Цветя в стаята?

Едни растения виреят само на открито, други - единствено вътре в помещението. Разбира се, има и видове, които са подходящи както за стаята, така и за балкона.

Стайните цветя

За пространството край високите прозорци най-подходящи са едрите растения. При светлите весели стени е добре да се поставят цветя с червена окраска, в пъстрата обстановка най-добре се вписват растенията с бели цветове. Цветята в стаите се разполагат на первазите, пред прозорците върху поставки, наречени жардиниери, и в отделенията от прозорците вътре в стаите. Растенията се слагат и на стойки край прозорците, окачват се и във висящи саксии или вази. Екземплярите, които се нуждаят от опора, намират място в сандъчета и т.н. В стаите цветята трябва да се настаняват съобразно това откъде идва светлината. На преден план - край стъклата на южния прозорец се поставят алое, кактуси, еуфорбия, ехеверия; на следващия ред - агава, азалея, бувардия, хери-отроп, глоксиния, жасмин, камелия, олеандър, пасифлора, китайска роза. От слънчева светлина се нуждаят и следните растения: акация, абутилон, агапантус (декоративна лилия), билбергия, клеродендрон, кринум, сансевиера, цитруси. На поставки пред прозореца се разполагат амарилис, антуриум, аралия, аукуба, бегония реке, кала, кипарис, кливия, филодендрон, цинамомум (цейлонска канела), кафейно дърво, мирта, палма, панданус. Едрите растения се слагат непосредствено на пода, на по-ниски или по-високи поставки (драцена, фикус, юка).
Край северните прозорци се поставят аспидистра, различни бегонии, офиопогон, папрат, пеперомия, питоспорум, селагинела. Бръшлянът, традесканцията, цисусът могат да се намират на два метра от прозореца. Кипарисът и туята през зимата се държат на южните прозорци, а от пролетта - на северните. Ако тези растения останат на южните прозорци, ще се наложи да бъдат засенчени, тъй като избледняват от яркото слънце.

Грижи за лилиума след прецъфтяване

След прецъфтяване луковиците на лилиума са силно изтощени, губят масата и плътността си, люспите им изтъняват и увяхват.
Трябва да мине поне месец и половина, докато тези луковици станат пак здрави и едри. Върху този процес оказват въздействие всички фактори - топлина, влага,
подхранване. Затова първо подрежете стъблата, като оставите пънчето, ако към момента на разделянето те са зелени, без признаци на заболявания. Ако стъблата са отмрели, което е показател за наличие на гъбич-ни болести, то след като изкопаете луковиците, внимателно ги откъснете.

Екзотични цветя - Мимоза

Едно от най-популярните дървета на Хаваите, в т. ч. и в градината Allerton, е мимозата (p.Samanea) - представител на сем. Бобови. Тъй като мимозата расте много бързо, а нейната корона е разперена като голям чадър, то тя е предпочитано дърво заради щедрата й сянка. Мимозата е особено прелестна рано напролет по време на цъфтежа. Сякаш е обсипана с розови пухчета за пудра - така изглеждат стотиците ефирни цветчета по клоните й.
Дърветата са с грубокафява кора, но дървесината им е с атрактивен златистокяфав цвят и се цени изключително високо за направа на изящни предмети и мебели. Бързият растеж на дървото го прави ценен вид за мебелната индустрия.

Грижи за Каланхое / Kalanchoe

- Резници се Взимат от Връхни разклонения.
- Месестите листа може и да се премахнат.
- Вкореняването става бързо във вода или лек субстрат.
- Премереното поливане и пензирането на Връхчетата формират компактност
- Семената се отделят лесно от съцВетията чрез стриване.
Още информация за Каланхое.

