Поливане на Сукуленти

Сукулентите се запасяват с вода. Целта им е да преживеят периода на сушата. Затова не бива често и обилно да се поливат. При такъв подход те бързо загни-ват. През лятото се препоръчва да се поливат след пълно изсъхване на почвата в саксията - 1-2 пъти седмично; през зимата - значително по-рядко - 1-2 пъти на месец (или дори 1 път на 2 месеца) - така до времето на поредното поливане листата им ще са станали съвсем малко по-меки. Повечето растения отлично се размножават не само с цели филизи, но и с отделни листенца. Отделеният от растението филиз не се слага във вода - в нея той ще изгние, а се посажда направо в земята на постоянно място. Освен това, след като сте отрязали филиза, трябва да му дадете 1-2 дни, за да позасъхне. Ако не направите това, той може да загние.

Високостебленият чемшир / Buxus sempervirens

За разлика от нискостебления, високостебленият чемшир е с по-едри листа и е доста по-бързо
растящ. Може да се извисява дори до 20 см годишно, което за чемширите е много. Високостебленият чемшир е доста по-светлолюбив от нискостебления и също трябва да се пази от мъжките кучета.

Размножаването при чемширите може да стане с резници, поставени в парник. Трябва много търпение, тъй като растението се вкоренява бавно, точно така, както и расте. Малко от клонките ще образуват корени през същата година. При повечето храсти това ще се случи едва към началото на другата есен, а доста от тях изобщо няма да се вкоренят.

Чемширите са едни от най-подходящите декоративни растения за стригани форми, както и за живи плетове на тъмни и сумрачни места.

Зайчият замбак - Перуника / Iris germanica

Зайчият замбак - Перуника / Iris germanica

Зайчият замбак - Перуника / Iris germanica

Зайчият замбак е също така ниско растение с един или два цвята. Листата му са по-тесни, извити навън. Цъфти по-късно, но багрите на цветовете му също са разнообразни. Вирее добре по каменисти места. Балканската перуника е по-висока - стига до 30 см височина, на стъблото й има от 1 до 3 цвята. Листата й са по-къси от стеблото, изправени и леко извити. Цъфти през май със синьо-виолетови или жълти цветове. Вирее на скалисти места, на варовита почва.
Перуниката има месест корен, който позволява да оцелява и на по-сухи и каменисти места. В този смисъл не е претенциозно растение. Коренът пълзи настрани и ражда естествени издънки, от които се I оформят нови растения. Затова веднъж засадени в градината, ирисите сами се разпространяват наоколо. По тази причина трябва да се внимава да не се разположат на нежелани места.
Иначе перуниката се размножава чрез разделяне на корена, след като растението прецъфти. Обича суха почва и много слънце. Особено подходяща е като допълнение към скални кътове и алпинеуми. Изглежда добре близо до изкуствени езера, в съчетание с декоративни камъни и други растения.

Грижа за цвеята - Клематис / Clematis

Грижа за цвеята - Клематис / Clematis
Грижа за цвеята - Клематис / Clematis

Клематисът е многогодишно растение, което се размножава вегетативно, чрез разделяне на корените му. Това може да се извърши или през есента, или в ранна пролет. Друг начин за размножаване е и чрез отводи. Някои сортове дават семена, тъй като са получени изкуствено, но семената обикновено не поникват, а ако това се случи, растението не наподобява старото. Клематисът се засажда в добре обработена и наторена с разложен оборски тор почва. Необходимо му е по-широко и дълбоко място, защото има мощна и добре развита коренова система.

Ямата му трябва да е дренирана с дребен чакъл и пясък. През летните горещини се полива интензивно. За да се избегне прегря-ването му, около него могат да се насадят други растения, които не израстват високо, за да не си пречат вза-имно. Трябва да се има предвид, че не обича заблатена почва и прекомерна влага.
още за Клематис

Грижа за цветята - Отглеждане на Зюмбюл / Hyacinthus

Грижа за цветята - Отглеждане на Зюмбюл / Hyacinthus

Зюмбюл / Hyacinthus

Освен като градинско растение зюмбюлът може да бъде отгледан в саксия като стайно растение чрез т.нар. форсаж. При домашни условия се прави по следния начин. Избира се подходящ съд и се напълва с пръст, предварително дренирана с дребни камъчета. Луковицата се засажда в пръстта, като се оставя 1/3 от нея открита над земята. В един съд може да бъдат засадени както една, така и няколко луковици. Когато приготвите саксията със засадените зюмбюли, изкопайте малък трап, където да я заровите със слой пръст, дебел около 20 см. Трапът трябва да бъде по-широк от саксията, така че около нея да може да се насипе пясък за по-лесното й изваждане впоследствие. Полейте съда с луковиците обилно, докато пръстта в него се напои добре. После го покрийте с листа, мъхове, царевични стебла и други. Така ще предпазите растенията от измръзване. Изваждането на саксията се прави най-рано 2 месеца след заравянето й. Корените на луковицата трябва изцяло да са обхванали пръстта в съда. Също така зюмбюлът е необходимо да е с израснали листа и цветове с част от стеблото. Общо взето вкореняването става за 2-3 месеца. След това зюмбюлът нараства, докато стане около 10 см в исоко. Чак тогава можете да внесете саксията в помещението, в което ще го отглеждате. Върху пръстта в нея трябва да се сложи мокър мъх, дървени стърготини или листа. Това е необходимо за поддържане на влажен въздух наоколо.

най-разпространените кактуси - Астрофитум / Astrophytum

най-разпространените кактуси Кактуси / Cactaceae

Астрофитум / Astrophytum
Името на този род кактуси идва от латинското „астро" - „звезда" и гръцкото „фитум" - „растение". Неговите представители привличат окото със сферичните си или полуцилиндрични стъбла и изключително красивите си цветове, чиято дължина достига 6-9 см. Най-често те са жълти, но понякога имат и червен оттенък. Известни са 6 вида астрофитуми, както и многобройни разновидности. Най-важните от тях са следните:
Astrophytum asterias - благодарение на сходството му със скелета на морския таралеж е получил и такова наименование - кактус „морски таралеж". Достига 10 см в диаметър. Стъблата му са лишени от бодли.
Astrophytum myriostigma или „митрата на епископа" е най-известният кактус от целия род. И той няма никакви бодли. Многобройни сиво-бели власинки покриват тялото му като снежинки. Astrophytum omatiim или украсеният астро-фитум се отличава с наличието на остри бодли. Бели власинки образуват по стъблото му дъгообразна рисунка. Това растение може да доживее до 150 години и да достигне до 2 м височина.
Astrophytum capricorne - астрофитум козирог. Характеризира се с дълги до 7 см, доста еластични бодли, които с остаряването на растението в долната му част опадат. Astrophytum senile - астрофитум старчески. Прилича на предходния вид, но неговите бодли не падат.
Особености. Всички астрофитуми обичат хранителната глинеста минерална почва с незначително количество хумус, но с високо съдържание на калций (рН 8,8). Размножават се лесно със семена, които прорастват за 3-5 дена и се чувстват чудесно в стайни условия. Цъфтежът им е слаб.

Грижа за цветята - Здравец / Geranium

Здравец / Geranium
Здравецът се размножава чрез разделяне на корените в периода на вегетация, който е от май до август. Докато се вкоренят издънките, е необходимо да се поливат по-често. Някои сортове могат да се размножават и по-рано - през март.
В градината здравецът може да бъде оформен на туфи, като се редува с други растения: латинка, невен, калдъръмче, съчетава се идеално и с ранно цъфтящите растения като лалета, минзухари, перуника. Чудесно се вписва в скални кътове, защото носи духа на дивата природа, което пък, от своя страна, е търсен акцент при алпинеумите. Може да се отглежда и в саксия.

Грижа за цветята, разсаждане и подхранване на Poзaта

Най-подходящото време за засаждане е периодът на покой, когато старите листа са окапали, а новите още не са се появили. Това обикновено се случва от средата на октомври до началото на ноември. Ако се остави за пролетта, трябва да стане, преди да са се събудили пъпките. Мястото на засаждане трябва да е слънчево. Розите се размножават чрез семена и вегетативно. Начинът зависи от сорта, който искаме да засадим. Най-често се използва т. нар. облагородяване. Това е метод, при който растението се получава от пъпките на избран сорт, който се нарича присадка. Семената, които ще се използват за подложка при присаждането (ашладисване), се вземат от леко порозовели плодове, откъснати през август. Тогава те са с най-висока кълняемост. През есента, когато има достатъчно влага, се засяват семената в лехи. Дълбочината трябва да е 2-3 см, а разстоянието на лехите 10-12 см. За да не се губи почвената влага, може да се покрие пръстта със слама. Маха се, когато младите растения покарат. Оттогава трябва да се поддържа почвата влажна. Щом растенията развият 2-3 същински листа, трябва да се разсадят. Обикновено това се извършва през май.

Грижа и подхранване на цветята - Иглика / Primula

Грижа и подхранване на цветята - Иглика / Primula

Иглика (Primula)

Игликата без общо цветоносно стебло цъфти най-рано веднага след стопяването на снега. Цветовете й излизат между листата й по един. Багрите на този вид са различни - бели, розови, кремави, червени, жълти. Градинската иглика (Primula verise) е отдавна разпространена в домашните градини. Тя е резултат от кръстосване на някои наши видове. Получените сортове имат различни по големина цветове, които са с разнообразни багри. Единствено гърлото на цветовете винаги е жълто. Топчестата иглика има по-дребни цветове, които са и с по-малко багри. Обикновено цъфтят в бледолилаво или в бяло. Имат общо цветоносно стебло, което събира като топка цветовете им. Игликата с гладки листа няма власинки по листата си и е обагрена в меки тонове. Цъфти по времето на градинската иглика, но с по-ярки цветове.

