Аоматен тютюн омайва през нощта

Ослепително ярките цветове на декоративния тютюн може да украсяват вашата градина до първите студове. Цветовете, които напомнят стар грамофон, през деня остават затворени, но нощно време се отварят и издават фин приятен аромат. Декоративният тютюн се препоръчва за оформяне на цветни лехи в двора или за слънчеви балкони. Друга известна нощна птица в растителния свят е йонотерата. Обикновено тя разтваря пъпките си привечер и също изпълва градината с аромат, след като залезе слънцето. За да се подчертае нейната красота, е добре да се засажда в една група с астилбето, кампанулата и лобелията. С тази пъстра компания се правят модерните напоследък композиции в природен стил.

Цветна аранжировка с жасмин

Какво е необходимо:
1. Gaultheria shallon (Гаулглерия, листа)
2. Jasminum officinale, tendrils (Неразцъфнали клонки жасмин, филизи)
3. Ranunculus (Лютиче)

Как да го направим:
Покрийте сламен венец с листата от гаултерия и закрепете епруветки от вътрешната страна на венеца. Вкарайте в тях жасминовите филизи и ги увийте около целия венец. Добавете още епруветки с лютичета и поставете композицията в широк съд или саксия.

Котешката мента Nepeta mussinii Spreng. ех Henckel,

Ареал на вида: Кавказ, Северен Иран, Апенините. Продължителност на

Живот: Многогодишно цвете. Хабитус: Тревисто растение с височина около 30 см или по-рядко до 60 см. Стъблата са полегнали, на върха изправени, падащи каскадно или почвопокриващи или разпростиращи се. Образува едри туфи. Листата са ароматни, сиво-зелени, вечнозелени; по форма яйцевидни, ланцетни или закръглени, назъбени по периферията, срещуположни.

През зимата стъблата частично отмират. Изрязват се чак при затопляне напролет, когато растението напълно и бързо Възстановява размерите си.

Цъфтеж: Цъфтежът на котешката мента започва през пролетта и продължава до края на октомври при топла есен, като най-голямо обилие от цветове има през май-юни. Цветовете са събрани в рехави съцветия (сенниковидни удължени гроздове). Цветовете са типичните за семейството, по багра са лавандулово-сини.

Ароматни цветя - Гаултерия

Съществуват няколко вида гаултерия (G. hispidula, G. procumbens, G. shallon), от които се получава ароматно масло, използвано във фармаци­ята и парфюмерията, но най-популярният вид от тях е Пълзящата гаул­терия (Gaultheria procumbens). Произхожда от североизточните райони на САЩ и Канада. Сред индианците там е позната още като яребиче грозде и се използва от тях като средство за лечение. Те дъвчели свежи листа от гаултерия при поява на треска или приготвяли от тях освежаващо питие. Плодовете на растението давали за храна на домашните си птици. Пълзящата гаултерия представлява вечнозелено полухрастовидно расте­ние със стелещи се стъбла и изправени клонки. На височина достига само 15 см и се явява почвопокривно растение в основата на дървета и храсти в местата на естественото си разпространение. На ширина може да образува обраствания до половин метър. Листата са езичести, яркозелени в основата си и червенеещи към върха, овални, кожести, с гланцов блясък. Цветовете са бели. След прецъфтяването им през лятото се образуват сочни червени ягодовидни плодове, които не са ядливи за човека, но прите­жават приятен аромат.

Ароматни цветя за дома - Исоп

От общо петте вида в рода Лекарственият исоп (Hyssopus officinalis) е най-популярният и използван. Представлява полухрастовидно растение с подобни на лавандула и розмарин ланцетни листа. Вирее по каменливи места. На височина достига до 60 см. По върха на стъблата се образуват красиви, обагрени в синьо цветове, събрани в класовидни съцве-тия. Понякога, макар и по-рядко те могат да се обагрят в бяло или розово. Имат приятен аромат и много нектар, с който привличат пчелите. Това го прави добро медоносно растение с продължителен период на цъфтеж (юли-септември).

Използване на жасмин

Парфюмите, в чийто състав влиза жасминовото масло, са несрав­ними. Ароматът на жасмин се свързва с чув­ството за емоционална топлота. Смята се, че той усилва възприятието ни за удоволствие, наслада, комфорт и затова се използва често от парфюмерийната и козметична индустрия.