Видове Калатея / Calathea

Calathea picturata

Calathea rebrina

Ананас в дома

Ананасът е сред най-впечатляващите южноамерикански плодови култури, които са прекрачили атлантическата водна шир и сега са намерили широки обятия в Азия, Австралия и в старата Европа. Той е дете, което е израсло в неособено приятни и екологични условия-* за живот - почти полупу-стинни, с много леки, почти бедни, слабо кисели почви /рН до около 6.2/. Растението не може да се развива нормално ако няма известна доза ниски температури. Ананасът не се плаши от сухите тропически условия, но има нужда от поливане в някои фази от развитието си. Не може да се размножава чрез семена, а само вегетативно чрез отрязани издънки, разклонения или върхове на плодовете. Плодът на ананаса представлява "грозд" от голям брой малки истински плодчета, които са слепени плътно в една обща маса, с тегло от 1-8-12кг. Плодът е много сочен изключително сладък, приятно възкисел, специфичен по аромат и има подчертано освежаващ вкус.

Нощният цъфтящ кактус / Hylocereus undatus

Нощният цъфтящ кактус (Hylocereus undatus) е с произход Мексико и Централна Америка, но се среща по стръмните сухи склонове над долината и в градините Allerton. Както самото име подсказва - големите бели цветове на този кактус са отворени само през нощта и в ранната сутрин. През деня сякаш повяхват и провисват. Животът им е краткотраен - толкова, колкото да се опраши цветът (около 1 денонощие.) От опрашения цвят обаче се ражда друга забележителност - Драконовият плод. Чудноват по форма, с розовочервена багра, кълбовидният драконов плод е познат на любителите на екзотиката по цял свят. Плодът се яде охладен, без особена преработка. Използва се за напарва на пресни сокове и сладкиши. Неузрелите плодове се варят и се консумират като зеленчуци.

Видове кактуси Сребърно копие / Cleistocactus strausii

Сребърно копие е съвкупност от правилни стройни цилиндрични стъбла, понякога достигащи на височина 3 м., а в диаметър до 6 см. Цилиндричните стъбла са осеяни със сиво-бели бодлички. Този вид кактус цъфти през ранна пролет в червени и оранжеви цветове. Цветчетата малки и са хоризонтални и са издадени бодличките.

Като грижи е важно да се знае, че с наближаването на перода на растеж, поливанията трябва да станат по-чести. В месеците между април и юни, влажността и количеството на водата, трябва да се увеличават, добре е да се полива с хладка вода, когато почвата вече е изсъхнала.

Поливане на мнгогодишните цветя - Дъждуване

Поливането може да се извърши по два начина - като се пусне водата да тече по браздите или се дъждува. Последният начин има много предимства. Едно от тях е, че се измива прахта от листата, което подобрява фотосинтезата.
Дъждуването може да се практикува при отглеждането на пипер, патладжан, зеле, броколи, краставици, спанак, моркови, магданоз, зелен фасул, зелен грах. Избягвайте да дъждувате, когато има вятър. Най-подходящото време е рано сутрин, в по-късния следобед или още по-добре през нощта.

Цветя за градина Жълт божур

Жълтите хибридни божури са изключителни! Отличават се не само с невероятната багра на цвета, онаследена от дървовидните божури, но най-вече с обилен цъфтеж, мощен растеж, лесно отглеждане, лесно размножаване чрез разделяне на коренището, голяма студоустойчивост (издържат без повреди до минус 40 градуса С) и наследяване на качествата от майчиния тревист божур. Стъблата и листата отмират едва след падане на първите слани.
Ито-хибридните божури са изключително благодатни за ландшафтно оформление, както засадени в групи, така и единично в градините. Цветоносите са много здрави и не се нуждаят от опора както при обикновения божур. Листата остават свежи и привлекателни през целия сезон и са по-устойчиви на студове.
Всички Ито-хибриди имат ароматни цветове и продължителен период на цъфтеж.
Освен Ито-хибридни божури с жълта багра на цвета, вече са селекционирани и такива с червена, бяла, розова, виолетова - често с контрастно оцветяване в основата на венчелистчетата.

Видове кактуси Ороя / Oroya

Ороя / Oroya e тъмнозелен топчест вид кактус с диаметър около 25 см е обсипан с бодли, които са светлокафяви, червеникави понякога стигат до черно. Цъвти изключително красиво с малки, но многобройни червени или жълти цветове.
Пролетта растението се поливо веднъж на 20 дни, а през зимата никакво полиане.Не се нуждае също така и от подхранване. Когато се присажда трябва да се използва "кактусова почва" с повече пясък. Като типичен представител на семейство кактуси - предпочита пряка слънчева светлина през летните месеци.