Още за игликата

Как правилно да пресаждаме кактус ? - 2 част

Как правилно да пресаждаме кактуса? - 2 част
Пресадените кактуси трябва да се поставят за 2-3 дни на полусянка и да не се поливат. На високите и едри видове по време на вкореня-ването трябва да им се осигури опора (гладко остъргана пръчица), към която да бъде закрепен с тел или връвчица.
Няколко години подред е добре да се практикува пресаждане с предварително подкастрени корени и обработени с гореща вода. Това се прави така: подрязват се корените, като се оставят с дължина 2-3 см, и три пъти се пускат за 2-3 секунди в гореща вода (+70°). След това разрезите се поръсват с прашец сяра и се оставят за едно денонощие, за да засъхнат. На втория ден растението се посажда в саксия и се разполага на топло и светло място. После 3-4 пъти на ден, без да се овлажнява земята, кактусът се пръска с топла вода. През лятото той образува нова връзка корени и дава добър прираст. При посаждане на кактуси по този начин не е нужно да се уплътнява земята. Корените се слагат в саксията така, че кореновата шийка да остане малко по-ниско от равнището на края на саксията. Като се придържа растението с едната ръка, с другата се засипват корените със земя до кореновата шийка. 2-3 пъти се почуква с дъното на саксията по масата, като кактусът през това време продължава да бъде придържан. При това заедно със земята и растението се спуска надолу. Кореновата шийка отива с 2 см по-надолу от края на саксията. Повърхността на земята се посипва с керамзит. Много е важно в първия месец след пресаждането да не се преместват кактусите. По това време растат интензивно, развиват нови млади корени и пъпки. През лятото пресаждането приключва. Растенията вече са възстановили нарушената си коренова система и са в състояние на пълен растеж. Сега се нуждаят от поливане с подхранващи смеси с минерални соли. Вече не бива да се допуска пълното пресушаване на земята им. През това време равномерната влажност на почвата им осигурява и равномерен растеж. Те вече нямат нужда от полусянка. Точно обратното, колкото повече слънце получават, толкова по-бързо ще растат и ще бъдат силни бодлите им. За да не получат растенията изгаряне, влажността на въздуха в помещението се повишава по пътя на честото оросяване и поливане. В същото време трябва добре да се проветрява.
Много от кактусите се опрашват (Oroya, Opuntia, Rhipsalidopsis graeseri). При култури в помещение се прави по следния начин: с мека четчица или памук, прикрепен към пръчица, се взема прашец от цвета на едно растение и се пренася върху тичинките на друго.

Лятото е най-доброто време за ашладисване и размножаване с резници. Разсадът расте засилено. Скоро след първото пикиране му става тясно и възниква необходимост от повторно пикиране. За зигокактуса настъпва време за покой.
През есента завършва растежът на кактусите. Започва тяхното закаляване и подготовка за зимата. Макар че навън вече не е съвсем топло, помещението трябва да се проветрява добре. Дните стават все по-кратки и по-студени. Заради промяната в климатичните условия се променя и режимът на поливане. То се съкращава и се прави в слънчеви дни.Този тежък период от живота им те понасят благополучно, ако са закалени стъблата им и се държат на сухо и прохладно.

Още за пресаждане на кактуси

Грижа за цветята - Лавандула / Lavandula

Грижа за цветята - Лавандула / Lavandula

Лавандула / Lavandula
Лавандулата се полива рядко и не се наторява. Това я прави изключително подходяща за ал-пинеуми, където естествено се вписва между камъни, скални късове и растения. Изглежда добре и в съчетание с юки, кипариси, рози. Много полезно е да се засади близо до рози, тъй като не позволява развитието на листни въшки, които често нападат тези растения.
Лавандулата може да презимува на открито в двора, но е добре наесен да се покрива с борови кори, листовка и мъхове, които я предпазват от измръзване.

Грижа за цветята - Дамско сърце / Dicentra spectabilis

Грижа за цветята - Дамско сърце / Dicentra spectabilis

Дамско сърце / Dicentra spectabilis
Дамското сърце е МНОГОГОДИШНО растение, което се размножава чрез разделяне и чрез резници от корените. Не е капризно и вирее както на слънце, така и на полусянка. Препоръчва се почвата му да се обработва и обогатява с добре разложен оборски тор, да се поддържа влажна, без обаче водата да застоява в нея. Предпочита неутрална до слабо алкална почва. След прецъфтя-ване стеблото на растението и листата му постепенно пожълтяват и увяхват. Тогава настъпва времето на покой. По принцип не обича да му се сменя мястото, затова не го премествайте, ако не е наложително. Не е необходимо да се пресажда, освен ако нс искате да го размножите. През есента е добре да се покрие с листа, компост или слама, за да се избегне измръзването му през най-студените зимни месеци.

Разделянето на растението става през ранна пролет или в късна есен, като най-добрият начин за размножаване е чрез резници от корените. Те имат повече шансове да оцелеят, особено ако стеблото е едва напъпило.

Цветя за градината - Лале / Tulipa gesneriana

Лале / Tulipa gesneriana

В природата лалето се среща като диворастящо растение и се размножава чрез семена. Луковичката на поникналото цвете расте в период от около 4-5 години, но трудно образува нови, цъфти, дава семена и загива. Затова, ако пренесете луковички на диворастящи лалета в градината си, те няма да се задържат дълго в нея. Като градинско растение лалето се размножава вегетативно. Успешно се отглежда както в парници, така и в домашни условия. Луковиците му са изключително устойчиви на ниски температури. Затова спокойно зимуват в градината. Напролет от тях израства стъблото и лалето ни радва с красивите си цветове. След като прецъфти напълно и листата му пожълтеят, лукови-ците се изваждат от пръстта, почистват се внимателно, без да бъдат наранявани, и се поставят на тъмно, хладно и проветриво място. Времето на изваждането на луковиците зависи до голяма степен от климата, в който вирее растението. Трябва точно да се уцели подходящият момент, без нито да се избързва, нито да се закъснява, защото е важно луко-вицата да узрее добре, за да даде качествени растения през следващата година. През есента луковиците се връщат в градината, като засаждането им става на разстояние 10-20 см една от друга на дълбочина от около два-три пъти повече от диаметъра на луковицата. Покриват се с тънък слой пръст, а отгоре с торф или слама. Това е необходимо за по-доброто им вкореняване, за предпазване от температурните колебания и от есенната влага.

Грижа за стайни растения - Сукуленти

Грижа за стайни растения - Сукуленти

Сукуленти

Сукулентите обожават светлината.
Тези растения се разполагат под преките слънчеви лъчи. През лятото, по възможност, се изнасят на балконите - от това те придобиват по-ярка, наситена, радваща окото окраска. А някои след сезона на балкона ще цъфтят през зимата. Ако си купувате сукуленти, за да си направите красива композиция и да я поставите далече от прозореца, например на масичката за вестници и списания, помнете, че там тези растения могат да виреят само с напълно суха земя и на това място не бива да престояват повече 1,5-2 месеца. През целия този период не се поливат. След месец и половина растенията задължително трябва да се поставят на перваза и да се полеят. Връщането им на масичката за вестници и списания може да се направи не по-рано от 1,5-2 месеца.
Тук е необходимо да се обърне внимание на отношението на сукулентите към отглеждането им при изкуствено осветление. Това е трудно. Защо? Интензивността на излъчването от лампите и натрупването на луминесцентни осветителни тела обикновено не надвишава 5000 лукса, докато светлинният поток от Слънцето през деня на открито място е над 50 000 лукса. Освен това спектралният състав на лампите забележимо се различава от слънчевия, което е важно за сукулентите - в излъчването на лампите напълно отсъства ултравиолетовата светлина. Затова отглеждането на сукуленти при изкуствено осветление е доста проблематично.

Още за Сукуленти

Грижа за растенията - Фикус / Ficus

Грижа за растенията - Фикус / Ficus

Фикус / Ficus
През зимата фикусът иска светлина, затова саксиите се поставят по-близо до прозореца. А пъстролистните форми, например фикус бенджамин може през цялата зима да стои дори на южния прозорец. При недостиг на осветление през зимата се образуват слаби и изкривени филизи и листа.

Нуждае се от влага и затова листата му трябва да се протриват често с влажна кърпа. Полива се умерено, с вода със стайна температура, престояла поне половин ден.
фикусите не обичат да ги засаждат в много по-голям съд от кореновата им система. Затова се пресаждат тогава, когато се предполага, че корените им изпълват цялата саксия или кашпа. Старите екземпляри големи фикуси се пресаждат много рядко - през 5-6 г. Но всяка година може да се подменя горният слой земя с нов. Освен това ако по горния слой има бяла кора, смяната е наложителна. За всички фикуси най-подходящата почвена смес е: 2 части листовка, 1 част торф и 1 част прегоряла пръст.

Освен това през пролетта и лятото се прави подхранване с тор (добре откликват на по-дхранването с органичен тор).

фикусите се размножават с резници. От един филиз могат да се получат толкова резници, колкото листа има по него. Резниците за размножаване трябва да се състоят от едно листо и половината от долното междувъзлие. След срязването резницата се пуска в топла вода, за да спре отделянето на млечен сок. За най-добро вкореняване в долната част на резницата се прави разрез (ако тя е с твърда дървесина, разрязването е кръстообразно, а ако е с мека дървесина - само един прорез). Резниците се вкореняват най-добре в подгрята почва, като са покрити с полиетилен.

