни видове са:

S. gigantea - Среща се в Южна Африка. На височина достига 9° 20 см. Цветовете са много красиви, едни от най-едрите в рода - до 35 см в диаметър. Те са почти плоски, с триъгълни венчелистчета, светложълти. Покрити са с множество червеникави власинки, които по краищата на цветовете избледняват.

S. grandiflora - Обитава каменистите брегове на южноафриканските реки. Цветовете са големи, макар и по-малки от тези на предходния вид, до 15 см в диаметър. Те са почти плоски, с ресничести краища, отдолу сиво-зелени, отгоре тъмнопурпурни, овласинени.

S. mutabilis - Това е доста изменчив вид, което говори за хибридния му произход. Цветовете са разположени върху дълги дръж-чици, до 7 см в диаметър, плоски, жълто-зелени с напречно разположени петна и ивици и ресничести краища.

S. variegata - Сравнително ниско растение, едва 5-10 см високо. Цветовете са 5-8 см в диаметър, плоски. Венчелистчетата отгоре са голи светложълти, с тъмнокафяви ивици и петна, които са различни при различните цветове и екземпляри. Обитава песъкливи и каменисти склонове в планините на Южна Африка.

Stapelia nobilis - Цветовете са много красиви, с диаметър до 25 см. Те са звездообразни, богато овласинени, отгоре червеникави, отвътре жълти, с червеникави ивици.

Видове кактуси - Турбиникактус

Произход и разпространение. Родът е известен сравнително неотдавна, от 20-те години на 20 в. През 1937 г. за пръв път е изведен като самостоятелен род. Смятат го за „перлата в мексиканската кактусова флора". Наброява около 25 вида, много своеобразни и оригинални кактуси, от които по-популярни са Т. lophophoroides, Т. klinkerianus, Т. polaskii, Т. pseudomacrochele, Т. schwarzii. Турбиникактусите произхождат от Североизточната част на Мексико, щатите Сан-Луис-Потоси, Тамаулипас и Керетаро, и достигат до щата Tekcac, където растат в пустинните области и по песъкливите варовити склонове на планините. Климатът там е засушлив, с неравномерни валежи най-вече през пролетта и края на лятото. През лятото температурата не надвишава 40 градуса, а през зимата не пада под 5 градуса. Ареалът на разпространение на някои от видовете е силно ограничен.

Името на рода произхожда от латинската дума „turbinatus" - кегла, и гръцката дума „carpos" - плод, и е свързана с формата на плода при тези растения.

Отглеждане на кактуси мамилария

Това са силно слънцелюбиви растения. При липса на достатъчно светлина те престават да цъфтят, телата им се изтеглят и деформират. През лятото се чувстват най-добре на открито. Температура. През зимата растенията се съхраняват при температури от 8-12 градуса и не се поливат.

Поливане. По време на вегетацията от пролетта до есента мамилариите се поливат веднъж на две-три седмици или повече в зависимост от температурите.

Пресаждане. Малките растения се пресаждат всяка година, по-старите през година-две. Съдовете се подбират в зависимост от типа коренова система. Растенията с повърхностна коренова система, както и тези, които образуват колонии, се засаждат в плитки и широки съдове, а тези с централен корен - в тесни, но дълбоки съдове. Използв се почвена смес, подходяща за конкретния вид. Една универсална смес, която с малки добавки на други компоненти можете да използвате, е следната: широколистна листовка, градинска почва и едър пясък в съотношение 1:1:1/2. За видовете с бели власинки по тялото към нея се добавя малко натрошен мрамор или варовик. След засаждането горната повърхност на почвата се посипва с много едър пясък или много дребен чакъл, за да се предпази кореновата шийка и тялото на кактуса от загниване. Пресадените растения се поливат след няколко дни.

Подхранване: Подхранване може да се извършва веднъж месечно по време на вегетацията с разтвор на тор, предназначен за кактуси.

Размножаване: Мамилариите се размножават със семена и по вегетативен начин чрез детки. Отгледаните от семена растения цъфтят след 2-3 години.

Видове секуленти - Стапелия

Стапелиите се срещат много рядко като стайни растения, но те задължително присъстват в ботаническите колекции. Отблъскващата миризма, която издават по време на цъфтеж, е причина те да имат малко привърженици въпреки непретенциозността им и оригиналните цветове.

Стапелиите наброяват повече от 80 вида, разпространени по склоновете на планините в Южна и Югозападна Африка, в т. нар. Капска провинция, откъдето произхождат голяма част от декоративните растения в света. Само отделни видове се срещат в Източна Африка. Родът е наречен на холандския лекар и колекционер от 17 в. Йоханес ван Стапел. Принадлежат към семейството на Асклепиадовите -Asclepiadaceae.

Видове секуленти - Гастерия

Гастериите са много популярни декоративни растения - сукуленти, които обитават най-южната част на Африка - т.нар. Капски полуостров, откъдето произхождат голяма част от декоративните растения в света. Те обитават пустинните или полупустинни райони, като живеят по склоновете на планините или в сянката на редките храсти. Принадлежат към семейството на Лилиевите растения -Liliaceae, а според по-новите систематики към сем. Asphodelaceae. В рода се наброяват около 70 вида. Името им идва от латинската дума „gasltron", която означава „издут съд" и е дадено на рода заради характерните издути тръбички на околоцветника.

Гастериите са многогодишни тревисти растения, които имат силно скъсени стъбла или такива изобщо липсват. Образуват малки, компактни и плътни листни розетки, съставени от месести листа с езикообразна или мечовидна форма. Розетките често са двуредни при по-младите растения, а с възрастта се завиват спираловидно. Листата понякога са покрити с брадавички или по-светли петна. Цветовете са дребни, събрани в класовидни съцветия върху дълъг цветонос, розови, червеникави или зелени.