Ароматни цветя за градината - Тонка

В тропичните джунгли расте интересно дърво, даващо шушулки с ароматни семена, от познатото ни с тревистите си представители у нас семейство Бобови (Fabaceae). Популярно го наричат Тонка Боб, наименование, което е останало и се е запазило в парфюмерийната и фармацевтичната индустрия. За ботаниката дървото е известно като Ароматен диптерикс (Dipteryx odorata). Думата тонка (tonka) е с карибски произход, който е един от езиците на Френска Гвиана. Тя заедно с Венецуела, Колумбия и Бразилия е една от страните в Южна Америка, където вирее това дърво. Дърветата са високи, с едри елипсовидни листа и виолетови цветове. След прецъфтяване образуват плод, популярен в парфюмерията с името „Тонка боб".

Сандалово дърво или Чадана

Сандаловото дърво е известно в парфюмерията на изтока отпре ди 4000 години. Неслучайно го наричат аромата на изтока. Споменава се в стари санскритски и китайски ръкописи, а дървесината му се е използвала в Древен Египет, Гърция и Рим, където се е изгаряла в чест на боговете. Стрита на прах, се е използвала при балсамациите в Египет. На санскрит ски наричат дървото „чандана", което е и оригиналното индийско име на дървото. Сандалово дърво пък идва от персийската дума „sandul", която означава полезен.

Истинското сандалово дърво е бялото сандалово дърво (Santalum album). То е южноазиатско тропическо вечнозелено растение и е типичен дървесен вид за Южна Индия, където вирее при надморска височина от 600 до 2400 метра. Има бавен растеж и достига до 10-12 метра на височина за период от 50 г. Стволът му е покрит с кафяво-сива кора и голям брой гладки и здрави клони. Листата са кожести, а цветовете дребни и пурпурно-розови на цвят. Младото дръвче в първите седем години от своето развитие е напълно зависимо за храна от други растения (дървета, храсти, треви). През това време то води полупаразитен начин на живот. При покълването си семената, а впоследствие и корените му се закрепват за корените на растението гостоприемник и оттам черпят хранителните ВещестВа за развитието си, от което растението гостоприемник умира.

Гаултерия

Гаултерията е популярно растение за ароматизиране В САЩ. Това са род вечнозелени красиво цъфтящи храсти от семейство Ерикови (Ericaceae). Наброяват около 170 вида, разпространени в умерено топлите части на света, а също и във високопланинските области на тропиците.

Разходка из билкова градина

В градината с билки и подправки се озовах миналата година, почти по случайност, по време на една разходка до ждрелото на Ерма. Беше в края на есента. Обикалях малките правоъгълни градини в двора й в село Ломница. На повечето билки вече им беше преминал сезонът, но въпреки това прокарвах ръка през растенията, за да усетя миризмата. (Те тези треви обичат да ги галиш, тогава още по-отзивчиво си разкриват аромата .) Имаше мащерка, лавандула, салвия, в един парник – малко босилек. Имаше и растения, които не познавах. Отрязах си една китка свежа салвия, а от другите подправки си взех изсушени. Тръгнах си, заредена с риган, розмарин, дивисил, босилек , че даже и бял бъз. И с една книжка с 66 рецепти със свежи билкови подправки.

Акценти в градината - Хвойна / Juniperus

Хвойната е използвана още в древността. Следи от нейни плодове са открити в праисторически селища, а писмените сведения за нея са още от египетските папируси.
Хвойната (Juniperus) са род вечнозелени иглолистни растения от семейство Кипарисови (Cupressaceae). Основно за добиване на масло се използват видовете Обикновена или Синя хвойна (Juniperus communis), Червена хвойна (Juniperus oxycedrus), Виргинска хвойна (Juniperus virginiana) и Мексиканска хвойна (Juniperus ashei). Имат дребни шишарки със сраснали люспи помежду си, наподобяващи ягодовиден плод (наричани често плодове), и игловидни листа, които при стриване излъчват приятен аромат
.