Грижа за цветята Иглика / Primula

Иглика / Primula

Когато отглеждате иглика, е добре да й създадете условия, близки до тези в природата. Расте най-добре, сгушена сред други растения. Опрашва се кръстосано и при домашни условия обикновено е трудно сортовете да бъдат запазени. За посаждане могат да се използват страничните розетки, които се отделят веднага след прецъфтяването, за да могат новите растения да започнат да нарастват и да цъфтят през следващата пролет. Игликата може да се размножава и чрез семена. Това става чрез посяване веднага след узряването им, като за целта се предпочитат сенчести места с добре обработена и наторена пръст. През есента поникналите растения се засаждат на постоянно място, където ще бъдат отглеждани.

Грижа за цветята Божур / Paeonia

Отглеждане на Божур / Paeonia

За да бъде успешно отгледан божурът в градината, трябва да се има предвид, че изисква широко място, в което да расте. Обича полусянка, но се чувства добре и изложен на пряка слънчева светлина. Предпочита песъчлива почва с добър дренаж. Ако е много лека или прекалено песъчлива, трябва да се обогати с торф. Преди да засадите растението, трябва да обработите почвата в дълбочина и да я обогатите с градински компостили тор.

Божурът се засажда дълбоко в земята, като му се осигурява широко пространство, за да се развива свободно. Оттук нататък всяка пролет растението трябва да се подхранва с добре разложен оборски тор. Наторяването през есента трябва да се избягва, защото ще предизвика израстване на плевели. Те задържат водата в почвата и това може да доведе до заболяване на растението.

Божурът може да се отглежда и в керамични съдове за декорация. Тогава към почвата се добавя смес от листовка и пясък. Тези съдове позволяват растенията да бъдат оставени навън през лятото и да се приберат преди застудяването.

Още за Божур

Иглика / Primula

Иглика / Primula

Тя е род многогодишно тревисто растение, обхва-щащ ОКОЛО 400-500 вида. В България най-популярни са няколко вида: иглика без общо цветоносно стеб-ло (Primula accaulis), градинска иглика (Primula veris), топчеста иглика (Primula denticulata), иглика с гладки листа (Primula auricula). Цъфти от февруари до май.

Игликата не е претенциозно растение и пренесена от природата в двора, вирее лесно, като на следващата година не е необходимо да се засажда отново - тя сама се развива и цъфти след стопяването на снега. Понася пресаждане дори когато цъфти, защото коренът й е силно разклонен и добре обхваща земята. В двора изглежда красиво сред кокичета, минзухари, лалета и кукуряк. Тя е естествен аксесоар и към алпинеуми, изкуствени потоци и езера, засадена около бордюри, в кашпи и други.

Клематис / Clematis

Клематис / ClematisКлематис / Clematis
Той е от рода на повета. Цъфти продължително от края на април до септември с едри цветове в различни нюанси. Клематисът расте бързо с множество тънки стебла и широки зелени листа, заострени в горната им част при някои от видовете, а при други - нарязани и заоблени. Най-разпространените видове в българските градини са клематисите с тъмновиолетови цветове.

Клематис / Clematis
Виолетовият клематис / Clematis viticella е и един от първите култивирани сортове. Освен такъв у нас се отглежда розов, червен, кремав, бял и шарен. Селекционерите са създали и кичести сортове, които стават все по-популярни.

Грижа за цветята - Гладиола

Гладиола / Gladiolus hybrida
Основен проблем при отглеждането им е, че стеблото не е достатъчно гъвкаво и се накланя лесно. Затова трябва да се помисли за някакво средство, което ще помогне на растенията да стоят изправени.
Гладиолата е медоносно растение и привлича пчели и други насекоми, които го опрашват. Предпочитано е и от някои пеперуди, в това число молци, които снасят яйца в листата му. За съжаление често се превръща в храна на гъсеници и други вредители.

Грижа за цветята - Гергина / Dalhia

Грижа за цветята - Гергина / Dalhia
Гергината не издържа на студено. Тя увяхва след падането на първите слани през есента. Затова преди застудяването стеблото й трябва да се отреже на около 10 см над почвата и корените да се извадят. След почистването им от пръстта се съхранява в тъмно и хладно, но не студено помещение, тъй като не е мразоустойчива. През пролетта, след като отминат опасностите от рязко падане на температурите и от слани, далията се изважда на светло и се засажда в градината.

Някои специалисти съветват в ранна пролет корените да се засадят първо в саксии, които да се съхраняват в топло помещение, и след като се покажат издънките и времето се стопли, растението да се прехвърли на предварително определено и обработено място в градината. Засаждането става в дълбок трап, обилно наторен и влажен. Имайте предвид, че гергината расте добре, изложена на преките слънчеви лъчи, но се чувства още по-добре на полусянка. Необходимо е периодично да се наторява и обилно да се полива.

Още за Гергина

Как правилно да пресаждаме кактуса? - чат 1


Как правилно да пресаждаме кактуса?


Преди всичко преди посаждането саксията за едно денонощие се накисва в гореща вода. Размерът й не е задължително да се увеличава с всяко последващо пресаждане. Може да се вземе същият размер, а може и дори по-малък. Съдът се подбира не според размерите на стъблото на кактуса, а според неговата коренова система. Тя трябва да бъде такава, че корените свободно да се разполагат в нея и да се намират приблизително на разстояние 2 см от края на саксията. За растения с удебелен реповиден корен трябва да се вземат саксии с неголям диаметър, но малко по-дълги, за да не опират корените в дъното. Освен саксията и подготвената земна смес при пресаждането под ръка трябва да се намират: парченца от глинена саксия, с които да се избегне запушването на отточната дупка на съда, и овлажняващ пясък, които се използват като дренаж; прах от дървесен въглен и сяра за поръсване на кактуса в случай на нараняване; дребен керамзит за засипване на горния слой земя; набор инструменти, които се употребяват за уплътняване на земята около стените на саксията.

Преди пресаждането кактусите не се поливат 3-4 дена, за да може земята лесно да се отдели от корените. С ръка в гумена или стара кожена ръкавица трябва да се преобърне саксията и с леко почукване в края на масата да се извади пръстта, да се почистят корените от земята, и след като внимателно се огледат, с остър нож да се отрежат загнилите или мъртви корени, да се поръсят разрезите с прашец сяра или дървесен въглен. В саксията, като предварително се закрие отточната дупка, се посипва дренаж (парченца от глинена саксия, а отгоре влажен пясък) и малко земя. След това равномерно се разпределят корените в съда, зариват се със земя, която се уплътнява около стените. За това трябва да се забоде плоска дървена пръчица с притъпен край в саксията и да се направят няколко кръгови движения в посока на часовниковата стрелка. След пресаждането повърхността на земята се поръсва с керамзит (без да се затрупва кореновата шийка!) с цел предпазване на растението от застой на вода и размиване на почвата при поливане.

Как да пресаждаме кактуса - 2 част

Грижа за цветята - Сансевиера / Sansevieria seylanica /

Грижа за цветята - Сансевиера / Sansevieria seylanica /

Съвет: Не бива да се злоупотребява с торовете, това важи особено за сортовете с пъстри листа - те ще загубят своята декоративност.

Размножаването се прави от откъснато листо или с коренова издънка. Листата се режат на парчета 7-8 см дължина и се посаждат в сандъчета с пясък. Вкореняването става за 3-4 седмици при температура 25 градуса. Пъстролистните сортове се размножават само с делене на коренището им.

Ефектните листа на сансевиерата създават чудесен фон за растенията с перести листа или малки цветове, затова тя е почти задължителен елемент от композициите със саксийни растения. През лятото практически всеки вид може да се изложи на от-крито. Сансевиерите изглеждат прекрасно в оранжериите и зимните градини.

още за Сансевиера

Грижа за растенията: Папрати / Potypodiaceae

Грижа за растенията Папрати / Potypodiaceae
Повечето папрати развиват плитка коренова система, затова и най-подходящият съд за отглеждането им е плиткият. В зависимост от големината и бързината на растежа, отделни видове папрати се нуждаят от пресаждане по няколко пъти в годината.

Изберете пластмасова саксия вместо глинена, не забравяйте, че въздухът и излишната вода не могат да минат през стените й, така че поливайте растението по-рядко.

За да пресадите папратта по-лесно, първо я полейте. Поливайте само почвата, не и листната маса. Вместо да дърпате растението, обърнете саксията надолу и леко потупайте ръба й по масата. След като прехвърлите растенията в новите им саксии, задължително ги полейте и продължете да поддържате новата почва и въздуха в помещението влажни през първите няколко седмици.

Размножаването става най-лесно вегетативно - чрез разделяне на възрастни растения.

Още информация за папратите

Грижа за цветята - Калатея / Calathea

Грижа за цветята - Калатея / Calathea

Калатеите се развиват добре на полусянка и не понасят пряката слънчева светлина. Ако ги оставите на прозореца, цветовете им ще избелеят и загинат. Най-подходящи са помещенията със северно изложение.

Растенията се нуждаят от висока влажност, особено в периода на нарастване, тоест от март до септември. Пулверизирайте ги редовно с хладка преварена вода. Можете също да покриете саксията с влажен торф. Поливането трябва да поддържа почвата влажна, но в чиний-ката не бива да остава вода. През зимата се изчаква почвата леко да засъхне, преди да се полее.

Подхранването се извършва само в периода на интензивно нарастване - от март до август - веднъж на 2 седмици. Използва се течен тор за листно-декоративни растения, разтворен във водата за поливане.

Пресаждането се извършва на 2-3 години през пролетта. Новата саксия трябва да е по-голяма от предишната. Не забравяйте да поставите дренаж и внимавайте да не нараните корените.

Почвената смес трябва да съдържа градинска пръст, торф и листовка. Можете да си купите и готов субстрат за палми и да смесите с торф. При пресажда-не се извършва и разделяне на подземното стъбло за размножаване.