Диви видове цветя

Не пренебрегвайте дивите видове
Засаждайте в градината цветя от природата като камбанки, горски теменужки и незабравки. Те ще внесат много голямо разнообразие и ще придадат на двора ви горски вид. Настанете ги между многогодишните видове и нямайте никаква грижа за тяхното размножаване, защото повечето горски растения лесно се замозасяват.

Видове цветя - Мединила - Medinilla Magnifica

Мединила - Medinilla Magnifica
Мединилата е едно небе роятно красиво декора тивно цъфтящо расте ние. Произхожда от илипините. В природа та мединилата пред ставляба вечнозелен храст, достигащ до 2 м височина
Цветовете са висящи във формата на едри гроздове. Обрагрени са в ярко розово. Над тях има светлорозови носещи листа, които се запазват няколко седмици без да увехнат. Листата са овални, лъскави, с ясно очертани жилки.
Тя е топлолюбиво растение. Предпочита свеж въздух, проветриви места, но без да се излага на въдущни течения и пряка слънчева светлина. От март до ноември се развива най-добре при постоянна температура между 20-24 грауса. През лятото трябва да се поли а с престояла вода, но в никакъв случай минерална. Не бива да се допуска подгизва-не на почвата, но тряооа да осигури достатъ чно влага. Това може да стане като покриете повърхността на саксията с чакъл и периодично го мокрите. Може да се тори с течни калиеви торове. Размножава се чрез връхни резници. Ако растението стане по-високо отколкото желаете, можете да го подрежете, като най-добре е това да стане през пролетта. Добре е да се тори всяка седмица и да се пресажда на всеки две години.

РЕЗЕНЕ

Многогодишно тревисто растение, достигащо височина до 2 м. Отглежда се заради ароматните си листа, семена и корен. Семената и зелената част са популярна подправка в производството на колбаси. Зелената част на резенето се използва в много салати, рибни ястия и др.Грудката се използва в салати, често заедно с маруля или рукола, а също така се задушава в различни ястия и гарнитури. Има и лечебни свойства. Семената се засяват директно от април до юли на 25 см разстояние едно от друго.

Грижи за цветята - виолата през вегетацията

Разсаждане, добре вкорененият разсад се разсажда в лехите и балконските сандъчета от септември до ноември или през пролетта - от февруари до март. Изисквания към светлина и температури:
Растението обича слънчева позиция - засадено на сянка цъфти слабо, с дребни цветове. По принцип презимува в България без повреди, особено под мека снежна покривка. В топла зима цветовете се запазват и през зимата.
Препоръчителни почви: Леко кисели с рН=5,5 и богати на хранителни вещества. Допълнително торене се препоръчва само на песъкливи или бедни почви.
Поливане: Виолата има нежни и фини корени и не обича много мокри почви. При преовлажняване в начален стадий, растението заболява от кореново гниене. Полива се едва тогава, когато повърхностният почвен слой засъхне.