Исоп / Hyssopus

Исопът е растение, използвано в езическите церемонии от древността за прочистване на свещените места по земите, където естествено се е срещал. За него като лечебно средство пишат Хипократ и Гален.

Растението е широко разпространено в района на Средиземноморието и Мала Азия, на определени места се среща и у нас (по варовиковите скали в Знеполския район и Витоша расте вариететът Hyssopus officinalis ssp. aristatus). Днес благодарение на човека е разпростра нено и в Америка, донесено от първите заселници, и в Русия и в по-северни те части на Европа. Названието му произлиза от гръцката дума „hysoppus", която пък идва от еврейската „ezob" и в превод означава „ароматна билка". Представител е на голямото семейство Устноцветни (Lamiaceae).

Есенни цветя - Ехинацея / Echinaceae

Това късноцъфтящо бордюрно цвете е близък роднина на рудбекията. И двете имат големи маргаритоподобни съцветия с ясно изразен конусовиден диск. Но езичестите цветчета на рудбекията са жълти или оранжеви, а на ехинацеята са пурпурни, розови или бели. Разделете туфите й наесен или през пролетта.

Ехинацеята може да остане продължително време на едно и също място, без това да се отрази на нейните декоративни качества. Тя обича влажните, богати почви, развива се добре на пряко слънчево огряване. Преди засаждане сложете компост в почвата, а през лятото подхранвайте, за да може растенията да цъфтят до късна есен. Групата на ирисите е огромна и разнообразна. В нея ще откриете както екземпляри, високи 1,20 м, така и джуджета, които едва се подават от земята. Багрите са най-различни, а периодът на цъфтеж е от есента до пролетно-летния сезон, в зависимост от сорта. Някои ириси цъфтят между октомври-ноември, а при меко време и по-късно. Изискванията на ирисите към почвата са специфични за всеки вид. Общото е, че пред почитат богата с хранителни вещества почва, не много тежка и глинеста, с рН 5-6 и открито, слънчево място.

Преди засаждане, което се прави през про летта, е необходима обработка на почвата. Коренищата се изваждат и разсаждат на всеки няколко години, като междувременно се пре махват старите и увредени части. Желателно е всяка част да има по 2 пъпки - поръсете отрезите с прах от счукани дървени въгли ща, засадете на разстояние 30x30 см. След 2-3 години пространствата между отделните растения се запълват с нови издънки, затова се налага отново да се разделят.

В групата на ризомните ириси са най-популярните и използвани сортове. Те, за разлика от луковичните, образуват хоризонтално, удебелено стъбло, което е отчасти или изцяло под земята.

Грижа за Астилбе през есента

Разделяйте туфите на всеки няколко години наесен или напролет. Всеки дял трябва да има няколко вегетативни върхове - 2-3 на брой. Младите растения се засаждат в ямки, дълбоки 20-25 см, на разстояние 30-50 см едно от друго. След като се остави в ямката, туфичката трябва да се покрие така, че под нея да има около 5 см почва. Поливайте обилно. Астилбето има способността да понася големи зимни студове, затова не се налага да се покрива с изолационни материали. Астилбето вирее само в богата с хумус почва, задържаща влагата, от която растението постоянно има нужда. Тъй като е влаголюбиво растение, е подходящо за разполагане близо до водна площ, в торфени групи. Вирее добре на полусянка.

Жасмин / Jasminum

Om древни времена жасминът е считан за „Крал на ароматите и цветята", защото е красив по време на цъфтеж с разпръснатите сред нежните зелени листа звездовидни цветове, чиито аромат е неповторим. Достатъчно е отварянето само на едно цветче, за да се усети той. Уханието на жасмин е прекрасно. Споменавайки името жасмин, сетивата ни сякаш долавят силен и омаен аромат, с който за миг се пренасяме в Ориента и в онези далечни страни, откъдето идва това растение.

Есенни цветя ЦИЛИЯ / Zinnia

РОДЪТ ЦИНИЯ включва 20 едногодишни тревисти растения с изключително богатство на форми, багри, възможности за украса. Цинията цъфти във всякакви тонове освен син, а маргаритоподобните цветове може да са обикновени, полукичести и кичести. Растението присъства в градината дискретно до първа слана. Пъстрите му главички закачливо надничат и от балконските сандъчета.