Съвети на градинаря Дифенбахия / Dieffenbachia

Съвети на градинаря Дифенбахия / Dieffenbachia

Не изнасяйте на открито!
Дифенбахията се нуждае постоянно от стайна температура.Когато стъблото се оголи Най-добре през пролетта изрежете клонките до ръба на саксията. На тяхно място ще се появят ноби филизи.
Кафяви краища на листата Причината е прекалено суха почва - тя винаги трябва да бъде влажна, но не много.

Основата на стъблото е мека и то губи цвета си.
Дължи се на загниването му, причинено от много влажна почва и понижена температура на въздуха. Ако загниването е в начален стадий, може да изрежете поразеното място и да пресадите растението в нова почва. Ако е напреднало, вземете само връхната част на растението и го вкоренете.

Долните листа жълтеят и изсъхват.
Това става при ниска температура и въздушно течение. Растението издържа на 10-12 градуса, но долните листа неизбежно изсъхват.

Още за Дифенбахия

Грижа за цветята - подхранване на Хортензия / Hydrangea

Подхранването се прави през лятото и в края на зимата преди цъфтежа. Торовете се подават под формата на течни минерални разтвори след поливане. След подкастрянето до появата на нови филизи растението не се подхранва.

Ето как става пресаждането: вкоренените резници се засаждат в саксии с диаметър 8 см, като почвата е от торф, листовка и пясък (1:1:1/2). Когато младите растения се разрастат, трябва да се преместят в по-големи саксии. Напролет се подкастрят, като се оставят двойка листа за образуване на нови филизи, по които на следващата година ще се образуват съцветия. Пресаждат се след цъфтежа в прясна земя. РН на почвата трябва да бъде около 5,5.

Размножаването се извършва с резници, които се вземат от младите цъфтящи филизи. Рез-ниците с 2 или 3 двойки листа се вкореняват в пясък.

още за хортензия

Китайската роза - Хибискус / Hibiscus rosa-sinensis

Китайската роза - Хибискус / Hibiscus rosa-sinensis
Китайската роза е светлолюбиво растение, но преките слънчеви лъчи й вредят и я изгарят. Ако не сте я предпазили от слънцето, за лечението й пригответе гореописания сладък разтвор и натрийте всички листа на растението. Правете това всеки ден до пълното възстановяване на повредените листа.
Размножава се главно с резници, но може и със засяване на семена. Резниците се отрязват през юли-август от връхчетата на новите клонки, с две-три въ-зелчета. Добре се вкореняват в стаен парник с подгрята почва или в обикновена саксия, когато са покрити със стъклен буркан или са поместени под целофанов плик. Вкореняването в лека рохкава почвена смес трае 25-30 дена. След появата на корени, дръпналите на ръст резници се засаждат в саксии с диаметър 7-9 см. Поливат се с топла вода. За формирането на пищен храст връхчетата на страничните филизи на китайската роза се прищипват.
При достатъчно слънчево осветление и добри грижи от посадената вкоренена резница за една година може да се получи цъфтящо растение.
Напролет младите хибискуси, израсли от резници, се пресаждат. При приготвянето на хранителна смес за тази процедура се вземат 4 части чернозем, 3 части листовка, по 1 част прегоряла пръст и пясък.
След пресаждането на растението се подкастрят клонките -до 1/3 от дължината им. Това подпомага растежа на младите филизи. Именно на край четата на младите филизи на хибискуса скоро се образуват цветни пъпки.

Още за китайската роза

В какви съдове се пресаждат кактусите?

Много любители са се отказали от порестите глинени саксии и освен това ги смятат за най-злите врагове на тези растения.

Изборът на посуда зависи от условията, при които се намират във всеки отделен случай. На есен, когато обикновено господстват мрачните дъждовни дни, а в оранжериите или стаите на жилището ни вече се поддържа умерена температура, се създават условия, при които пръстта изсъхва бавно, което нерядко води до загниване на кореновата система. Само при суха почва в порести глинени саксии понижението на температурата през есента и зимата не е опасно за растението.

Безусловно глинените саксии имат своите недостатъци. Този, който е пресаждал кактуси, вероятно е виждал как корените му се оплитат и се разпростират в посока на стените на саксиите. Защо се случва това? Голяма част от водата, намираща се в съда, се изпарява главно през порестите стени. Към тях е отправен оттокът влага и корените в надпревара за нея се развиват в посока към стените на саксията. Ако стои на горещо полудневно слънце, тя силно се нагрява и в резултат младите корени прегарят и изсъхват. Освен това при силното изпаряване почвата се охлажда. Ето защо при избора на посуда следва да се отчитат свойствата на глинените и пластмасовите саксии и да се реши дали те ще се окажат полезни или вредни при вашите условия. Саксиите с кактуси, които остават на закрито, засипваме почти докрая с неголеми парчета керамзит.
Още за кактусите

Зимна градина - В досег с природата през всеки сезон

Зимна градина - В досег с природата през всеки сезон

Недостигът на светлина и топлина през зимата се отразяват неблагоприятно на растенията, които произхождат от топлите страни. Тези иветя виреят добре в зимна градина. Разбира се, те се отглеждат там целогодишно.

У нас най-често зимната градина е свързана с жилищната сграда. Разбира се, може да бъде самостоятелно разположена в двора на къщата. В този случай ще поглъща повече топлоенергия. За изграждането на зимна градина задължително трябва да се обърнем към архитект и да получим разрешително от общината.

Отоплението на едно остъклено помещение изисква 4-5 пъти повече енергия, отколкото на изградено от тухли. Температурите могат да се повишат, като се използват крепежни профили от алуминий или PVC. Те имат вътрешна топло¬изолация, която не позволява свободното пре¬минаване на топлина през тях. Стъклото също играе роля за изолацията. Ако е обикновено, няма да се запазва пълноценно топлината. Нис-коемисийното (К-стъклото) съдържа сребърна промазка, благодарение на която прозорецът пропуска слънчевата светлина и отразява то¬плината обратно в помещението. Така топлин¬ните загуби се намаляват с около 30% спрямо обикновеното стъкло. К-стъклото се поставя като вътрешно за стъклопакета, като промаза-ната повърхност е обърната към помещението. Това оптимизира ползата от слънчевите лъчи и действа като преграда за енергията, излъчвана от вътрешните топлинни източници. По-топла ще бъде градината, ако е с югозападно или югоизточно изложение. Ако е разположена на изток, през зимата ветровете ще охлаждат стъклените стени, ако пък е на север - достъпът на светлина е ограничен, което изисква повече топлоенергия. Недостатъкът на помещението със западно изложение е, че през лятото има опасност от прегряване.
За да виреят цветята в градината, минимал¬ната температура е необходимо да бъде 10-15 градуса.
За да дишат, част от прозорците трябва да могат да се отварят. През горещите месеци остъклението е необходимо да се засенчва с щори, навеси и жалузи.

По-дълъг живот за откъснатите цветя

За да се радваме повече време на букета, има няколко правила, които трябва да спазваме.

Цветята се нуждаят от свеж въздух. Така например ако са поставени на прозорец, от който влизат газове от автомобилите, или в стая, в която се пуши, ще издържат много по-кратко в сравнение с тези, които се държат в незамърсено помещение. За водата също има указания. Тя трябва да е студена, защото ниските температури забавят развитието на растенията и по този начин се удължава животът им. Топлата вода пък стимулира пъпките и затворените цветове да се отворят. Откъснатите цветя ще ни радват по-дълго и като във водата се разтварят т. нар. консерванти. Те представляват специално разработени смеси от химикали, които съдържат подхранващи вещества и такива, които потискат развитието на бактериите.

Има и други трикове за удължаване на живота на цветята. Ето два универсални.
1) Няма да увехнат бързо, ако във водата им се сложи 1/2 ч. л. захар или аспирин.
2) В 2 л вода се разтварят 2 с. л. оцет и 2 с. л. захар. С тази смес се пълни вазата.

Грижа за растенията - Спатифилум (Spatiphyllum)

Грижа за растенията - Спатифилум (Spatiphyllum)
Спатифилумът се развива добре само на топло - при температура не по-ниска от 18 градуса. Оптималната е 22-23 градуса. Това растение не понася студ и течение. През лятото трябва да се засенчва. През зимата се нуждае от добро осветление.
Полива се обилно от пролетта до есента, през зимата по-умерено, но почвата не бива никога напълно да пресъхва. Обича влажен въздух, нуждае се от системно оросяване и миене на листата. Преди пръскането с вода трябва да се покрият цветовете и цветните пъпки. Спатифилумът обаче зле понася задържането на вода в корените си.
От март до септември всяка седмица се подхранва със специални торове за стайни растения, без варовик. Ако спатифилумът цъфти през зимата, трябва да се подхранва със същите торове през 3-4 седмици.
Всяка година спатифилумът се пресажда в малко по-голяма саксия. Почва: 2 части чимова пръст, 1 част листовка, 1 част торф, 1 част прегоряла почва и 1 част пясък. Добре е в почвата да се добавят малко дървени въглища и парченца тухла. Добрият дренаж е задължителен.
Размножава се чрез делене на храста.

Грижа за цветята - Бугенвилия / Bougainvillea

Грижа за цветята - Бугенвилия / Bougainvillea

Бугенвилия (Bougainvillea)
През лятото се полива обилно с топла вода сутрин, когато горният слой на почвата е засъхнал. До август се наторява всяка седмица. Бугенвилията обича високата влажност, затова може да се пръска около нея, като се внимава водата да не попада върху прицветниците. През зимата я дръжте на светло и прохладно място при температура 8-10 градуса. Поливането рязко се намалява, като през декември и януари може да бъде напълно преустановено. Пръскане е необходимо, само ако растението се държи в топла стая, в която въздухът е сух.
Подрязването се прави или в началото на пролетта едновременно със започването на растежа, или през есента, когато листата на растението окапват. Клонките се скъсяват с една трета, а при необходимост дори наполовина. Тънките, сухите и слабите клончета се отстраняват изцяло. Подрязването е необходимо, защото позволява на бугенвилията да цъфти много по-обилно.
Любопитно: Ако саксията й е прекалено голяма, бугенвилията цъфти по-малко, но за сметка на това образува богата листна маса.