Жасминовите цветове се използват и за религиозни церемонии и традиции на ази­атския континент и за ароматизиране на чай. Счита се, че жасминовият чай притежава духовна сила, освежава и повишава настроението. Той се приготвя от листа зелен чай, които специално се поставят около силно ароматни цветове на жасмин, от които зеленият чай приема аромата. В Азия с цветовете на жасмин ароматизират още и различни десерти и шоколад.

Лечебни приложения. на Мирта

Ароматът на мирта пречиства и дезинфекцира въздуха в помещението, в което се отглежда растението. Доказано е, че тя снижава до 80% съдържанието на микроби в стаята. Същото прави и етеричното масло, ако се загрее в специален съд за ароматерапия. Свежият аромат на миртовото масло успокоява и освобождава дихателните пътища, подобря­ва настроението гони стреса. В качеството си на силно действащ антисептик се използ­ва за укрепване на имунитета, при лечение на грип, кашлица, бронхит, отит, възпаления на синусите. Използва се и при масажи, инхалации при настинка и бронхит и като масло за вана. Традиционно се прилага и за лечение на мазна и склонна към възпаления и пъпки кожа и при лекуване на рани.

Лечебни свойства на Печули

Установено е, че маслото от печули притежава бактерицидно действие, а в Китай, Япония и Малайзия го използват при простуда, главоболие, болки в стомаха, гадене и повръщане и при премахване на неприятен дъх в устата. Използва се още и като противоотрова при ухапване от отровни змии.

Приложение Мирта

В козметиката ароматното масло се използва главно за ароматизиране на мъжка козметика. В Средните векове от листа и цветове на мирта се е приготвяла ароматна тоалетна вода, наричана „ангелска вода", с която дамите се грижели за кожата си. Тя имала стягащ и тонизиращ ефект. И днес миртата се използва от много реномирани козметични марки като съставка при приготвянето на тоалетни води и лосиони за почистване на склонна към възпаления кожа. В кулинарията в средиземноморската кухня клонки от мирта се използват като подправка при приготвянето на печени меса и сосове.

Използване на Пачули

При стриване на свежи листа се излъчва характерният за Пачули землисто-дървесен аромат, близък до този на сандаловото дърво. От тях след изсушава­не и от младите стъбла на растението чрез дестилация се добива етерично масло. Това става в примитивни дестилационни направо на местата, където се отглеждат расте­нията, защото при износ на листата в бали много от тях се повреждат и качеството се понижава. Но понякога се изпраща и суха листна маса в Европа, където се извършва по-качествено извличане на етерично масло. Световният добив за година на масло от пачули е в границите 500-550 тона, като основният производител е остров Суматра с 450 тона, а вторият по големина производител е Китай с 50-80 тона. Маслото, про­извеждано в Китай, е по-некачествено от индонезийското и по-евтино. Въпреки това индонезийското е предпочитаното масло за медицински цели, в ароматерапията и при производството на скъпи марки парфюми. Маслото от пачули е нетоксично, не дразни кожата, не предизвиква алергии и е добро средство при кожни проблеми, като херпес, акне, екзема, напукана кожа и др. То представлява кехлибарена или тъмнооранжева на цвят течност, носеща тревисто-сладък със землист оттенък аромат.

Жасмин - с какво е полезен

Жасминовото етерично масло притежава приятен, екзотичен и наси­тен цветен аромат и тъмен оранжево-кафяв цвят. От 1 ха се събират до 2700 кг цветове, като от 1 растение се получават до 200 грама. От тях се произвежда около 2 литра масло. Опитните събирачи на цвят събират на ден до 10-15 000 цвята в жасминовите плантации. Цветовете се събират през нощта, когато ароматът им е най-интензивен. Тъй като много бързо се повреждат, доставят се бързо, в течение на няколко часа след събиранетo за преработ­ка. От тях чрез парна дестилация се добива ценното етерично масло, широко използвано в парфюмерията, козметиката, кулинарията и ароматерапията. Най-качествено масло се про­извежда във Франция, Италия, Мароко, Египет, Китай, Япония и Турция. Маслото е и сред най-скъпите аромати в света. Цените му варират от 3000 до 6000 долара за килограм.