Зеленчуци за здравей - целина

Отдавна се знае (от китайската медицина) свойството на целината да намалява и регулира кръвното налягане. Основна причина за това са химични съединения, наречени ф т а л и д и. Те имат способността да отпускат мускулите на кръвоносните съдове, в следствие на което те се разширяват и улесняват свободното движение на кръвния поток. Освен това, тези съединения подтискат образуването на "хормона на стреса", за който се знае, че причинява свиване на кръвоносните съдове и води до повишаване на кръвното налягане. Някои виждат "парадокс" в това, че целината се препоръча за понижаване на високо кръвно налягане , след като спада към зеленчуците с високо количество натрий (80 mg/100 g). Диетолозите считат, че натрия в целината се намира в много по подхояща форма за усвояване от организма, отколкото от готварската сол (натриев хлорид). При това неговото количество в 100 g целина покрива едва 4 % от дневната необходимост от този елемент. Заедно с високото количество калий (260 mg/100 g), двата елемента подържат солевия баланс в организма и заедно с други вещества, правят целината отличен диуретик . Изследвания подвърждават положителните ефекти на сока от целината върху намаляването на общия и лошия (LDL) холестерол, понижаване на високо кръвно налягане и предотвратяване на сърдечно съдови болести, инфаркти и инсулти. Кумарините са химични съединения, които се срещат във всички части на целината и се характеризират със силно изразени специфични здравни ефекти. Те се проявяват като мощни антиоксиданти и предпазват много клетки в различните човешки органи от канцерогенни повреди, които се причиняват от свободните радикали. Кумарините подпомагат дейността на клетките в белите кръвни телца, които участвуват в имунната защита, срещу потенциални молекули и клетки, включени в канцерогенни процеси. От каротеноидите в най-голямо количество се намират бета-каротена, лутеина и зеаксантина. Една част от бета - каротена се превръща в витамин А, а друга част заедно с лутеина и зеаксантина образуват мощна антиоксидантна система, значението на която за здравето на човека е голяма. Особено значение се отдава на високото количество на витамин С, което прави антиокситантаната система още по-ефективна. От друга страна витамин С помага при простудни заболявания, поради което някои автори го наричат "боец срещу студа". Той активно участва и в антиоксодантаната система срещу свободните радикали, като спира каскадните реакции на възпалителни процеси, които са причина за заболявания от астма, остеопороза и ревматоиден артрит, флавоноидите лутеонин, апегинин, кверцитин и кемферол, правят целината, нейните листа, стъбла, корени и сок още по-лековити, поради силните антиоксидантни свойства на тези съединения. Според най-нови изследвания (2008 г), лутеонина взема участие във възпирането и ограничаването на цял ред възпалителни процеси, свързани с мозъчни увреждания. Проучванията показват, че антиоксидантите в целината представляват потенциални бойци в борбата срещу невродегенеративни болести подобни на Алцхаймер. Затова д-р Маошинг Ни, в своята книга " Тайните на дълголетието" ни съветва "Правете това, което китайците са правили през вековете - яжте и пийте сок от целина, за да имате дълъг живот"!

Тагетисът оздравява почвата в която е засаден

Това цвете е изключително непретенциозно, което го прави идеален партньор в цветната леха.
Тагетесите са най-отглежданите цветя. Причината е, че са изключително непретенциозни. Те не само лесно се отглеждат, но и цъфтят обилно през цялото лято. На ярките им цветове не се отразяват нито палещите лъчи на слънцето, нито дъждът, които обикновено повреждат повечето градински цветя.
Цветовата гама на тагетеса е от жълто, оранжево, червено до кафяво. Използването на различни по височина сортове позволява създаването на живописни лехи.
В декоративното градинарство се използват множество сортове, които са получени от три основни вида - изправения тагетис или африканския (Tagetes erecta), френския тагетес (Tagetes patula), тънколистния тагетес или мексикански (Tagetes tenuifolia).

Цветя за градина - Виола ( градинска теменуга )

Една латинска притча разказва, че веднъж Афродита - богинята на любовта, се къпела в езерце, скрито от човешки поглед. Изведнъж дочула шум и забелязала, че няколко простосмъртни с голямо любопитство наблюдават нейните божествени прелести. Силно разгневена, богинята помолила всемогъщия Зевс да накаже тези, които нарушили покоят й. Той изпълнил молбата й и така, тези които наблюдвали Афродита, за миг се превърнали в трицветни теменужки с вперени във вечността очи, жадни да видят повече и повече от обкръжаващия свят.
Така тази легенда се свързва с най-разпространения в цветарството вид виола - Viola tricolor (трицветна виола). От вида са създадени стотици сортове и хибриди. Към тях се причисляват и най-престижните серии градинска теменуга - Pansy u Joker. У нас виолата се отглежда като двугодишно растение. През първата година - юни-юли се засяват семената и се отглежда разсад, който се засажда на постоянно място през есента или рано напролет.

Видове бамбук - Fargesia scabrida

Fargesia scabrida 'Asian Wonder': така наречения "Азиатски Чудотворец" е нов сорт, чиято родина е Китай. Расте много на гъсто, и не е инвазивен тип. Този вид бамбук има тесни декоративни изключително красиви листа. Стеблата му растат прави и понякога достигнат диаметър 2 cm. Младите стъбла са с лилав цвят, който контрастира с червено-кафявите листата. В природата той е основната храна на гигантска панда. Издържлив на студ вид до -20 ° С. Достига до 3 метра на височина.