Още за Бугенвилия

Бегония Луцерна / В. Corallina de Lucerna

Бегония Луцерна / В. Corallina de Lucerna

Бегония Луцерна / Begonia

Втора по популярност е Бегония Луцерна (В. Corallina de Lucerna), която често надвишава 1 м височина. Листата й са несиметрично сърцевидни, светлозелени, а горната им част е напръскана със светлозелени петънца. Цветовете й са най-често розови, събрани на големи увиснали гроздове. Отглежда се като „Кавалер и дама".
Победителка в конкурса за красота е царската бегония (В. Rex). Хибридите са толкова много, че е невъзможно да се изброят. Листата са едри, яркооба-грени и през лятото бързо нарастват. Затова тогава почвата се поддържа добре навлажнена, около самата бегония се пръска, за да се овлажни и възду-хът, подхранва се на 2-3 седмици. Презимува в топли помещения. Особено през зимата трябва да се внимава да не се мокрят листата, за да не загният. Лесно се размножава с листни резници или разделяне на коренището напролет.

Още за Бегония

Азалия / Azalea indica

Азалия / Azalea indica
Азалия / Azalea indica (Rhododendron)
Това цвете е от семейство Ericaceae, Боровинко-ви. В стайното и декоративното градинарство най-разпространени са японската и индийската азалии, както и многобройните им хибриди. Азалията е неголям храст, който цъфти в ста¬ята в самия разгар на зимата. Има красиви, едри, често кичести цветове с най-разнообразна окраска: от бяла до яркочервена. Листата са дребни (с дължина 5-7 см), кожести, зелени.

Алпинеум - каменен кът в градината

Алпинеум - каменен кът в градината

Какво е характерно за алпийските растения
Той е чудесен декоративен елемент. Самото наименование подсказва, че съдържа алпийска растителност.

Част от тях виреят в тесни скални пукнатини и получават вода само от въздуха. Алпийските цветя се покриват с дебела снежна покривка през зимата. Така се предпазват от сковаващите студове и се запасяват с влага. Почти всички алпийски растения се нуждаят от рохкава почва, висока влажност на въздуха и много слънце. Само някои от тях като папратите джуджета предпочитат полусянката. Цветята се чувстват добре до малко езеро, тъй като въздухът там е влажен. Ако няма такова, растенията трябва да се пръскат с вода през горещите дни.

Понеже цветята обичат варовик, се засаждат във варовикова почва или такава туфа, както и се прибавят камъни. Има видове, които не понасят варовика. За тях се използват обикновена почва и речни камъни, които се почистват добре, за да нямат от него по себе си. За тези растения е подходяща мучурливата почва като торфеният прах.
Най-важните грижи за алпийските цветя е редовното плевене, защото бурените ги задушават. За да се намали изсъхването и измръзването им през зимата, те трябва да се полеят обилно през късната есен, както и да се покрият с клони.

Чемшир / Buxus sempervirens

Чемшир / Buxus sempervirens

Чемшир / Buxus sempervirens


Това растение принадлежи към семейство Buxaceae. Съществуват много сортове, но най-често чемширите се разделят на дребнолистни и едролистни, или нискостеблени и високостеблени. Разликата е не само в големината на листата и във височината на стеблата, но и в скоростта на нарастването. Чемширът, особено дребно-листният е сенколюбив храст.

Дребнолистният е с малки листа, по-гъст, нискостеблен и бавнорастящ. Пораства с 3 до 5 см годишно и не понася пряка слънчева светлина. Не е правилно градините да се засаждат с трева, която да се огражда с дребни чемшири. Още на следващата година растенията променят цвета си от зелен в зеленооранжев и скоро започват да страдат от слънцето. Това е пример за сериозна несъвместимост на два растителни вида - чемшир и трева. Мястото им е на противоположните краища на градината. Има още един подводен камък - мъжките кучета. Те маркират чемшира, в резултат на което се изсушават неговите листенца и той се възстановява едва след 2-3 години.

Лавровишня / Prunus laurocerasus

Лавровишня / Prunus laurocerasus
Лавровишня / Prunus laurocerasus
Лавровишнята е вечнозелен храст от семейство Розоцветни. Растението притежава тъмнозелени лъскавы кожести лыста ы дребны белы, но превъзходно ухаеыщ цветове. Съществуват доста сортове, конто се различават основно по своите размери и големината на листата. Цветчетата на лавровишнята са дребни и скрити под листата. Те се появяват през май.
Повечето видове са студоустойчиви, но ако са засадени на ветровито място, губят частично своите листа през зимата. Препоръчва се да се засаждат в по-топли райони, но ако живеете в София или в Северна България и искате да се радвате целогодишно на своите храсти, изберете за тях уютно убежище, защитено от зимните ветрове. Друга характерна особеност на лавровишнята е, че може да вирее на сянка. Затова с нея се правят превъзходни живи плетове на места, тънещи в полумрак, което би било немислимо, ако се използват повечето познати декоративни видове.

Poзa (Rosa)

Poзa (Rosa)Poзa / Rosa
Тя е многогодишно цвете храст или лиана от семейство Розоцветны. Разлычныте сортове цъфтят от май до първите есенни студове. Листата на повечето видове са 5-15 см дълги ы са шыроколыстны. Цветовете могат да бъдат единични, на дръжка и събрани в големи букети. Плодът на розата е шипка. Съществуват над 200 вида. У нас се срещат предимно Rosa alba (бяла роза), Rosa damascena (казанлъшка роза), Rosa centifolia (столистна роза), Rosa foetida (жълта роза), Rosa rubrifolia, Rosa gallica, Rosa rugosa, Rosa multiflora (многоцветна роза).

Тъй като розите виреят дълги години на едно и също място, почвата им трябва да е богата на хранителни вещества. Всяка есен се тори с оборски тор и суперфосфат. По време на вегетацията е най-добре да се използват комбинирани водоразтворими торове за подхранване през листата.

Розите се поливат в корените, като почвата им не бива да подгизва. Препоръчва се обилно поливане веднъж в седмицата, вместо няколко пъти по-малко за същия период.

Подрязват се наесен или напролет. Това се налага освен за да се форми храстът, но и за да се стимулира цъфтежът. Реже се до добре развита външна пъпка. Наклонът на отреза е на обратната страна на пъпката. Премахват се всички болни и повредени клонки.

Люляк / Syringa L

Люляк / Syringa L
Люляк / Syringa L

Люлякът е разклонен храст или малко дърво от семейство Маслинови с височина 2-7м. Листата му са яйцевидни, заострени, яркозелени, спъпчици. Цветовете му са ароматни, лилаво-виолетови или бели, събрани на гъсти китки. Цъфти през май-юни.

Люлякът се култивира като декоративен храст, но той може да се отглежда не само в градините, а и в интериора. Прогоненият от зимата в закрити помещения люляк разцъфтява на неголеми храстчета. За саксийна култура филизи люляк се садят в края на юли и август в саксии с диаметър 12-13 см с подложки. През зимата с ашладисване се прихващат сортовите люляци. След като започнат да растат, горната част на стъблото се подкастря и се оставя с височина на клонките 10-15 см. След като те се развият добре, връхчетата им отново се отрязват. През лятото люлякът се пресажда в саксии или в открита почва. Прихванатото по този начин растение в продължение на 3-4 години се отглежда в открита почва или в саксия. При правилен подход се получават красиви разклонени храсти с множество цветни пъпки.

Здравец / Geranium

Здравец  / Geranium

Здравец / Geranium
Той е вечнозелено мразоустойчиво растение. Образува широка листна маса, като листата му са кръгли и нарязани. Цветовете му са лилави, розови, виолетови, бели, съставени от пет венчелистче-та, разположени на тънко цветоносно стебло над листата.
Растението включва род, който обхваща 422 вида едногодишни, двугодишни и многогодишни видове. Разпространени са около три култивирани представители на здравеца: блатен, бохемски и едростълбчест.
Здравецът се разпростира на широчина и е много подходящ за запълване на празни пространства в екстериора. Дори не е необходимо, след като бъде засаден, да се полагат някакви специални грижи. Издържа на суша, пряко слънце, на сянка, като някои сортове не растат добре на много влажни места, защото корените им могат да загният.

Тагетис / Tagetes

Тагетис / Tagetes

Тагетис / Tagetes
Цветето е едногодишно тревисто растение от семейство Asteraceae, към което принадлежат слънчогледът и маргаритката. Цъфти от юли до октомври в златисто, червено-кафяво, жълто, оранжево, както и със смесени багри. У нас особено популярни са Tagetes patula, който стига височина между 20-30 см, и Tagetes erecta - кичест вид с височина между 35-60 см.
Растението вирее най-добре на слънчеви места. Обича хубаво дренирана почва. През летните горещини е препоръчително да се полива обилно, въпреки че издържа и на суша, само че тогава не расте добре и цветовете му стават по-дребни, а самото то изглежда доста анемично. Не бива да се наторява много, защото започва да се развива на стебла и листна маса за сметка на цветовете си.