Видове жасмин

Видовете, които се използват за добиване на етеричното масло, са Лекарственият Жасмин (Jasminum officinale), известен още като френски парфюмен жасмин, и Жасмин Самбак (Jasminum sambac), наричан още Ин дийски или арабски жасмин. Двата вида стават известни в Европа едва в 17-и век, но тяхната история с разпространението им по света е по-дъл га. То става благодарение на търговците, пътуващи по море до Персия и Индия. Първоначално жасминът е бил пренесен в Египет през Червено море 1000 години преди Христа. По-късно през Егейско море попада в Турция и Гърция и се разпространява по цялото Средиземноморие. В началото на 17-и век достига и до франция и Италия през Испания, а във Великобритания се внася през втората половина на 17-и век. В Китай още през 3-ти век от нашата ера е станал любимо растение, а жасминовият чай любима напитка на императорите. В края на 15-и век жасмин се е отглеждал специално и за кралете на Афганистан, Непал и Персия. Интересна е историята с попадането на Жасмин самбак във Филипините, където през 1934 г. е провъзгласен за цвете, национален символ на страната, и наречен с името Sampaguita. Днес гирляндите от цветовете му са жест на уважение към госта и се предлагат навсякъде в страната като сувенир за спомен. Жасмин самбак често се среща отглеждан и от любителите на цветя. Съществуват и няколко много известни негови сорта, които също се ползват за добив на ароматни цветове.

Сортовете са: „Grand Duke" - сортът с най-едри цветове, достигащи до 4-5 см в диаметър. Ароматът им е сладък и много силен. Расте бавно и представлява гъсто и компактно растение, цъфтящо през цялата година с кичести цветове, напомнящи на миниатюрни рози. Произхожда от Иран. „Belle of India" - красив и рядък сорт от Индия. Цъфти през цялата година. Има продълговати пъпки и цветове с дълги венчелистче-та, притежаващи сладък аромат. Използва се в религиозните церемонии на Индия. „Maid Of Orleans" - известен още като Арабски чаен жасмин. Един от най-популярните жасмини в целия свят. Цветовете му са закръглени, много ароматни и некичести. Цъфтежът е обилен, като за всеки цвят той е с про дължителност 24 часа. На следващия ден на мястото му се появява нов. Гъст и компактен храст, особено лесен за отглеждане.

Хедихиуаг

Наричат Хедихиума Джинджифиловата лилия, тъй като с джинджифила са роднини, произхождащи от семейство Джинджифилови (Zingiberaceae). Коренищата му при разчупване излъчват характерен аромат, определян от специалистите като свеж, топъл и сладък.

Ботаническа характеристика. Родът Хедихиум (Hedychium) включва около 50 вида едри многогодишни тревисти растения с добре развити грудкообразни коренища, високи и плътни стъбла, носещи ланцетовидни листа без дръжки. Цветовете са много ароматни, събрани в класовидни съцветия, напомнящи по своята форма цвят на орхидея, като при някои видове те са бели, откъдето е произлязло и името Хедихиум (от древног ръцките думи „hedys" - приятен, сладък и „спюп" - сняг). Тези растения са разпространени главно в Южна Азия и в Хималаите, където някои видове растат на границата на високите и студени планини. Един вид се среща и в природата на Мадагаскар. Хедихиумите се култивират като лекарствени, технически (използвани в парфюмерийната промишленост) и като декоративни растения.

Ароматни цветя за градината - Тонка

В тропичните джунгли расте интересно дърво, даващо шушулки с ароматни семена, от познатото ни с тревистите си представители у нас семейство Бобови (Fabaceae). Популярно го наричат Тонка Боб, наименование, което е останало и се е запазило в парфюмерийната и фармацевтичната индустрия. За ботаниката дървото е известно като Ароматен диптерикс (Dipteryx odorata). Думата тонка (tonka) е с карибски произход, който е един от езиците на Френска Гвиана. Тя заедно с Венецуела, Колумбия и Бразилия е една от страните в Южна Америка, където вирее това дърво. Дърветата са високи, с едри елипсовидни листа и виолетови цветове. След прецъфтяване образуват плод, популярен в парфюмерията с името „Тонка боб".

Сандалово дърво или Чадана

Сандаловото дърво е известно в парфюмерията на изтока отпре ди 4000 години. Неслучайно го наричат аромата на изтока. Споменава се в стари санскритски и китайски ръкописи, а дървесината му се е използвала в Древен Египет, Гърция и Рим, където се е изгаряла в чест на боговете. Стрита на прах, се е използвала при балсамациите в Египет. На санскрит ски наричат дървото „чандана", което е и оригиналното индийско име на дървото. Сандалово дърво пък идва от персийската дума „sandul", която означава полезен.