През периода на вегетация подхранвайте редовно. Силните стъбла нямат нужда от подпорки. Понася засушаване, но за да цъфне и изглежда добре, трябва редовно да я поливате. Цинията много рядко страда от вредители и болести.

Засадете растението на плодородна почва, която предварително е добре обработена, и осигурете слънчево огряване. Цинията се размножава чрез семена, които се засяват през пролетта на открито, след което растенията се прореждат. За да цъфтят обилно, им е необходимо достатъчно количество фосфор и калий. Азотът е също необходим, но трябва да се има предвид, че прекомерното количество стимулира растежа и образува повече листна маса за сметка на съцветията.

Равнец / Achillea

Съставените от дребни цветчета плоски съцветия са подходящи за цветни бордюри и за алпинеуми. У нас са широко разпространени: A.ptarmica (с бели цветове), A.filipendulina (с жълти цветове), A.millefolium (с червени, бели цветове).

След прецъфтяване късно наесен отрежете до равнището на почвената повърхност. Тъй като растенията остават на едно място много години, почвата трябва да се поддържа винаги чиста от плевели.

Ахилеята се отглежда лесно, няма специални изисквания и добре понася засушаването, но на открити места по-високите сортове се нуждаят от подпорки.
Въпреки издръжливостта си на засушаване, отглеждайте равнеца на средно влажни почви. Устойчива на ниски температури, ахилеята не измръзва. Предпочита обаче добро слънчево огряване. Размножаването е лесно чрез разделяне на коренищата през пролетта.

Есенни цветя Хризантема / Dendranthema

Есенните хризантеми (Chrysanthemum sinense) - хибриди, са характерни сезонни цветя за страните с умерен климат. Може да избирате между дребноцветните видове за градината, т.нар. димитровчета, и едроцветните - хризантеми. Димитровчетата са от малкото растения, които цъфтят в градината , на открито, от ранна есен до падането на първия сняг.

Размножаването е лесно чрез разделяне на растението, което трябва да се прави на всеки 2-3 години, защото в противен случай се образуват много стъбла, сгъстяват се и се деформират. Разделянето е добре да се прави през есента, след цъфтежа. Новоотделените растения се засаждат в добре обработена и наторена почва, като между тях се оставя около 90 см разстояние. Можете да ги засадите както на полусянка, така и на пълно слънце. Димитровчетата бързо изтощават почвата и се нуждаят от смяна на мястото. За да се оформят добре разклонени растения, по време на израстването върховете на стъблата се пензират редовно. Страничните разклонения не се премахват, нито се отстраняват появилите се цветни пъпки. Така до началната фаза на цъфтежа се оформя растение, което ще се покрие с цветове от основата до върха. Голямото разнообразие на багри и форми на съцветията, както и различните срокове на цъфтеж дават богати възможности за използването им. Могат да се засаждат или пресаждат поотделно или в групи. При умело подбиране на сортовете се получават красиви многобагрени цветни групи с много дълъг цъфтежен период. По време на вегетация редовно подхранвайте и поливайте.

Есенни цветя Тритома / Kniphofia

Любимо растение от цветния бордюр. Съцветията на повечето тритоми са характерни - червени в горната си част и жълти при основата. Багрите може да са бели, жълти, оранжеви, червени, дори зелени.

Тритомата цъфти до октомври. Отличава се с високи изисквания към светлината и с предпочитание към богати с хранителни вещества, леки по механичен състав почви. Изисква редовно поливане, но всяко застоявате на вода в почвата причинява изгниване на корените. Тритомата обича топлината, но растенията у нас презимуват успешно, в късна есен преди зимния сезон покрийте кореновите шийки с торф.

Коренищата при нужда се разделят през пролетта. Тритомата е подходяща за оформяне на цветни групи край водни и зелени площи. Красиви са и единичните растения, хибридни форми на K.uvaria.