Латинка / Tropaeolum

Латинка  / Tropaeolum
Латинка / Tropaeolum

Тя е род едногодишни и многогодишни растения от семейство Tropaeolaceae, който включва над 50 вида. У нас най-разпространени са Tropaeolum majus и Tropaeolum cultrorum, като вторият е получен от кръстоска на няколко вида. Листата на растението са щитовидни, а цветовете му имат шлемовидна форма. Цъфти в най-различни багри -жълти, оранжеви, яркочервени, керемидени, розови, пъстри, с прости и кичести цветове, с къси и дълги дръжки.

Въпреки че преобладаващият брой видове са многогодишни, у нас латинката се отглежда като едногодишно растение, защото не е мразоустойчива. И най-слабата слана я поразява и унищожава.

Лавандула / Lavandula

Лавандула / Lavandula
Лавандула / Lavandula
Тя е храстовидно вечнозелено растение с линейни, сребристосиви мъхести листа. Израства на височина около 60 см. Цветовете й са класовидно разположени и имат синьо-виолетов оттенък. Като градинско растение лавандулата цъфти от юни до септември.
Градинските сортове не са чиста лавандула, а кръстоска със сорта Lavandula latifolia.

В началото на октомври цветовете й постепенно увяхват и образуват семена, които попадат в почвата и през следващата година се самозасяват. Растението се размножава както със семена, така и чрез резници. Когато пре-цъфти, лавандулата може да се подреже, за да се подмлади.
Семената се засяват през април и младите растения се разсаждат през май на желаните места в двора или в градината. За размножаване на лавандулата обаче се предпочита вегетативният начин чрез резници, защото чрез семена може да се загуби чистотата на сорта или растението изобщо да не покълне. Резниците се вкореняват лесно напролет в леки, песъчливи и глинести почви.

Кученце / Antirrhinum

Кученце / Antirrhinum
Кученце / Antirrhinum
Това цвете е познато още с името Лъвска муцунка поради специфичната форма на цветовете му, които имат типично изпъкнало езиче, наподобяващо муцунка. Растението е едногодишно, полуустойчиво. Височината му варира при различните сортове между 45-70 см. Цъфти продължително в различни багри - жълти, бели, оранжеви, червени, розови, лилави, като цветовете му са тръбести и се отварят при стискаме с пръсти.

Освен изправено нагоре, се среща и като каскадно растение, подходящо за висящи съдове. У нас най-разпространен е сортът Antirrhinum majus. Той цъфти с разнообразни цветове с продължителност от юли до октомври.

Калдъръмче / Portulaca grandiflora

Калдъръмче / Portulaca grandiflora

Калдъръмче / Portulaca grandiflora

Наричано още Мъхово цвете, то цъфти през цялото лято. Има месести листа и стебла, корените му не са дълбоки и затова не изисква големи площи, където да расте. Достига между 15 и 20 см височина. Цветовете му са хермафродити и се опрашват от насекомите. Те са лъскави, с копринен блясък, жълти, оранжеви, червени, лилави, бели.

Калдъръмчето е едногодишно растение, което се размножава чрез семена. През пролетта може да се насее в леха и по-късно да се разсади на желаното място. Отделните коренчета се засаждат на разстояние 15 см едно от друго. Когато семената узреят и опадат в почвата, те презимуват там и сами поникват през следващата пролет. Затова ако сте го засадили веднъж, ще го имате, без да се налага да го засявате всяка година.

Лале / Tulipa gesneriana

Лале / Tulipa gesneriana

Лале / Tulipa gesneriana

Според ботаническото си описание лалето е многогодишно тревисто луковично растение. На височина достига между 20 и 60 см. При повечето видове цветът на стъблото му е изправен, а само при някои е наведен. Животът на луковицата трае 1 година и от нея се образуват няколко нови луковици.
Някои от нашите лалета съперничат с много чужди сортове по размера и баграта на цвета си. Например холандски сортове се кръстосват с родопското лале от местността Лале баир.

Перуника / Iris germanica

Перуника / Iris germanica

Перуника / Iris germanica
Перуниката или ирисът е многогодишно, ранно цъфтящо градинско растение и по форма напо-добява гладиолата. Листата му са дълги, светлозелени и заострени при върха. Цветовете му са с различни багри: лилави, бели, сини, кремави, дори шарени. У нас са разпространени няколко вида, някои от които са сухоустойчиви. Такива са Патенца (Iris pumila), Зайчият замбак (Iris mellita) и Балканската перуника (Iris reichenbachii).
Най-рано цъфтят Патенцата, които са с височина 10-20 см, имат мечовидно изправени листа, които се запазват свежи чак до есента. Цветовете им са големи, разположени по един на стебло и са свежи около 8-10 дни. Баграта на този вид перуника е различна: лилава, жълта, розова, виолетова и бяла.

Зюмбюл / Hyacinthus



Зюмбюл / Hyacinthus
Той е многогодишно луковично растение, произ-хождащо от семейство Liliaceae. Растението цъфти от края на март до май, достига 20-30 см височина и има кичести кам-банковидни цветове.

Размножава се вегетативно, въпреки че и дава семена. Всяка година, когато луковицата узрее, образува около 4-5 малки луковички, от които през следващата година израстват нови растения. Трябва да се има предвид, че при много от сортовете образуването на дъщерни луковички става бавно. Затова ако отглеждате зюмбюли и искате да увеличите броя им, трябва да разцепите дъното на старата луковица на кръст преди засаждането.

Зюмбюлите обичат както слънчеви, така и полусенчести места. Много важно е почвата, в която ще бъдат насадени, да е подхранена добре и водата в нея да не застоява. Някои специалисти градинари съветват, след като растенията прецъфтят и стеблата им пожълтеят, луковиците да се извадят от пръстта и да се засадят на ново място в градината на дълбочина около 12 см.

Според други не е необходимо това да става всяка година. А ако по някаква причина, като например промяна на екстериора в градината, се налага изваждане на луковиците, след пре-саждане на повърхността на пръстта се слага слама или листа. Това предпазва растенията от силните лъчи на слънцето през лятото, както и от измръзване на корените през зимата. Самото пресаждане трябва да се прави чак след като растението е прецъфтяло и пожълтяло по естествен начин.

Дамско сърце / Dicentra spectabilis

Дамско сърце / Dicentra spectabilis

Дамско сърце / Dicentra spectabilis

Цъфти от април до юни. То е род покритосе-менни цветя от семейство Макови. Стеблото му стига до 50-60 см височина. Леко наведено, по него се разполагат между 3 и 15 индивидуални цвята. Те са във формата на малки кокетни сърца, розови и понякога бели, разположени по един на извита цветна дръжка. Листата на растението са разчленени и нарязани, гладки и синьо-зелени на цвят.

Гладиола / Gladiolus hybrida

Гладиола / Gladiolus hybridaГладиола (Gladiolus hybrida)
Гладиолата е необходимо да се полива редовно. След като изцяло прецъфти, изсъхва. Започва периодът на покой. През него луковицата натрупва хранителни вещества.

През есента луковиците, т. нар. детки, се изваждат от земята, преглеждат се и се подбират по-добрите, които ще се запазят за следващата година. Старата луковица е изсъхнала и се отстранява внимателно със старите й корени. Останалите се почистват от пръстта, като за да не се наранят, може да се измият внимателно с вода. Люспите не бива да се белят, защото ги предпазват от въздействията на външната среда. След десетина дни, когато луковиците изсъхнат, се прибират на проветриво, сухо и не много студено място, където да презимуват. Напролет, в края на март или през април, по-големите се засаждат на желаните места в градината на разстояние около 25 см една от друга и дълбочина около 10 см. По-добре е да бъдат поставени по-дълбоко, защото при по-плитко засаждане стеблото им се изкривява и не стоят така красиво в градината. По-малките луковици се садят на отделно място и когато след 2-3 седмици нараснат достатъчно, се преместват при останалите. Така в градината ще има непрекъснато цъфтящи гладиоли.

Божур / Paeonia

Божур / Paeonia

Той е многогодишно тревисто растение с дълго право стебло, назъбени едри листа и цветове с широки венчелистчета и кълбовидни тичинки, приличащи на възглавничка за карфици.

У нас са широко разпространени главно 3 вида: обикновеният божур (Paeonia officinalis), китайският (Paeonia sinensis) и храстовидният (Paeonia arborea). Обикновеният божур има няколко стебла с по един цвят без аромат и е червен. Китайският има стебла с по няколко цвята. Те са ароматни и различно обагрени - в бяло, розово, червено. Ако имате такъв вид божур, за да даде едри и красиви цветове, стра-ничните цветни пъпки трябва да се отстраняват веднага, щом се появят. Оставя се само връх¬ната пъпка. Храстовидният божур има много стебла и големи лъскави листа. Цветовете му са едри, някои от които кичести и различно обагрени. Въпреки че зимува навън, той не е особено студоустойчив, затова е необходимо в края на есента да се покрива с листа, слама или полиетилен.

Божурите дават семена (червени без зародиш и черни - със зародиш), но при този вид размножаване новите растения ще цъфтят едва след няколко години, затова не е за предпочитане. Могат да се размножават чрез разделяне (на коренището), което се прави или през септември-октомври, или през февруари-март, докато растението е в покой и все още няма поникнали стебла. За да цъфти още през първата година, при разсаждането се подбират по-едрите части, които се вкореняват дълбоко в земята. Храстовидният божур се пресажда чрез летораст (майчино растение) върху корен от божур с едногодишно стебло.

Гергина / Dalhia

Гергина / Dalhia

Гергина / Dalhia
Гергината, позната и като далия, цъфти през цялото лято до към края на октомври. Тя е многогодишно двусемеделно растение от семейство Сложноцветни. Гергината има месест корен и дълго, право и сочно стебло, по дължината на което са разположени листата. Достига до 50 см височина. Съществува изключително разнообразие от цветове: кичести и прости, дребни и едри, бели, жълти, розови, червени, винаги ярко обагрени.
Далията се размножава чрез разделяне на корените. Сортовете с прости цветове образуват семена и освен чрез разделяне, могат да се размножават и чрез семена.