ЛАВАНДУЛА

Лавандулата е многогодишно, вечнозелено растение с височина до 50 см, което се отглежда като декоративна, ароматна подправка и билка. То е и ценно медоносно растение. Цъфти от май до ноември с виолетов цвят. Обича слънчеви места. Полива се умерено. Засажда се около бордюри, групи, саксии. Семената се засяват март - април в топло помещение. Засажда се на открито средата на май на разстояние 30 см едно от друго.

Градински цветя със сеитба през юли

Ако все още не сте засяли през юни незабравките, паричките, теменужките (виола), дигиталиса (напръстник), кампанулата, шибоя и брасиката (декоративното зеле), може да извършите това през юли. Някои начинаещи цветари дори не знаят, че едни от най-красивите градински цветя, които по-горе изброихме, се сеят през юни-юли, разсадът от тях се разсажда през есента или много рано напролет и зацъфтя-ват в първите пролетни месеци. Затова тук ще посочим най-важните правила за сеитба на някои от тези двугодишни цветя, за да грейнат на пролет лехите ви с неповторими багри и разнообразие.

МАТОЧИНА

Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Употребява се като билка и подправка. Стъблото е четириръбесто, разклонено, до 80 см високо, покрито с власинки. Цветовете са бледожълти, бели или розови. Листата са срещуположни, с дръжки. Цъфти юни-октомври. Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото. Семената се засяват март -април в топло помещение. Засаждат се на постоянно място през март -юни на разстояние 30 см едно от друго. Обича слънчеви изложения и редовно поливане. На едно място расте до 10 години. Може да се засява и директно в края на май.

Видове бамбук - Phyllostachys atrovaginata Green Perfume

Бамбук, който е доста използван в озеленяването. От него се правят Бамбукови димящи пръчици, аромата наподобява на сандалово дърво. Чувства се добре когато вирее на влажните почви. Подходящ за засаждане покрай езера, добре е да се засажда на малки групички, защото не му понася самосотоятелен разтеж, защото е доста крехък. Добре е да се ползват "бариери" за корените му. Достига 4-6 м. на височина.

Грижи за малините след беритбата

РЕЗИТБА
Първата грижа за малиновото насаждение след беритбата е резитбата. През този период се прави една от т. нар. зелена резит-ба. Нейната цел е да се направи прореждане на зелените издънки. Тя започва от средата на юли и продължава до средата на август. Тогава се съкращават всички издънки с 20-30 см, които са достигнали височина до 160 см. Правилно направените резитби осигуряват на растенията повече запас от хранителни вещества, добро оформяне на пъпките, нормално презимуване и плододаване през следващата година.
Веднага след приключване на малинобера плододалите издънки се изрязват ниско до земята, изнасят се от градината и се изгарят.
При отглеждане на ремонтант-ните сортове малини ("Люлин", "Есенна позлата" и др.) веднага след прибиране на плодовете се извършва резитба на височина 4-5 см на всички издънки. Трябва да знаете, че тези сортове плододават всяка година върху зелени издънки от втората половина на август до падането на първите слани.
До пролетта не се извършват други резитбени операции като съкращаването на леторастите например. При характерната за нашите климатични условия продължителна влажна и сравнително топла есен обаче върховете на леторастите обикновено не успяват да узреят и измръзват. Те трябва да бъдат изрязани през пролетта, преди да е започнало развитието на пъпките.

Идеи за градина - Подреждайте цветята според височината

По края на цветната леха винаги трябва да се засаждат по-ниски цветя или вечнозелени растения, които покриват добре почвата и осигуряват добра видимост за растенията, засадени на втори и трети план. Подходящи за тази цел са здравецът, цветето хойхера или спиреа.