Тинтява / Gentiana

Тинтявите са чудесен вид за оформяне на бордюри и за зацветяване на алпинеум. Есенноцъфтящата G.sinoornata е висока едва 15 см, но сините и тръбести цветове, които се появяват от септември до октомври, са едни от малкото в градината студени нюанси през есента .

Преди да купите даден вид или сорт, проверете предпочитанията му, а дори и всичко да е наред, в един момент растенията могат да откажат да цъфтят без особена причина. Често проблемът е във варовика - есенно-цъфтящите тинтяви не го обичат. Генцианата има нужда от почва с дренажни свойства, но обогатена.
Есенноцъфтящите генциани се размножават чрез разделяне на туфите напролет.

Есенни цветя за градина Съсънка / Anemone

Разнообразието от видове е голямо. Анемоните цъфтят в гъсти групи, обагрени в розово-виолетови тонове, като цветовете им са звездовидни и куповидни, листата може да са насечени или просто нарязани.

От есенноцъфтящите анемони най-известна е Anemone japonica. Не изваждайте растението след прецъфтяване, а отрежете част с корен отстрани на туфата и засадете напролет. Преди засаждането накиснете грудките за една нощ, засадете ги в лека, рохкава и богата с хранителни вещества през 10 см, с острата част нагоре - на дълбочина 5 см. Полейте добре. За да се предпазят растенията от измръзване през зимата, в края на есента се покриват с мулч или компост.
След като извадите наесен грудките на пролетните съсънки, съхранете през студения сезон на сухо и проветриво място в дома ви.

Есенни цветя - Ехинацея / Echinaceae

Това късноцъфтящо бордюрно цвете е близък роднина на рудбекията. И двете имат големи маргаритоподобни съцветия с ясно изразен конусовиден диск. Но езичестите цветчета на рудбекията са жълти или оранжеви, а на ехинацеята са пурпурни, розови или бели.
Разделете туфите й наесен или през пролетта.

Ехинацеята може да остане продължително време на едно и също място, без това да се отрази на нейните декоративни качества. Тя обича влажните, богати почви, развива се добре на пряко слънчево огряване. Преди засаждане сложете компост в почвата, а през лятото подхранвайте, за да може растенията да цъфтят до късна есен.

Есенни цветя Далия / Dahlia, гергина

През есента далиите са в стихията си, внасяйки многоцветен блясък в двора чак до първите студове. Тези цветя са толкова многообразни, че изборът не е лесен - карнавално пъстри, анемовидни, тип помпон, полукактуси, кактуси и др. Можете да ги използвате като цветни високи стражи от двете страни на входната алея или под прозореца, като акцент в декорацията на градината. По-ниските сортове за лехи или лилипутите са идеални за овални или полукръгли форми на фона на смарагдо-возелен тревен килим в предния двор или до алпинеума.

След цъфтежа, когато първите студове попарят листата, отрежете стъблата до около 15 см над почвената повърхност. Внимателно извадете грудките и отстранете почвата и изпочупените корени. Поставете за седмица грудките „надолу с главата", за да се отцеди излишната влага, и след това ги сложете в кутия върху торфен пласт. Покрийте корените, но не и горната част на грудките с още торф. Съхранявайте на хладно, докато дойде време за засаждане, при температура 5-6° С.

Очеболец / Potentilla

Бордюрните потентили цветя не са толкова популяр ни, колкото храстовидните. И двата вида са с малки листа и ярки цветове, които цъфтят през есента.
Наесен намалете височината на стъблата. Разделете туфите наесен или напролет. Подхранвайте през периода на вегетация и поливайте редовно, особено при сухо време. Потентилата расте най-добре на почва с от лични дренажни свойства и ярко слънце.

Есенни цветя - Гипсофила / Gypsophila Paniculata

Това многогодишно тревисто растение от сем. Caryophyllaceae образува изящна, въздушно-ефирна, кълбовидна форма с диаметър до 70 см. Стъблата му са високи до 1 м и всяко завършва с голяма, силно разклонена метлица, обсипана с дребни бели или розови цветчета.