Кактуси / Cactaceae

Кактуси / Cactaceae

Кактуси / Cactaceae
Кактус се наричат всички представители на семейството от покритосемен-ни растения Кактусови. Те виреят предимно в Северна, Южна и Централна Америка. Привсички видове стъблото е месесто и съдържа голямо количество вода.
След презимуването на растението е необходим свеж въздух. Привикването с него трябва да става постепенно, както е и с поливането.
През пролетта е необходимо внимателно да се огледа цялата колекция от кактуси: дали кореновата шийка не е загнила, дали има вредители (брашнен червей, паяжинообразуващ акар), за да се проведе своевременно съответната обработка.
Кактусите се държат на сухо. Дръпват на ръст тропическите кактуси епифити (Epiphyllum, Rhipsalis), които имат цветни пъпки. През вегетационния период те трябва да се поливат и оросяват. През март цъфтят зигокактусите и това е времето им за пресаждане.
Със затоплянето на въздуха отвън в оранжерията или в стаята трябва да се започне напръскване с гореща вода на всички видове кактуси. Водната „прах" се полепва по власинките и бодлите, а земята си остава суха. Такова напрашване стимулира постепенното излизане на кактусите от състоянието на покой.
В самото начало на пролетта връхната част на кактуса се раззеленява, излизат нови ярки бодли, а при някои екземпляри се появяват цветни пъпки. Сега се налага обилно поливане. Всички тези промени говорят за това, че корените функционират активно и е настъпило време за пресаждане.

Сукуленти

Сукуленти

Сукуленти

Сукулентите (от латинската дума succus - сок) са група растения от няколко семейства, обединени по един признак: водните запаси в сочните органи -листа или стъбла. Растенията, които се запасяват с вода в листата, се наричат листни сукуленти, а в стъблата - стеблени. Кактусите са стеблените сукуленти.

От листните сукуленти най-голямо разпространение в стайна среда са получили представителите на следните ботанически видове: Sedum, известен също и като тлъстига; Echeveria, Crassula (дървото на живота), Kalanchoe, Aloe (столетник).

Фикус / Ficus

Фикус / Ficus

Фикус (Ficus)
Принадлежи към семейство Тутови. Първото почетно място сред различните видове фикуси заема каучуковото дърво или фикус еластика. Много популярни са също фикус бенджамин, фикус лира, фикусът джудже.

Предпочита умерената топлина, не по-ниска от 18 градуса. Обича корените му да са на топло! Затова не слагайте саксиите с фикуси на студения перваз или на мраморния под. Растенията могат да издържат на течение, на прекалена влага на почвата, както и на преките слънчеви лъчи (фикусите с пъстролистни форми са по-светлолюбиви, понасят директното слънце, но все пак се нуждаят от засенчване в най-горещите часове).

Сансевиера / Sansevieria zeylanica

Сансевиера / Sansevieria zeylanica

Тя е от семейство Агавови. Наричат я още меч, рицарски меч, свекървин език, змийска кожа. Сан-севиерата е мощно растение с огънати твърди листа, събрани в розетка. Те са плътни, заоблени или триъгълни, дълги, често на ивици. Цъфти много рядко - само тогава, когато се намира при изключително благоприятни условия. Цветовете са дребни, разположени в класовидни съцветия, тръбовидни и зеленикави.
Сансевиерата расте при температура от 13 до 30 градуса, като е желателно да не пада под 14-16 градуса. Не бива да се допуска премръзване и продължително да се държи при температура под 12 градуса.
Растението се чувства най-добре в смес от чимова пръст и листовка с примес на пясък (4:2:1), в която може да се добави прегоряла пръст или торф.
Поливането трябва да бъде умерено от пролетта до есента според степента на засъхване на почвата. Водата не бива да попада в сърцето на розетката. Излишната влага води до опадане на листата или до появата на кафяви петна по тях.
Растението се пресажда веднъж на 2-3 години. Най-добре е да се прави напролет. Подходящите саксии са ниски и широки, тъй като корените на сансевиерата са дебели, месести и се разполагат край повърхността на земята. Новата саксия не бива да бъде прекалено голяма, тъй като обилен цъфтеж настъпва само когато земната смес е оплетена с корените й. На дъното на саксията трябва да има дренаж от парченца тухла, въглища или керамзит.

Папрати / Polypodiaceae

Папрати / Polypodiaceae

Папрати / Polypodiaceae

Те са разпределени в 240рода и около 10 500 вида. У нас се отглеждат 31 вида от 14 рода. Богатата им зеленина и интересната форма на листата ги правят незаменими в озеленяването.
Може би най-трудният момент при отглеждането на папрат в домашни условия е поддържането на висока влажност на въздуха. Необходима е поне 40-50% влажност. Най-добре е да ползвате електрически овлажнител за въздуха. Ако нямате възможност, бихте могли да поставите саксията с папрати в поднос, пълен с вода и чакъл. Като правило папратите се поливат обилно, особено през периода на растежа. Това може да бъде веднъж в седмицата или всеки ден, като в този случай се използва по-малко количество вода.
Ако през лятото гледате папрати в градината, задължително ги разположете под дълбоката сянка на дървета или храсти. Пряката слънчева светлина би била фатална за растението.

Калатея / Calathea

Калатея / Calathea

Калатея / Calathea
Родът Калатея включва едни от най-прекрасните представители на семейство Марантови (Marantaceae). Красотата им е в отделния лист - зелен или с пъстри багри, със загадъчен рисунък и атлазен блясък. Съществуват около 150 вида калатея - всички с великолепно обагрени листа.

Растението не се отглежда лесно, тъй като идва от тропическите гори на Бразилия и има нужда от топлина и влага. Оптималната температура е 18-21 градуса. През зимата не бива да спада под 15 градуса. Внезапните топлинни промени повреждат растението. Неблагоприятни са и въздушните течения.

Дифенбахия / Dieffenbachia

Дифенбахия / Dieffenbachia Дифенбахия / Dieffenbachia
Тя е многогодишно тропическо растение от семейство Змиярникови (Агасеае). Може да представлява храст или дебело стъбло с височина от 0,5 до 2 метра. Листата са с разнообразни шарки в зелено, жълто и бяло.

Дифенбахията не е съвсем лесна за отглеждане. Трудно понася ниските зимни температури и сухия въздух. Обича топли и защитени от течение помещения. Температурата наоколо не бива да пада под 15 градуса. Дифенбахията се отглежда в леки почви, богати на хумус. Използва се почвена смеска от листовка, оборски тор, торф и пясък в съотношение 3:1:1:1.
Полива се редовно от пролет до есен, а през зимата на 2 седмици. Пулверизирайте често за овлажняване на въздуха. Бършете прахта от листата.

През лятото поставяйте дифенбахията на умерено слънце, а през зимата близо до прозореца. Пресажда се задължително всяка пролет. Съществуват различни методи за размножаване. Можете да отрежете върха на растението и да го посадите в смес от перлит и тор (1:1) или да го оставите да пусне корени в обикновена вода. След това то е готово за засаждане. По същия начин може да се посади част от стъблото с два или три листни възела. Някои сортове пускат издънки от основата на стъблото. Отделете ги внимателно и ги засадете както резниците.

Хортензия / Hydrangea

Хортензия / Hydrangea Хортензия / Hydrangea

Това пищно цъфтящо растение от семейство Каменоломкови (Saxifragaceae) най-често се от-глежда в градината, но може и в дома. Хортензията е листопаден храст с цветове, които приличат на едри чадъри в края на филизите. Шапките на съцветията могат да бъдат розови, бели, сини и червени. На един храст се разтварят до 6 цветни шапки, достигащи до 20-30 см в диаметър всяка. Цъфтежът протича от пролетта до есента и зимата в зависимост от метода на отглеждане.

През зимата до февруари-март растението се държи в прохладно тъмно помещение с температура до 6-8 градуса, в сухи условия. Хортензията обича ярката разсеяна светлина. През лятото може да се изнася в градината и щом свикне със слънче¬вите лъчи,саксията й да се вкопава в земята и да се държи там до есента.

Трябва да се полива обилно от пролетта до есента. Зле понася твърдата вода. Необходимо е и да се оро-сява периодично.

Бугенвилия / Bougainvillea

Бугенвилия (Bougainvillea)

Бугенвилишпе спадат към семейство Вечерникови (Nyctaginaceae). Голямата изненада, която те поднасят, се състои в това, че разкошните им пъстри цветове всъщност са ярки прицветници, прикриващи невзрачните кремави цветове. Те мо-гат да бъдат обагрени в нежно бяло, в оранжево, розово или цикламено, а понякога се срещат и двуцветни прицветници.

Растението успешно се оформя на храст или ми-нидръвче, а също и във формата на арка, защото е катерливо и лесно се увива около подходяща подпора.

Бугенвилията обича горещото лято и се бои от силния вятър. Тя понася добре пряката слънчева светлина, затова трябва да бъде извадена пред къщата или на балкона, щом дойде хубавото време. Цъфти от април до юни, но у нас малко по-късно. Още при първото застудяване, обаче, саксията задължително се прибира вътре. Ако прояви признаци на растеж, трябва да бъде преместена до прозореца и да й бъде осигурена температура не по ниска от 22 градуса.

Посадена в голям съд, може да достигне до 3 м височина. Трябва й хранителна почва, в която се прибавя малко едрозърнест пясък. Младите растения се пресаждат веднъж на 2 години, а по-възрастните на 3-5 години, като се внимава да не се наранят корените. Добре е да се направи хубав дренаж - например от 2-3-сантиметров слой керамзит.