Видове цветя - ГИЛИЯ / GILIA

Известни са около 100 вида едногодишни и многогодишни тревисти и по-рядко храстовидни растения (около 1.5 - 2.0 м) от семейство POLEMONIACEAE, към което принадлежи гилията (gilia) . Цъфтят обилно, но не и продължително. Като декоративни се използват по-често за оформянето цветни групи и в алпинеуми. Gilia capitata е многогодишен вид с небесносини и бели цветове. Достига на височина 50 - 80 см и е подходяща за единични групи и смесени композиции. Gilia rubra е с червени цветове, a Gilia tricolor е с бледо лилава окраска на цвета, с кремаво бял център и тъмно виолетово гърло. Освен в градината може да се използва и за озеленяване на балкони и чe засадено в саксии и сандъчета.

Gilia capitata


Gilia tricolor


Gilia rubra

Видове кактуси - Опунтиа / Opuntia

Това семейство кактуси е разпространено из цяла Америка вирее както в пустините, така и на места с голяма влажност на въздуха. Наброява над 200 вида. За тях са характерни плоските плочки с бодли, които наподобяват заешки ушенца. Те ни радват с цветовете си през пролетта и лятото и са в жълто, червено, оранжево. Има видове, които раждат и плодове, които са хранителни и се казват "кактусови смокини". В природата с опунтиата се хранят костенурките. Популярни видове са са Opuntia humifusa, Opuntia compressa, Opuntia indica, Opuntia aciculata.


Opuntia humifusa


Opuntia compressa


Opuntia indica


Opuntia aciculata

Видове фикуси - Пумила / Ficus Pumila

Това е най-дребният от семейство фикуси и е пълзящо растение с нежни деликатни листенца с зелени понякога бели кантове. Използва се като почвопокривно растение, много добре изглежда във висяща саксия. Има голяма нужда от влажен въздух и се чувства най-добре в група от много растения.

През лятото трябва да се тори на всеки 2 седмици, през зимния период може даже да го преустановите. Налага се пресаждане кокгато саксията се напълни с корени, като е добре да се ползва неглинена почва, бедна на хумус. Вирее най - добре на температура 10-25 градуса. Като напояване е добре да се извърщва т.н. оросяване.

Видове бамбук - Phyllostachys aureosulcata 'Aureocaulis'

Phyllostachys aureosulcata 'Aureocaulis' е рядко красив екзотичен декоративен бамбук. Стеблото е обагрено в жълто-оранжево.Ствола е доста груб наподобява хартия.Расте много бързо и е удачно решение ако искате да издигнете жив плет на ветровито място със северно изложение. Добра идея е да използвате т.н. бариера. Уникално издражлив на студ до -30°C . Стеблото расте на зиг-заг. Достига на височина от 5 - 7 метра.

ГАГЕА - GAGEA - ГЪШИ ЛУК

Наименованието на рода е дадено на ботаника любител сър Томас Гейдж (1761-1820г.) Родът наброява около 70 вида, разпространени в Европа, Централна Азия и Северна Африка. Растенията са дребни, луковични и в природата се срещат рядко. Изключение прави гъшият жълт лук, който има скромен вид, но е необикновено красив. Чудесно растение за каменисти градинки и в алпинеуми. G. lutea - жълт гъши лук е с листенца по-дълги от стъблото. На върха на цветоноса се помещават 8-10 светложълти цвята със зеленикава окраска от външната страна. G. fibrosa е с цветове събрани в чадърче. Изключително подходящи са за скални кътове и алпинеуми.

Градински растения - Лайка

Мини аптека - идеално растение за всяка къща Лайката е билка с многоспектърно лечебно действие. Използваемата част са цветните кошнички. Лайката е студоустойчиво и сухоустоичиво растение. Потребност от повече влага има само за поникване на семената. Лайката се размножава само чрез семена, които се засяват през май-юни или от септември до средата ноември на добре обработена и подхранена почва. Цветовете се берат без дръжки и се изсушават в сухи и проветриви помещения. Лайката цъфти от май до юли.

Цветя за балкона и алпинеума - ЗДРАВЕЦ

Цветя за балкона ПЕРАНИУМ - GERANIUM - ЗДРАВЕЦ
Бордюрно многогодишно, подходящо за алпинеума
Няма българска къща или двор, в които да не расте здравец. Родът му наброява над 300 вида т освен традиционния има още много интересни видове и сортове. Те са с различна окраска на листата и багра на цветовете - бяла, розова, цикламена, червена, та дори и синя. Някои, като G.psilostemon достигат 85 - 95 см височина и са подходящи за бордюрни. Други, като G.oxonianum са джуджета и мястото им е в алпинеума. G.sangumeum е не само красив, но и полезен - използва се в медицината. Общото за всички видове и сортове е, че растенията не предявяват особени претенции към условията на отглеждането им. Много подходящи са за бордюри, алпинеуми и за фон на други цветя.