Цъфтежът е продължителен - до края на декември, в зависимост от срока на засаждане. По време на интензивния растеж гипсофилата се нуждае от по-чести поливки, след което преди цъфтежа те се намаляват, а по време на цъфтежа са съвсем слаби. Растенията обичат почвата им редовно да се окопава и плеви около тях. На едно място могат да се отглеждат до 20-30 години, като развива красиви разклонения. През зимните месеци се налага мулчиране, загърляне с почва.
Основното и най-често срещано заболяване при гипсофилата е брашнестата мана, затова пръскайте с фундазол.

При силно преовлажняване на почвата може да се появи кореново гниене. Болните растения покафеняват в основата, а по-късно изсъхват. Препоръчително е поливане на коренищата с разтвор от топсин, фундазол и др.

От инсектицидите най-често се срещат листни въшки, акари, трипси.

Размножаване на Апоногетон / Aponogeton

Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището и чрез семена. Разделянето на коренището става през есента след пожълтяване на листата или през ранна пролет, преди започване на вегетацията. Засяването на семената става в съд, напълнен със смес от пясък и тиня и поставен няколко сантиметра под нивото на водата, където престоява до засаждането на постоянно място. Узрелите семена трябва да се обират, защото в противен случай те попадат върху дъното на водната площ и сами се засяват. В този случай се получават млади растения с дълги листни дръжки и тесни, линейни петури. Нормалните листа се появяват по-късно. Самозасяването е възможно само ако във водата няма риби, тъй като семената са крехки, с приятен вкус и любима храна на рибите.

Апоногетонът се развива добре в просторен аквариум, с височина от 30 до 50 см и изолиран от други видове. Расте добре както при слънчево място в дома ви, така и при изкуствена светлина. При ярко странично осветяване израстват подводни листа, а при осветяване отгоре -плаващи. Оптималната температура на водата е по-висока от 20°С, макар че издържа и при температури 16-17°С.

Acтpa / Gallistephus chinensis / богородичка

Видовете A. amplexicaulis (с виолетови цветове), A. formosanum (със сини цветове), A. novae angliae (с розови цветове), A. ericoides (с бели цветове), A. grandiflorus (с виолетови цветове) се отглеждат без особени грижи. Те са подходящи както за създаване на късноцъфтящи цветни групи в градината, така и за отрязан цвят.
Есенните астри през периода на вегетация трябва обилно да се поливат, за да нараснат бързо и образуват голяма туфа от стъбла и листа, която през есента се обсипва със съцветия.

Тъй като стъблата им са тънки и изправени с много разклонения и високи около 1 м, имат нужда от допълнителна опора и навременно укрепване.

Есенни цветя - Астилбе / Astilbe

Род Астилбе са многогодишни цветя. Понеже повечето представители са с височина 90 см, са подходящи най-вече за средната част на бордюра. От стъблата се оформя туфа. Цъфтежът продължава до късна есен във вид на големи перести кичури в бяло, бледомораво, розово или червено.

Есенно-зимнa Градина със Симфорикарпус

Както има позабравени цветя, (напр. латинката, шибоя и др.), които след дълъг период на забвение, възкръсват в градините и домовете, така има и позабравени храсти и декоративни дървесни видове. В миналото доста често срещан в българската градина, симфорикарпусът (Symphoricarpus sp.) беше почти забравен през последните десетилетия. Неговата неподправена красота, и най-важното - необичайните му декоратвни качества през есеннозимния период, сега отново го превъръщат в предпочитан вид за живи плетове и единични насаждения в зелените площи.

Ито хибриди божури

Неповторима е играта на цветове при сорта "Julia Rose" (1991 г.). Цветът е голям и полукичест - боядисан в коктейл от прасковена, розова и жълта багра с ярко червени петна по венчелистчетата.

Регистрираният през 1986 г. сорт "Cora Louise" е с полукичест цвят, обагрен в бледоли-монено, а в средата рубине-ночервено. Храстът е хармоничен, цветоносите са здрави, на височина достига до 75-80 см.