Китайска роза - Хибискус / Hibiscus rosa-sinensis

Китайска роза - Хибискус / Hibiscus rosa-sinensisХибискус / Hibiscus rosa-sinensis

Това растение, по-популярно като китайска роза, е от семейство Malvaceae (Слезови). То е едър храст, който при благоприятни условия може да достигне 3 м височина. Клонките на хибискуса са прави и покрити с блестящи тъмнозелени листа. Той се слави с едри цветове, полукичести или кичести.

При осигуряване на благоприятни условия хи-бискусът цъфти от ранна пролет до късна есен, а при достатъчно осветление и през зимата.

По време на цъфтежа китайската роза трябва да се пръска с топла вода. Оросяването е особено необходимо за растението в горещото лято при ниска влажност на въздуха. По време на активния растеж и цъфтежа хибис-кусът се полива обилно. Периодично се захранва с торове под формата на водни разтвори. Много полезно е да се подхранва със слаб разтвор на захарен сироп (0,5 ч. л. захар на 1 чаша вода).

През зимата хибискусът се държи в прохладно помещение на добре осветено място. Поливането в периода на покоя е слабо.
Възрастните хибискуси в края на април се пресаждат в саксии с голям размер. Подхранващата смес за тях се приготвя по същия начин, както и за пресаждането на резниците за вкореняване (виж по-долу). Всички филизи на растението се подрязват, а силно източилите се през зимата клонки се подкастрят до 1/3 от дължината им.

Спатифилум (Spatiphyllum)


Спатифилум (Spatiphyllum)

Принадлежи към семейство Ароидни (Araceae). Спатифилумът започва да цъфти в много ранна възраст - на 6-7-ия месец.
Ако на това тревисто растение се избере подходящо място, то може да цъфти през цялата година. Освен това цветовете му се задържат доста дълго - повече от месец.
Обилно цъфтящият спатифилум (Spatiphyllum floribundum) има обикновено подземно пълзящо стъбло, листа до 20 см дължина / и около 6 см ширина, яркозелени на цвят, с продълговата форма, заострена на края. Цветоносните дръжки са около 25 см дълги, съцветието в началото е с чисто бяло, леко огънато покривало. Цъфти цяла година.
Приятният спатифилум (Spatiphyllum blandum) прилича на предходния вид, но има много по-I едри листа - с ширина I 10 см и дължина около I 25 см, а покривалото на цветчето е светлозелено. Цъфти цяла година. Спатифилумът на Уолис (Spatiphyllum Wallisii) е с много по-малки размери. Неговите листа са с ширина около 5 см и 15-20 см дължина. Покривалото на съцвети-ето не е голямо - до 4 см дължина, и отначало има бял цвят, а после зелен. Цъфти до есента.

Бегония / Begonia



Бегония / Begonia

Тя принадлежи към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани, разпростра-нени в тропическите и субтропически области на Америка, Африка и Азия. Има бегонии с мно-жество малки листенца и бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър до 30 см. Има храстчета с гроздовидни ярки цветове, или бегонии с тежки букети цветове по върховете, с листа, които нямат равни в растителния свят по красота.

Поради богатото разнообразие на бегонии те не се класифицират строго, а най-често се групират според типа корени — например бегониите, чиито корени са грудки, се наричат Б. Тубероза, Tuberous Begonia / (тубер - грудка). Общото за тях е, че цветовете на всички са или мъжки, или женски и най-често растат на гроздове, с воднисто-месести листа и с несиметрични сърцевидни форми. У нас такава бегония е В.Tuberhybrida. Цветовете й са два типа: женски само с плодник и мъжки само с тичинки, поради което народът я нарича „Кавалер и дама". Като всички бегонии и тя е топлолюбива и се нуждае от влажен въздух. През есента, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането и оставете стъблото да изсъхне. После го отрежете, а грудката заедно със саксията приберете на хладно, където обаче температурата не пада под нулата. През март извадете грудката, пресадете я в нова пръст, полейте я и я оставете на топло. Когато се покажат новите стъбълца, може да извадите грудката и да я разделите на части така, че всяка да има поне едно стъбло и ще получите няколко млади растения.

Други видове Бегония

Антуриум / Anthurium


Антуриум / Anthurium
Това цвете наброява около 800 вида. Някои от тях дават прекрасни цветове и са богато облистени. Листата са големи, жилави, блестящи, с различна форма, на тънки дръжки. Цъфти непрекъснато от пролет до есен, в продължение на много години. В стайни условия се отглеждат предимно А. Andreanum и A. Scherzerianum.

Anthurium Andreanum - голямо растение, до 70-90 см височина. На стъблата се образуват многочислени въздушни корени, които се развиват напълно само при много висока въздушна влажност или при полягане на стъблото върху субстрата. Цветовете се образуват в пазвите на листата всяка година и издържат доста дълго време. Има сортове с бели, розови, оранжеви и червени съцветия. Листата са продълговато-сърцевидни. По-добре се чувстват в оранжерия или зимна градина.
Най-често предлаганият за отглеждане в стайни условия вид е така нареченото розово фламинго L`anthurium Scherzerianum. В момента на покупката има един-два цвята, но е добре да проверите сред листата дали има нови пъпки. Цветовете се задържат от 4 до 6 седмици, но не излъчват никакъв аромат. След това падат и цъфтят нови, като процесът е по-жив през лятото. Най-подходяща саксия за розовото фламинго е с размери 12-13 см в диаметър за растение с височина 30 см.
Антуриумът обича светлите места, но не и преките слънчеви лъчи. Необходими са му още достатъчно влажност и топлина на въздуха. Температура: 18-24° С, през зимата - не по-малко от 15° С. Полива се с възможно най-меката (дъждовна) вода. Растението се нуждае от реагираща на киселини почва, ето защо, ако водата съдържа варовик, листата ще пожълтеят. Полива се повече през пролетта и лятото, а през зимата - умерено. Често трябва да се пръскат листата.
Най-подходящата е хумусната почва, която пропуска добре водата. Готовите смески са чудесни за антуриума. Добра комбинация е пръст, торф и пясък в съотношение (1:1:1), като се добавят малко дървесни кори и дървесен мъх.
Подхранва се веднъж на 2-4 седмици през пролетта и лятото. По време на растежа се препоръчва да се прибавя течен тор към водата.
За да се размножи, е по-лесно да се отделят малки екземпляри или отделни отводи, които почти винаги се вкореняват, но може и с въздушни отводи.

Жасмин / Jasminum

Жасмин / Jasminum
Жасмин / Jasminum

Представителите на този род растения принадлежат към семейството на маслината Oleaceae. Видовете жасмин са много разнообразни и различаващи се един от друг.

Жълтият жасмин (Jasminum humile) е вечнозелен или полувечнозелен средно висок храст с изправени или арковидно извити стебла, с жълти, приятно ухаещи цветове, който сравнително добре понася януарските температури. За разлика от него обикновеният жасмин (Jasminum officinale) е значително по-топлолюбив и е по-скоро лиана, отколкото изправен храст с доста дълги стебла. Неговите цветове са бели фунийки с формата на тромпет и приятен мирис. Освен това периодът на цъфтеж при него продължава от ранно лято до късна есен. Друг представител на рода е Jasminum nudiflorum, наречен зимен жасмин. Цъфти през февруари с жълти тром-петчета и се отличава с полегналите си зелени стебла с малко количество листа по тях. Нежният Jasminum polyanthum с бели цветове е неустойчив на зимните студове в нашата страна, но подходящ за отглеждане в стайни условия и често предлаган по цветарските магазини.

За да развие цветни пъпки, жасми¬нът трябва да се натори. Това се прави от март до септември през 2 седмици. Добре е да се използва тор, богат на фосфор и калий. Полива се редовно през пролетта и лятото, а през есента и зимата - само когато почвеният субстрат засъхне.

Най-лесният начин за размножаване на жасми-ните е чрез отводки. Това е широко достъпен метод, който се изразява в следното: през пролетта трябва да изберете един или няколко нискостоящи клона от храста и да ги поставите в предварително изкопана в земята дупка, без да ги отделяте от майчиното растение. Необ¬ходимо е да ги заровите с почва и редовно да ги поливате през вегетационния период. През есента те ще са образували нови корени и ще можете да ги отделите от храста и да ги заса¬дите на новоизбраното място.

Забележка:
Широко разпространеният, висок храст с големи, бели цветове подобни на камбанки и приятен аромат, не е жасмин. Той е Philadelphus от семейство Hidrangeacea.

Кливия / Clivia

Кливия / Clivia

Кливия / Clivia

Тя принадлежи към малобройното семейство Кокичеви. Кливията е тревисто растение с едро късо коренище и дебели месести корени. От коренището илизат двустранно разположени плътни лентовидни листа с тъмнозелен цвят.

През всеки вегетационен период се образуват по 4-5 нови листа, които живеят няколко години. През пролетта се появяват десетина цветчета, обикновено оцветени в оранжево, но се срещат също жълти, кремави и червени. Цветовете се отварят последователно един след друг, поради което цъфтежният период е дълъг. При опрашване се раждат красиви, червеникави плодове.

Кливиите не обичат да бъдат садени в тежка глинеста почва. Техните корени не са създадени да живеят в такава среда, затова често изгниват. Растенията оцеляват, но цъфтят вяло.

За да се оттича по-лесно водата, се изисква физическа връзка между дъното на саксията и почвата. Затова не слагайте дренажен материал в съда, а го поставете в тавичка с пясък или друг материал, който поема водата. Кварцовият пясък е най-подходящ, защото притежава точните физически и химически свойства. Речният пясък съдържа много фини частици, които задръстват субстрата, а може да носи и зарази. Какъвто и пясък да използвате, важно е да пресеете фините частици.