Истинското сандалово дърво е бялото сандалово дърво (Santalum album). То е южноазиатско тропическо вечнозелено растение и е типичен дървесен вид за Южна Индия, където вирее при надморска височина от 600 до 2400 метра. Има бавен растеж и достига до 10-12 метра на височина за период от 50 г. Стволът му е покрит с кафяво-сива кора и голям брой гладки и здрави клони. Листата са кожести, а цветовете дребни и пурпурно-розови на цвят. Младото дръвче в първите седем години от своето развитие е напълно зависимо за храна от други растения (дървета, храсти, треви). През това време то води полупаразитен начин на живот. При покълването си семената, а впоследствие и корените му се закрепват за корените на растението гостоприемник и оттам черпят хранителните ВещестВа за развитието си, от което растението гостоприемник умира.

Гаултерия

Гаултерията е популярно растение за ароматизиране В САЩ. Това са род вечнозелени красиво цъфтящи храсти от семейство Ерикови (Ericaceae). Наброяват около 170 вида, разпространени в умерено топлите части на света, а също и във високопланинските области на тропиците.

Исоп / Hyssopus

Исопът е растение, използвано в езическите церемонии от древността за прочистване на свещените места по земите, където естествено се е срещал. За него като лечебно средство пишат Хипократ и Гален.

Растението е широко разпространено в района на Средиземноморието и Мала Азия, на определени места се среща и у нас (по варовиковите скали в Знеполския район и Витоша расте вариететът Hyssopus officinalis ssp. aristatus). Днес благодарение на човека е разпростра нено и в Америка, донесено от първите заселници, и в Русия и в по-северни те части на Европа. Названието му произлиза от гръцката дума „hysoppus", която пък идва от еврейската „ezob" и в превод означава „ароматна билка". Представител е на голямото семейство Устноцветни (Lamiaceae).

Жасмин / Jasminum

Om древни времена жасминът е считан за „Крал на ароматите и цветята", защото е красив по време на цъфтеж с разпръснатите сред нежните зелени листа звездовидни цветове, чиито аромат е неповторим. Достатъчно е отварянето само на едно цветче, за да се усети той. Уханието на жасмин е прекрасно. Споменавайки името жасмин, сетивата ни сякаш долавят силен и омаен аромат, с който за миг се пренасяме в Ориента и в онези далечни страни, откъдето идва това растение.

Ароматни растения Мирта / Myrtus communis

Представлява голям храст или невисоко дърво със здрави, жилави клонки, покрити с червеникаво-кафява кора и дребни зелени листа. В естествените си местообитания може да достигне и до 4 метра височина. Цветовете са кремавобели, съста вени от 5 венчелистчета и красиви златисти тичинки. Плодовете й са дребни, ягодообразни, лилаво-черни на цвят. Листата и цветовете при тежават силен аромат. Произхожда от Северна Африка, но освен там днес миртови храсти на открито може да се видят и се отглеждат във всички части на Средиземноморието.



Наричат я още храста на Афродита - богинята на любовта и красотата. Легендите разказват, че когато излязла от морето и стъпила на остров Китира, богинята, засрамена от голотата си, се скрила зад първия храст, който видяла, а той бил миртов. В знак на благодарност Афродита взела под свое покровителство растението и то се превърнало в неин символ. Оттогава миртата започнала да се използва като ритуално растение. С клонки и цветове от мирта покривали ложето на младоженците, а на сватбения си ден девойките носели миртов венец на главата. И днес клонките от мирта са останали в сватбената декорация и булченския букет като символ на чистота, красота и любов в страните от Средиземноморието.

Пачули / Pogostemon cablin

Пачули е многогодишно тревисто растение, характерно за природата на тропическа Азия, от познатото и у нас растително семейство Устоцветни (Lamiaceae). Среща се в районите на Индонезия, Филипините и Малайзия, където разговорно го наричат „каблан". Днес се отглежда на много места, като Индия, Китай и Сейшелските острови в плантации, от които се добива до три пъти годишно листна маса и стръкове. На остров Ява расте и известното като Лъжливо пачули (Pogostemon heyneanus) растение, от което по същия начин се добива ароматното масло. То е от същия род, от който е и истинското пачули.