ЧЕРЕН КОРЕН

Кореноплодните на черния корен се използват като основна съставка и подправка за супи и ястия, а младите листа за салати и сосове. Използва се още като билка. Корените са дълги около 25 см, обвити в черна кожа. Вътрешността е богата на млечен сок с приятен вкус. Счита се за деликатес. Вегетация 120-130 дни. Растението е многогодишно, но се отглежда като едногодишно. Семената се засяват през април, май или юни на разстояние 10x10 см едно от друго. Обича дълбоко обработени (30-40 см), запасени с хранителни вещества почви. Растенията са устойчиви на болести и неприятели. Кореноплодните се прибират края на септември, началото на октомври.

Видове бамбук - Bambusa emeiensis Viridiflavus

Yin Yang Bamboo - Този вид е изключително атрактивен и предпочитан вид от озеленителите за озеленяване. Красотата му е от жълтите си ивици в междувъзлието, което контрастира с наситения зелен цвят на стеблото.

Цветя за дома - Коледниче

Коледничето не обича слънцето и до есента трябва да се държи в прохладни стаи с достатъчно светлина. В горещите дни се нуждае от оросяване, но поливките не бива да се увеличават докато не започне образуването на цветни пъпки. Размножаването на коледничето е лесно и сега е времето да започне отглеждането на нови цветя. За резник може да послужи всеки прешлен от членестите стъбълца. Понеже те са месести е нужно да се оставят да завехнат преди да са заложат за вкореняване. Желателно е веднага след отделянето нараненото място да се потопи в дървесна пепел. При пресаждане в по-голяма саксия да се използва хранилна, но водопропуклива почва - чимова, с добавка на пясък и листовка.

Целината - хранително и лечебно съкровище

Целината, известна още като керевиз, принадлежи към голямото ботаническо семейство Umbelliferae (Сенникоцветни), към което се числят още магданозът, копърът, морковите. Тя почти целогодишно се използва в кухнята наред с лука, морковите и картофите. Целината, която днес отглеждаме в дворове си, е използвана от древността като подправка и за медицински цели. Днес се отглежда по всички континенти, в страните с умерен климат. Приятният аромат и вкус, който се дължи на етеричното масло в нея, я прави широко отглеждана и у нас. И то под трите и културни разновидности - листна, с развити къдрави листа и къси дръжки, дръшковидно-листна, с дебели месести дръжки и листа, и кореноплодна, която образува добре оформен кореноплод. За храна се използват листата, стъблата и корените, а в медицината - и семената. Хранителната стойност на целината се сочи, като една от най-високите в сравнение с другите зеленчуци. Тя е ниско калорична, има малко въглехидрати и почти никакви липиди. Съдържа и високо количество хранителни влакнини, протеин богат на незаменими аминокиселини, и особенно на триптофан. Тя е богата на калий, магнезий, калций, фосфор, натрий, молибден, манган, мед, цинк, на витамини от В-групата , витамин С, каротен - предшественик на витамин А (Таблица). Но най-характерни за нея са биологично активните вещества.

Лиатриси с класовидни съцветия

Със сигурност най-популярният сред градинарите лиатрис е този с класовете (Liatris spicata [syn.: Liatris callilepsis]). Неговата родина е югоизточната част на САЩ, цъфти на гъсти туфи. Предпочита сухи почви.
Височина: 60 см.
Цветове: виолетови.
Разположение: добре огрято от слънцето място.

Цветя за балкона - Петуния

Петунията е едно от най-красивите цветя - кичести и пъстрите цветя, които можете да сложите на вашия балкон. То е едногодишно растение и е от семейството на картофовите (Solanaceae). Тя има доста разклонено стъбло и цветове наподобяващи фунийки. Ще ви радва с цветовете си май до края на есента. Най добре се чувства на слънце и когато почвата и е влажна.