Този списък със сортове Ито-хибридни божури може да бъде продължен. И сега протича усилена селекционна работа по създаване на нови хибриди. Оказа се, че новият тип хибридни божури са не само прекрасни, те са с незаменими качества при създаването на цветни групи и акценти в частни градини и обществени паркове.

Ароматни растения Мирта / Myrtus communis

Представлява голям храст или невисоко дърво със здрави, жилави клонки, покрити с червеникаво-кафява кора и дребни зелени листа. В естествените си местообитания може да достигне и до 4 метра височина. Цветовете са кремавобели, съста вени от 5 венчелистчета и красиви златисти тичинки. Плодовете й са дребни, ягодообразни, лилаво-черни на цвят. Листата и цветовете при тежават силен аромат. Произхожда от Северна Африка, но освен там днес миртови храсти на открито може да се видят и се отглеждат във всички части на Средиземноморието.



Наричат я още храста на Афродита - богинята на любовта и красотата. Легендите разказват, че когато излязла от морето и стъпила на остров Китира, богинята, засрамена от голотата си, се скрила зад първия храст, който видяла, а той бил миртов. В знак на благодарност Афродита взела под свое покровителство растението и то се превърнало в неин символ. Оттогава миртата започнала да се използва като ритуално растение. С клонки и цветове от мирта покривали ложето на младоженците, а на сватбения си ден девойките носели миртов венец на главата. И днес клонките от мирта са останали в сватбената декорация и булченския букет като символ на чистота, красота и любов в страните от Средиземноморието.

Пачули / Pogostemon cablin

Пачули е многогодишно тревисто растение, характерно за природата на тропическа Азия, от познатото и у нас растително семейство Устоцветни (Lamiaceae). Среща се в районите на Индонезия, Филипините и Малайзия, където разговорно го наричат „каблан". Днес се отглежда на много места, като Индия, Китай и Сейшелските острови в плантации, от които се добива до три пъти годишно листна маса и стръкове. На остров Ява расте и известното като Лъжливо пачули (Pogostemon heyneanus) растение, от което по същия начин се добива ароматното масло. То е от същия род, от който е и истинското пачули.

Разпространение на кактусите

Най-северните местонаходища на кактусите се намират край река Пийс в Канада (57 градуса северна ширина). Там се среща Opuntia compressa. В Канада се срещат и други видове, например Opuntia fragilis и Corypantha vivipara.

Най-южните местонаходища на кактуси са близо до Магелановия пролив в Аржентина. На 49 градуса южна ширина край Сан Жулиан в Патагония растат Pterocactus australis, Maihuenia patagonica и Tephro-cactus (Opuntia) darwinii. Ако разгледаме географската карта на Америка, щени стане ясно - по протежение на 12 000 км, през всички климатични зони, се намират най-различни находища на кактуси, някои от тях много оскъдни, други - с огромно видово разнообразие. От само себе си се разбира, че развитието и запазването на сукулентните растения е било възможно само защото те се приспособяват почти идеално към екстремните климатични условия.

В северните области на разпространение единствено плът но притиснатите към земята опунции успели да се запазят от лютите студове. Постепенно, колкото повече отиваме на юг до Мексико, толкова повече се увеличава броят на видовете кактуси. Въпреки че в еволюционно-историческо отношение Мексико се счита за изходна точка на кактусите, интересни и значителни находища се намират още в Аржентина, Чили, Перу, Бразилия, Парагвай, Боливия, Уругвай и т.н. Кактусите жи­веят предимно в сухи и горе щи райони, но в топлата и влажна низина на Амазонка също се срещат някои видове, намират се дори по високите части на Андите над 4000 м над морското ниво при редов ни нощни студове. В течение на развитието си кактусите са се приспособили към разнообразните климатични условия.

Рододендрон отглеждане на открито

Рододендрон обтузум може да се отглежда на открито. Характерно за него е, че е студоустойчив, затова след като прецъфти, можете спокойно да го засадите някъде в градината и той ще расте добре като градински храст. При неговото отглеждане обаче има някои специфични особености. Най-важното е да не се засажда в по-северните райони на страната, където през зимата има ниски минусови температури. Най-добре рододендрон обтузум вирее в югоизточните части на страната, където климатът е по-мек. На есен позатрупайте малко стъблата над корена.