Видове бамбук - Phyllostachys edulis Moso

Phyllostachys edulis Moso представител на семейство Moso които достига до огромни размери 8-12 метра височина. Харакерно за семейството е със здрави стъбла подходящи за аксесоари за дома и ниска издръжливост на минусови температури. Виреят на температура не повече от 0° гарадуса.

ЖЪЛТ КАНТАРИОН

Жълтият кантарион е многогодишно тревисто растение, със силно разклонено, стебло достигащо височина до 70 см. Листата са срещуположни, без дръжки, овално елипсовидни, дълги от 1 до 3 см. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в съцве-тие. Цъфти от май до септември. Събира се в пълен разцвет, чрез отрязване на облистените стъбла с цветовете и пъпките на около 20 см от върха. Това са месец юни и юли. Може да се отглежда в саксии. Развива се добре на всякакакви почви. Семената се засяват март- април за производство на разсад и май - юни директно. Разсажда се на 35 см разстояние едно от друго. Сеитбена норма: 60-80 гр. - чрез разсад и 400-500 гр. директна сеитба.

Хубава градина - Особености при коситба на тревата

Качествена коситба се получава, когато се коси относително суха трева - не навлажнена от роса, дъжд или поливане.
Препоръчва се при всяка следваща коситба ходът на косачката във вашата градина да бъде в разлчина посока - веднъж по дължината на площта, следващия път - напречно и т. н.
Често някои градинари се колебаят дали да изнасят окосената трева или да я оставят върху зеления килим. Когато тревата е съвсем ниска и тревният пласт е малък, то той може да се остави. Така изпълнява функцията на мулч и предпазва тревата от изсушаване, а също обогатява с органични вещества почвата. Ако обаче коситбата е закъсняла и окосената трева е много, тя трябва да бъде изнесена извън зелената площ, Остатъците подтискат растежа на тревостоя, който залинява и от липсата на светлина. Гниещата трева става източник на гъбни инфекции. В дъждовна година окосената трева непремнно се изнася - така тревостоят се предпазва от слягане и уплътняване.
И накрая, добре е също да се спазва правилото - не трябва да се оставя висок тревостой преди зимата. Тревата трябва да посрещне зимата с височина 5-6 см, като последната коситба се проведе в края на септември или в началото на октомври.

Маточината

Маточината се познава лесно по приятния лимонен мириз на листата. Пребира се непосредствено преди цъфтежа на растението, като листенцата се откъсват внимателно от окосените стъбла. Сушат се веднага, растлани на тънък пласт, на сенчесто и проветриво място. Дрогата се препоръчва за укрепване на нервната система, при сърдечна невроза, премахване на умората, за спокоен сън и редица други заболявания. Прилага се като запарка, която се приема 3 пъти дневно, 15 минути преди ядене. При неспокоен сън се пие чай от маточина - час преди лягане по 1 водна чаша. Като подправка маточината е подходяща за ястия от риба, месо, гъби, дивеч - 1-2 щипки стрити сухи листа са достатъчни. С млади зелени листа могат да се овкусяват листни салати - предадат свеж лимонов аромат. Подходящи са и за консервиране на туршии.

Модерни цветя за градина - Жълт божур

Опитите на селекционерите дълго удряли на камък, докато в селекцията не били включени дървовидните божури. В резултат на кръстосване между божурите с тревисти стъбла и дървовидните видове божури японският градинар Точи Ито в 1958 г създава първият тревист божур с жълта багра на цвета. Луис Смринов (роден в Одеса), собственик на разсадник за божури в щат Ню Йорк, САЩ, откупил правата за тези нови хибриди от Ито, започнал да ги размножава и през 1974 г., в съавторство с японеца, регистрирал 4 сорта жълти божури: "Yellow Crown", "Yellow Emperor", "Yellow Dream" и " Yello w Heaven".
По-късно работата по създаване на междусекционни хибриди е продъжена от други селекционери в САЩ, което става прецедент и тези сортове вече се класифицират в отделна група - божури Ито-хибри-ди (Itoh-Hybrlds или Intersectional Hybrids).