Кориандър

Кориандърът е позната и популярна подправка в азиатската и индийската кухня и е неизменна съставка от световноизвестната подправка къри, но за използването му като източник на ароматна масло, използвано в козметиката и парфюмерията, по-малко се знае.

Жасмин

Родът на жасмина е голям и обхваща около 300 вида, разпространени в тропическа и субтропическа Азия и среди земноморска Европа. Принадлежи към растителното семейство Маслинови (Oleaceae). Много ботаници считат, че това растение е произлязло от Индия, от северните части на Хималайските долини, тъй като в днешно време се отглежда по цялата територия на тази страна. Други приемат за негова родина Персия (днес териториите на Иран и Афганистан). За това говори и името „жасмин", което произлиза от персийската дума „ясмин", означаваща благоуханен цвят.

Отглеждане на Еделвайс

Предизвикателството да откъснеш еделвайс и търговията с него са довели до силно намаляване на популациите му в природата. Затова той е защитен от Закона за опазване на биологичното разнообразие и е включен в Червената книга на България. Така че тези, които искат да го отглеждат у дома, могат да го отгледат от семена или да го закупят от специализираните магазини. Семената се сеят в сандъче през февруари и се покриват със стъкло. При температура 12-15 градуса поникват за около 2-3 седмици. Пикират се, когато достигнат височина 2 см. На открито се изнасят през есента или пролетта на другата година. Отгледан от семена, еделвайсът цъфти на втората година. Но имайте предвид, че размерът и количеството на власинките, които правят еделвайса така атрактивен, зависят силно от условията на отглеждане. При надморска височина, която е много различна от тази на естествените му местообитания, овласиняването далеч не е така гъсто и пухкаво, а еделвайсът придобива доста по-обикновен вид. Както се казва, всеки камък си тежи на мястото...

Период на цъфтеж Виолата

От октомври до май, но може да продължи до юни/юли в по-студените и хладни райони, както и в планините и предпланините.
Подхранване: Цъфтежният период на виолата е много дълъг, затова използвайте бавно разтворими торове в началото. Прилагайте течен тор, за да поддържате високо нивото на азота за зелени листа, и фосфор и калий - за обилен цъфтеж.
Препоръка: Виолата е добре да се тори с поливната вода два пъти седмично.

Съвети за отглеждане на Виола - Градинска теменуга

Съвети за производство и отглеждане на разсад:
1. Време за сеитба на семената - от юли до септември
2. Температура на покълване - 16-18°С. Покълва за 3-5 дни. Препоръка - да се включи задължително вентилатор или климатик за охлаждане на помещението в което се сеят семената.
3. Използване на чиста (обеззаразена) почва или торф и теринки с около 288-448 клетки.
4. Прехвърляне на растенията от тери-ните след 5 седмици в саксии с диаметър 10 см.

Поддържайте хладно в оранжерията или помещението (16-2ГС). Високата температура в ранен стадий стресира разсада. Затова включвайте вентилатор, за да аерира въздуха и да снижава температурата в помещението. Ако температурата не е под контрол, приложете растежен регулатор, за да запазите растенията ниски и компактни. При висока температура разсадът се напада и от фузариум - третирайте с подходящ фунгицид.
Разсадът от виола се нуждае и от подхранване с тор (с повече азот), за да се подсигури растението с достатъчно растежна сила за формиране на разклонения.
За сеитба използвайте добре дрениран почвен субстрат (може и чист торф за сеене на семена) с рН - 5,5-5,8. Отначало задържайте нивата на фосфор ниски, за да се избегне стреса.
Леко покрийте семената с влажен пясък или вермикулит, или торф с пясък. Поддържайте постоянна влага, за да поникнат семената. Сложете отгоре и стъкло през първите дни или покрийте с тензух. Само при температура 16-18°С покълват нормално семената на виолата. По-ниската или по-високота теммпература води до неуспех! При температура по-висока от 2ГС растенията вече се стресират и не се получава качествен разсад.